Задълженията на собствеността

Принципният проблем за собствеността в България е силно травматичен. Въпреки че е основен за всяко едно икономическо мислене по земята, на наша той става травма, защото на мястото на здравия разум винаги се настанява сюрреалистичното усещане, че всичко е позволено. Въобще в България се смята, че собственикът е човек, получил безкрайни права по силата на своите пари и връзки, а абсолютно никакви задължения, които да тормозят чистата му като неочакван сняг душа.
България има един основен проблем като държава - дори големите бедствия не могат да я накарат да мисли за истинските си проблеми, а не да се занимава с повърхностните неща. Трябваше един язовир да прелее и да убие 10 души, за да може да се види странният факт, че в България никой няма никаква яснота по въпроса за собствеността. В случая с язовир "Иваново" драмата се оказа между община Харманли и Министерството на отбраната. Но покрай този факт изплува един друг - че стотици микроязовири са отдадени на концесия, в частни ръце, а нито един орган не контролира как се поддържат те, прави ли се нещо по тях, опасни ли са за хората.
За да караш "Трабант" в България, трябва всяка година да минаваш на технически преглед, иначе няма как да се движиш с него по улиците. Но, оказва се, можеш да си концесионер на микроязовир и никой не проверява как изпълняваш своите задължения. А в България липсата на контрол винаги води до престъпна небрежност.
Това повдига една голяма тема. От 20 години слушаме икономическите шамани да повтарят, че държавата е лош стопанин. Днес тази мантра вече се нуждае от повторно обяснение, защото тя не е подразбираща се. Оказва се, че никой няма представа какво се прави със собствеността в България - собствениците са оставени да се оправят сами, а пък те, в красив балкански стил, гледат да извлекат максимална полза от своите права, без да осъзнаят факта, че дължат на обществото като минимум безопасност.
Всъщност какво означава да си добър собственик? Вероятно могат да се дадат поне 10 определения за това. Но едва ли някой ще се сети за базовия принцип - добър собственик е този, който стопанисва така, че не позволява собствеността му да убива хора. 
Защо винаги трябва да се стига до някаква гранична ситуация, за да си зададем основни въпроси за съществуването на едно общество. Собствеността е важен проблем, но когато тя дори убива, нещо в психиката на собствениците трябва да бъде променено. Това не е марксизъм. Това е просто здрав разум.
Марксизмът ще дойде отново, ако никой не реши да промени нещата.