Задачата на училището е да открива пътища към науката

Румен Попов

                                                   
В предаването на БНТ от 18.30 часа на 10 септември  т. г. Димитър Цонев, заедно с адвоката Марковски, коментираха предложението в училищата задължително да се изучава вероучение. В началото на разговора се съобщаваха скромните 20-30%, настояващи за неговото изучаване, които в рамките на петнадесетина минути главоломно нараснаха до 54%. Самите проценти будят известно съмнение, като се съпоставят с други данни, съгласно които християните, постоянно участващи в църковните служби, са около 12%. При такъв голям процент желаещи задължително религия да се изучава в училищата остава необясним нищожният брой ученици, които я избират като свободно избираем предмет. Но това е между другото.
Християнската религия и институцията на българската православна църква имат неоспорима роля в изграждането на мирогледа и морала на българина, на българската държавност и българската култура през вековете. Може би те, заедно с българския език, имат най-голяма заслуга за опазването ни като народ през дългите векове на чуждо владичество и робство, векове, през които духовният свят и знанията на българина са съхранявани, изграждани и поддържани от православната църква.
Само че с времето светът се измени и още през ХVІІІ век Волтер и енциклопедистите показаха на човечеството, че духовността и знанието не са само в Светото писание. А през ХІХ век френската образователна система радикално отдели религиозното образование от училището. По примера на Франция почти във всички развити страни този въпрос е решен по подобен начин.
Какви са аргументите на господин Марковски за задължителното изучаване на вероучение в българските училища? Освен подчертаните по-горе заслуги на православната църква, той разви мисълта, че няма по-съвършен кодекс на добродетели от записаните в Библията десет божи заповеди, което налага задължителното изучаване на християнската религия.

Подобно твърдение е най-малкото самонадеяно
    
ако се погледне в книгите на другите световни религии. Едва ли има нужда да се цитират текстове от свещените книги на даоистите, религия, която изповядват много милиони, и не само в Китай, или на будистите, или в Корана. Всички те са заложили основите на човешкия морал в нормите: 1. Не убивай; 2. Не кради; 3. Не прелюбодействай; 4. Не лъжи; 5. Не пий неразумно опияняващи напитки, и редица други, не по-различни от десетте божи заповеди, записани в Библията.
В този смисъл в християнството няма нищо изключително. Тези добродетели са универсално човешко достояние и възпитанието им по никакъв начин не може да бъде поверено само на вероучението.
В същото време, ако ще се заемем с изучаването на християнската религия в училището, ще бъде справедливо да не подбираме отделни текстове, а добросъвестно да внедряваме в душите на децата и други предписания на тази религия. Заповед първа от божиите заповеди е:
"7. Да нямаш други богове освен Мене" (Второзаконие, гл. 5)
Ще можем ли да обясним на учениците какво в духовната практика означава тази заповед? Че с нея се оправдаваха стотиците хиляди изгорени на клада еретици като Джордано Бруно, Ян Жишка, които по един или друг начин са се усъмнили в правотата на някой текст на Светото писание. Че по силата на тази заповед конквистадорите на Кортес и Писаро в края на ХV в. с Библията в ръка  унищожиха милиони жители на новооткрития Нов свят и безвъзвратно разрушиха цивилизацията на тамошните народи. Подобни текстове има и в Корана и те са същото основание в ХХІ в. за изстъпленията на всякакви джихадисти и ислямисти, за създаването на т.нар. "ислямска държава".
В същата книга "Второзаконие" в глава 6 има друг интересен текст, който също навярно ще трябва да се преподава на децата, та да запълни празнотите в техния морал: "10. "А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята, която се е клел... да ти даде големи градове, които ти не си съградил, 11. и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си садил..."
Нали с това безпроблемно доказваме на децата си, че силните по божие указание са грабили през вековете, грабят и сега това, което не са сътворили, че с тази повеля нацистка Германия се опита да завладее Европа, Съветския съюз.
Всичко това

опровергава мотивите на адептите

за изучаването на религия в българското училище като средство за моралното оздравяване на обществото ни.
Училището в държавата България има задачата да открие на учениците пътищата на науката, където нещата се доказват с опит. Религията е въпрос на вяра, която не допуска проверка на истинността на текста на свещените писания на християните, юдеите, мохамеданите и пр. В свободната държава никой никому не пречи да вярва, но недопустимо е училището да прави религиозни внушения в съзнанието на деца без житейски опит, поради което не могат да направят разлика между научното познание и вярата.
Този разговор би могъл да продължи безкрайно. Но историческият опит показва, че упованието в религията не може да помогне на хората да бъдат човеци и да живеят човешки. Докато съществува социална пропаст между бедни и богати, между силния и слабия, божиите заповеди винаги ще са текст, който лицемерно ще цитираме, за да прикрием неудържимия нагон към власт и богатство. В такъв смисъл много по-последователно ще се изпълняват повели №10 и 11.