За всеки ден живот

Аида ПАНИКЯН

Ако едно лекарство удължава дори с месец живота, стрували са си усилията. А ако към това се добави и добро качество на живот, нито миг дългогодишен труд не е бил напразно...

Може думите да не са точно тези, но смисълът им е този. И това влагат в тях лекарите.

Извън техните усилия и познания, извън възможностите на болния и близките му е липсата на лекарство. Лекарството, което може да облекчи и да излекува.

Лекарства у нас непрекъснато липсват. Историята се повтаря през месец-два. Не от вчера, не от началото на пандемията, а от десетилетия.

Недостиг на лекарства има и в други европейски страни. Но там очевидно държавата не изоставя болните. Въпреки официалните обяснения "завишено потребление", "производствени проблеми", "неритмични доставки"... Там лекарствата стигат до тези, които се нуждаят от тях. 

Проблемът с наш адрес неведнъж е граничел дори с цинизъм. Българите сме първенци по доплащане на лекарства и въпреки това те често са дефицитни. Проблемът се трупа, а оправданията, съпроводени с реакции "на пожар", съчетани с успокояващ пиар, така и не го решиха.

Днес лекарствата са необходими за възрастните ни родители, утре - за децата ни. Всеки живот е важен и ценен.

С днешна дата проблемът с периодичната липса на лекарства се отразява на поредното правителство. И то вече наистина трябва да предприеме сериозни стъпки за решаването му. Колкото и да е брадясал или затънал в блатото.

Обяснението за корените на проблема, наречен липса на лекарства, и причините за възникването му няма да излекуват болния. Няма да успокоят близките му. Няма да помогнат на лекаря да си свърши работата. Всички по веригата се нуждаят от лекарството - тук и сега. Нуждаят се от операцията - тук и сега. Лекарят се бори за всеки живот. Другото е работа на здравните власти. 

Предишни правителства написаха и антираков план, и план за туберкулоза, и за ХИВ/СПИН, и за незаразни болести... И още много планове. Добре написани.

Ако обаче лекарствата непрекъснато изчезват, и най-добре написаният план няма стойност. И не може да се осъществи. Всъщност онези, които се нуждаят от лекарства, изобщо не се интересуват от някакви планове и от тяхното качество. Техният живот минава от аптека на аптека...