Заекът и пъдпъдъкът на ръба на оцеляването

Заекът и пъдпъдъкът са на ръба на оцеляването, алармира Иван Петков, председател на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС-СЛРБ), цитиран от БТА. Днес се открива ловният сезон на пъдпъдъци, гургулици, гривяк и горски бекас.

По данни на организацията в ловните ни полета има 324 233 зайци. Запасът е намалял с около 3% спрямо пролетта на миналата година. Тенденцията на спад е трайна, в голяма част от териториите на страната видът не е обект на лов. Загубата на местообитания в резултат на селскостопанската политика, хищниците и бракониерството са причини за намаляването на дивите зайци в България.

Като алтернатива за възстановяване на вида е внасянето на зайци от съседни държави и разселването им у нас. През 2010 г. са закупени пет чифта словашки зайци и оттогава досега са произведени над 200 индивида. Като у дома си се почувствали и внесените през 2009 г. над 450 румънски зайци, които били разпръснати в полетата на Първомай, Пловдив и Кърджали, допълни Петков.

За сметка на зайците и пъдпъдъците, драстично се увеличава броят на вълците и чакалите. Тази година на териториите на ловните сдружения са преброени 35 317 чакала. Те са с около 26% повече спрямо 2009 г. Свръхзапасът на вида е обусловен от изобилие на достъпна храна поради множеството  нерегламентирани сметища. Чакалът е разпространен в над 70 на сто от територията на страната, като в полските райони и в тези до 800 м надморска височина почти е изтласкал лисицата. Ловът не успява да регулира нарастващата популация на вида, признават от националната организация и настояват за стимули за отстрел на този хищник. В миналото ловец не можеше да завери билета си и членската карта, ако не представи отстрелян хищник, разказа Петков.

Известно време държавата е заплащала по 20 лв. за отстрелян чакал и по 100 лв. за вълк.

Вълците у нас са 1468, което е с около 2,2 на сто повече спрямо 2013 г., сочат данните от пролетното им преброяване. Най-многобройни са в териториите, които имат връзка, или са част от трансграничните популации с Гърция, Турция, Сърбия и Македония. В останалите планински и гористи райони на страната също се наблюдава ежегодно увеличение на популацията. Вълкът вече се появява на места, където не се е срещал през последните двадесет години.

Данните за числеността на тракийския кеклик са повече от притеснителни. Числеността на птиците е едва 13 849 - с над 30 на сто по-малко от минали години и продължава да намалява с усилени темпове. Ако не се акцентира върху запазването на местообитанията и полагане на повече грижи през зимния период, съвсем скоро кекликът ще престане да бъде част от фауната на България, предупреждават ловците.  

Драстичният спад се дължи предимно на монокултурното земеделие. В битката за субсидии не останаха стърнища. Стопаните изорават обработваемите площи веднага след прибиране на реколтата, а за поддържане на пасища и ливади изкореняват храстовата растителност и птиците няма къде да гнездят.