За убеждаването

Честито на България! Личното ми мнение е, че това е правилно политическо решение за страната ни. Сега предстои да убедим в това и мнозинствата у нас, които - говоря вече професионално - са по-скоро боязливи пред въвеждането. Но има много по-големи мнозинства, които имат позитивно отношение към Европейския съюз като цяло, и това е едно добро начало за убеждаването в евентуалните ползи и от еврозоната. Потретвам: убеждаването. А не: ехидността, високомерието, злорадството, обидите, че който е за лева, е задължително "копейка" и т.н. Те ще имат обратен ефект - както стана с ковид и ваксините. 
Сега вече, като ме срещате по улиците, приемам да продължавате да ме питате само: "Кога ще се оправим?" (на което аз да продължавам да отговарям с "Че какво ни е!?"), но не и "Кога ще свърши тоя преход?" За мен той свърши още преди двайсетина години, но да приемем, че свършва няколко пъти. 
Сега сериозно: Прави ли ви впечатление нещо (на плаката на ЕС с надпис "България, добре дошла в еврозоната" - бел. ред.)? На мен ми направи впечатление това, че единственият надпис на моя език е малък служебен превод в ъгъла. До другия ъгъл - на който пък е един от първите сред равни езици на ЕС. А поздравът към мен е с големи букви на другия такъв език - ироничното е, че това е езикът на една от наскоро напусналите ЕС страни. И предните еврокартинки на триумфа бяха такива.
Ще кажете, че е дребно, но тази картинка е наистина показателна за ситуацията. За масовия вкус излиза, че оставяме нещо свое, за да влезем в нещо чуждо. Всички еврохора у нас така и не намерихме език с мнозинствата у нас. И дори почти не си направихме труда да преведем слоганите си. Буквално и преносно. Звучим като чужденци сред народа си.
Затова и няма какво да се учудваме, че еврото не се приема еднозначно у нас. Аз намирам, впрочем, за съвсем нормално да се протестира срещу споделянето на суверенитет - каквото по същество е европейската интеграция. Не казвам дали е добре, или е зле, казвам, че е очаквано да има хора у нас, които не искат да се разделят с национален символ. И са позор за авторите си тия мнения, които приравняват лева на рубла. Напротив, личното ми мнение е, че в ден като днешния, трябва достойно да изпращаме и националната си валута. Както достойно да посрещаме еврото. Това беше правилният подход. Но не го виждам никъде. Националната ни валута е част от националната ни съдба - добра, лоша, катастрофална, каквато ще да е. Това сме ние. Това е наш етап. Следва друг. Предишният не е задължително лош.  
И ще прощавате, ама с целия режисиран възторг мааалко прекалихме. Има сведения, че България някога се е готвила да става съветска страна. Във времената, в които Съветският съюз също е претендирал да е успешен наднационален проект, не точно държава, а универсално ново образувание, че и прогресивно, мирно и т.н. Та не вярвам такива възторзи като днешния да са по вкуса на гърмени зайци като българите. Не че са ни по българския вкус и разни метежи и протести с фишеци. На които чужди столици вероятно се радват. 
Но да затворя скобата: България довършва европейската си интеграция. И това е чудесно. Дано да не е твърде късно. И дано тук почне истинската ни борба да изпълняваме българските си мечти на европейската карта. 
На добър час!

Фейсбук