Заетост моя, враг мой

Заетостта е тема, твърде важна за една държава, откъдето и да я погледнеш. По-важна дори от безработицата. Защото безработицата може управляващите да я "вдигнат" одма според случая я с някоя програма, я с кохезионни фондове, я със сезонна заетост, я с демисезонна официална стъкмистика. В заетостта обаче с подобни хватки лъсват много нелицеприетни тенденции и трудни за заобикаляне въпроси. Като тези, за които стана дума и във вчерашния форум с президентско присъствие. Иначе е най-лесно, както се изрази Георги Първанов, да си напишем домашното и да го украсим с европейски винетки, цветя и рози.
По данни на националната статистика през първото тримесечие на 2010 г. заетостта е 58,8 на сто. В периода на криза част от чуждестранните инвестиции бързо се изтеглиха и значителен поток работна сила се вля в групата на безработните. А на кризата не й се вижда краят...
Необходим ни е качествено нов документ, като според президента в хода на подготовката му трябва да се погледне по-далече - да се отвори хоризонтът след 2020 г. Как обаче ще стане това, като засега се кърпи ден за ден? Вторачени в кризата по нашите земи, управляващите не виждат по-далече от носа си, с извинение. Политическата енергия се влага в лични нападки и квалификации често, а не е двигател за общия ни хал и предизвикателство за това, което ни очаква. А то - не трябва да си екстрасенс, за да го предвидиш - няма да е никак розово.
Аргументи за това бол - сред тях и тези със заетостта в сектори с ниска производителност и висок риск, значителни разлики между отделните региони - така например безработицата през май е над 15% Монтана, Търговище и Смолян. През първото тримесечие на 2010 г. коефициентът на заетост спада под 50% в областите Видин, Разград, Шумен, Кърджали. Специалистите отчитат оформянето на групи от трайно безработни, които са силно застрашени - младежи, хора с увреждания, малцинства, драстично изоставане от водещи сектори на ЕС - като иновации, "зелени" работни места.
В дискусията с президента се набъркаха много от проблемите, които всички виждаме с просто око - работата ни като държава "на ишлеме", унищожената ни индустрия, селско стопанство, заводи, превърнати на молове, ниски доходи, евтин труд на бели роби като примамка за чужди инвеститори, липсата на пари и мотивация за учене и преквалификация, изпразващи се и нестабилни финансово социални фондове и криворазбрано угаждане най-вече на бизнеса с осигуровки и данъци в името на твърде неясните нови работни места, невъзможността да спастриш бели пари за черни дни. И т.н.
Над 55 на сто от всички работещи са засегнати от кризата, а в 32% от домакинствата има спад в доходите. 82 на сто от българите оценяват, че през последните 12 месеца се е разширила бедността при тях или при техните познати и роднини, посочиха от КНСБ. И очертаха профила на засегнатите от кризата работници в европейски мащаб - млади мъже, сравнително квалифицирани, и то в сферата на ръчния труд в индустрията.
И държава, и работодатели, и работници имат своята отговорност за нестабилността, каза по друг повод бивш социален министър. И в тази връзка коментира стачката като средство за изразяване на недоволството на гражданите: "Стачката е нещо като температурата на болния - показва, че има проблем, и много често, както температурата, ни кара да търсим лек. Стряскащо е, когато няма стачки и механизми, чрез които хората да кажат какво мислят. В момента има възможност за диалог, но въпросът е дали от този диалог се раждат добрите решения", сподели Иван Нейков.
В този смисъл температурата на българина се покачва непрестанно. Проблемът е лекът за нея.