За цената на надеждата

"И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател". Дали Бойко Борисов е осъзнавал колко е прав, когато изрече тези думи като закана към строителите на магистрала "Люлин"?
Днес заплахата му е символ на пробуждането на един народ, който го къпеше в своята любов и му даряваше надеждата си. Само преди година Борисов бе феномен, по-различен от поредния месия. Роден от медиите и пожелан от обезверените. Които го поискаха, защото обещаваше сила и отмъщение. Защото демонстрираше омерзение към политиците...
Днес реалността е по-страшна от най-лошите сънища. Овластеният Борисов вече е политик, който разпределя блага и финанси и отмъщава със сила, полицейщина и гняв. Благата, оказва се, се разпределят по симпатии, а отмъщението се стоварва върху всекиго, дръзнал да противоречи.  
Страхът от полицейска бруталност или политическа чистка върлува като епидемия сред чиновници, администрация, партийни активисти, лекари, учени, театрали, дори и полицаи. Хората замениха надеждата със страх. Страхът е по-силен от гнева и от разочарованието.
А страхът, оказва се, удвоява броя на тези, които няма да отидат до урните догодина. Със всеки месец нараства "партията на негласувалите". На онези, обезверените, за които сънят се е превърнал в реален кошмар. Те са обидени, отчаяни, невярващи. Подарили са надеждата си и днес са ограбени. Брутално. Грабителите този път посегнаха на вечните им права. Човешките. И на свободата им, гарантирана от демокрацията. Институциите са натикани в ъгъла, превърнати са в посмешище, в кукла на конци. Скоро може би ще бъдат посочени като поредната пречка пред единовластието и като поредната черна точка в рейтинга на Борисов.
Този премиер продължава да е феномен. С лекота се отрича от своите, щом политическата чернилка ги застигне. С лекота превръща във врагове онези, които дръзнат да мислят и да изрекат истината на глас. Той превърна в народни врагове и лекарите, и учителите, и учените. Превърна в цирк парламента, а полицията - в отряд за наказание на икономически противници.
Той възроди политическите вицове. След тях възроди и неписаното правило за "политически препоръки" при назначение или уволнение. Той превърна надеждата за ред и сигурност в страх от бруталност и саморазправа...
Най-бързо се пробудиха младите, учените и пенсионерите. Онези, които винаги са приоритет само на думи. И които винаги очакват следващия месия. Те обаче първи отварят сетивата си за реалността. Първи усещат липсата на мяра, на демокрация, на разум и на поглед в бъдещето. Те първи признават, че са ограбили надеждите им. Но не продават свободата си.