Задълженията на фирмите са 2,2 пъти повече от БВП

Камен Колев е роден на 19 март 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност "Системотехника" и има защитена дисертация "Доктор по системен анализ". Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти и др. Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-ото Народно събрание. Член е на комитетите за наблюдение на програмите САПАРД и ИСПА и на оперативните програми "Конкурентоспособност", "Регионално развитие" и "Административен капацитет". Участвал е в разработването на Националния план за икономическо развитие на България 2007-2013 г. В БСК работи от 27 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор, главен директор, а от 2005 г. е зам.-председател на БСК.

Цитати:
"Близо половината фирми у нас имат само по един работник"
"За последните години бяха загубени около 320 хиляди работни места"


- Господин Колев, приета е вече директивата за борба със забавеното плащане по търговски сделки и ние също трябва да я спазваме. Какво се регламентира с нея?
- С директивата се въвежда регламентът, че в търговските взаимоотношения, в търговските договори, независимо какви са страните - между фирми или между фирми и държавата, или фирми и общини, не може да има срок на плащане по-късно от 1 месец след приключване на договора. В някои случаи се дава възможност това да става до два месеца, например в медицинската сфера при доставките за болниците. Директивата определя и санкции за просрочване или забавяне. Подобни като размер лихви има и сега у нас при забавяне, даже са малко по-високи. Тези лихви обаче почти не могат да повлияят, като стреснат тези, които имат да плащат. В първоначалния вариант на директивата имаше заложени още по-тежки санции към тези, които забавят плащанията. Освен лихвите имаше еднократна санкция от 5 на сто върху цялата сума, но тя отпадна. Остана само наказателната лихва, която и сега я има в нашето законодателство. Транспонирането на тази директива ще е полезно, защото тя няма да позволи на възложителите по обществени поръчки - министерства, общини, агенции и т.н., да предлагат в проектодоговорите различни от определените в закона срокове за плащане. Сега фирмите изпълнители кандидатстват, но те не могат да договорят тези срокове. Възложителите сега много често записват срокове на плащане от 6, 7 или 8 месеца след доставката. Това вече няма да бъде възможно. Защото сега възможността да чакате е един от критериите, по които ви избират за изпълнение на обществена поръчка, което е абсурдно. Това няма никаво отношение към качеството на вашата работа. Трябва веднъж завинаги да се преустанови тази практика, възложителите да записват в проектодоговорите срокове, по-дълги от един или в някои случаи два месеца. Например доставчиците на медицински консумативи и апаратура почти във всеки един момент има да вземат от държавата суми от 50 до 100 млн. лв. Това не са просрочени вземания, а забавяния, които са договорно регламентирани. А това изкривява нормалните отношения, защото този, който може да чака, получава обществената поръчка, а не онзи, който може по-качествено и в срок да я изпълни, но не иска да чака с месеци плащането. В момента никой не следи възложителите какви срокове за плащане залагат в договорите, а кандидат-изпълнителите не могат да ги договорят. Те могат или да участват, или да не участват.
- Работи ли се вече по въвеждането на този регламент в нашите закони, защото има и краен срок?
- Работи се, но нашата препоръка е законово това да влезе в сила по-бързо, а да не се чака края на 2012 година, когато е крайният срок за въвеждането на директивата. Защото така ще се ограничи възможноста на възложителите да разтеглят плащанията във времето и да поставят бизнеса във финансово неизгодно положение. Няма вече да е възможна практиката при забавяне държавата да се разплаща със 7 на сто отстъпка. С въвеждането на тези изисквания бизнесът се надява да си получава навреме парите в рамките на един или два месеца. Същото важи както за договорите с държавата и общините, така и за договорите между самите фирми. Защото проблемът за вземанията между фирмите също е сериозен. У нас е нарушена договорната дисциплина. Не се разплащат навреме фирмите, има много просрочени задължения, корпоративният дълг расте.
- Какви са задълженията на фирмите?
- Общият корпоративен дълг, всички задължения на фирмите са за 160 млрд. лв. От тях около 100 млрд. лв. са междуфирмени задължения - за доставчици, контрагенти, междуфирмени заеми, към свързани лица. Но големият проблем е не самият обем от 100 млрд. лв., а просрочената част от тях. По наши оценки, около 40 на сто от тези задължения са просрочени, или 40 млрд. лв. Т.е. предоставена е стоката или услугата, но няма плащане в предварително договорения срок.
- Какво дължи бюджетът на фирмите?
- Държавата дължи към фирмите пари обикновено по две направления - за изпълнени, но неразплатени обществени поръчки, а другото е по невъзстановено ДДС. Не във всеки момент е ясно какво дължи държавата. Затова ние предлагаме на сайта на НАП да има постоянна информация за размера на невъзстановеното ДДС. То варира всеки ден, но е от порядъка на 300-400 млн. лв, обаче в някои случаи набъбва и става двойно. А статистиката за неразплатените задължения на бюджета е на три месеца. Последните данни са за 400 млн. лв. към бизнеса. Ако всички тези 400 млн. лв. са просрочени вземания, те са една нищожна част от общия корпоративен дълг, който е 160 млрд. лв. Но в тези 160 млрд. лв. има повторно, потретно броене. И ако държавата се разплати с тези 400 млн. лв., те ще развържат много по-голям ресурс, например 10, 20 или 30 млрд. лв. Затова е важно държавата да се разплаща и да не се сравнява тази сума с размера на дълга на фирмите. На практика тези 160 млрд. лв. са 2,2 пъти повече от БВП на страната.
- Това е притеснително. Какви рискове крие?
- След като тази сума надхвърля с 2,2 пъти БВП... В САЩ съотношението на корпоративния дълг на фирмите спрямо БВП е едно към едно. Средното съотношение за ЕС е 1,3-1,4 спрямо БВП. Другото сравнение, което може да се направи, е, като тези 160 млрд. лв. се съпоставят с приходите, от които се очаква да се погаси този дълг. Е, тогава става ясно, че приходите изостават с около 8% от дълга. Така се създава опасност да се възпроизвежда този дълг във времето, ако не стане някакъв скок в приходите или да има достъп до свежо финасиране. Другото притеснително нещо е, ако дългът от 160 млрд. лв. се сравни със собствения капитал на фирмите, защото той изостава с 60% от този дълг. Т.е. фирмите се декапитализират. Така се намалява възможността за икономически растеж, блокира се дейността на фирмите. Всяка дължи на друга, нямат свежи пари, блокирани са. А това може да доведе до фалити. Необходимо е дългите процедури по несъстоятелност да се ускорят. Трябва да бъде създаден и онлайн пазар на дългове.
- За последните години много фирми ли фалираха?
- Удвоява се числеността на фалиралите фирми. През 2009-а те са два пъти повече от фалиралите през 2008-а. През миналата година пък са два пъти повече от предходната. Това е нормално. По-тревожното е, че близо половината от фирмите нямат хора, които да работят в тях, освен собственика им. Те нямат персонал, нямат работници, а съществуват единствено от волята и желанието на собственика, който е единственият зает във фирмата. Такива са около 46-47 процента от фирмите у нас, близо половината. За последните години бяха загубени около 320 хиляди работни места. Някои фирми се възстановиха на базата на износа, който за първото тримесечие на тази година стигна нивото от първото тримесечие на предкризисната 2008-а, която беше добра година. Но тези фирми не разшириха персонала си. В частния бизнес вече няма перспективи за разкриване на нови работни места. Даже и очертаващият се лек растеж няма да доведе до разкриване на нови работни места през тази и следващата година.
- От бизнеса обаче продължават да алармират, че има липса на квалифицирани кадри.
- Това е един проблем, който изглежда странно, защото от една страна има безработица, а от друга фирмите изпитват глад за квалифицирани работници. Около 40-42 на сто от фирмите имат нужда от квалфицирани работници, а в същото време има безработни висшисти. От една страна казваме -  няма работа за хора, а от друга - няма хора за работа. Има редица специалности и професии, които са дефицитни - електроженисти, асансьорни техници, шивачки и т.н. Проблемът е в квалификацията, а не толкова в образованието. Загубена е връзката на учебните заведения с практиката и работодателите губят много време допълнително да обучават работниците си. Няма стажове, няма практическа подготовка. Завършилите може да имат добра теоретическа подготовка, но са без представа за конкретната реализация на работното място. Проблем е и че нашите фирми не мислят стратегически и не предлагат места за стажове, които във времето да се превърнат в конкретни работни места. Затова ние от БСК се ангажирахме да направим онлайн пазар за стажове.