15 Септември 2019неделя20:21 ч.

Велики българи

ЗАКЪЛНА НИ САМ ЛЕВСКИ...

Поп Минчо Кънчев, сподвижник на Апостола, разказва как е градена комитетската мрежа в Тракия

/ брой: 160

автор:Илия Пехливанов

visibility 1643

Голяма глъчка стана преди години в Ръкописния отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София, след като заявих пред две мастити дами - книгопазителки, че сборникът "Видрица" трябва на всяка цена да се отпечата като отделна книга. Бях един от първите, които я разгръщат лист по лист - с удивление.
Неотдавна проф. Стефан Каракостов беше поместил кратък откъс от нея в своето изследване "Левски в спомените на съвременниците си", който поразяваше с живостта на автентичния разказ.
- Оставете го този неграмотен поп - той не заслужава никакво внимание! - беше твърдото убеждение на повечето от специалистите.
По това време битуваше трайното предубеждение към мемоарите като исторически извори поради тяхната естествена субективност и всякакви неточности. Заради туй седмичникът за политика и култура "Антени" (еднократен тираж 200 хиляди) предприе издирване на неизвестни и малко известни сведения за освободителните ни борби през Възраждането. Календарът предразполагаше за повишен интерес към тях: навършваха се стогодишнини от гибелта на Васил Левски, Априлското въстание и Освобождението на България.
Журналистическите ми похождения ме отведоха в старозагорското село Коларово, наричано преди Арабаджиево. В тукашната черква "Св. св. Кирил и Методий" видях нещо необикновено: измежду образите на християнски светци по стените върху големи картонени блокове бяха изписани собственоръчно... откъси от диарбекирските записки на поп Минчо Кънчев. Нейчо Кънев от Градския исторически музей в Стара Загора своевременно прибра тези скъпоценности и ги подготви за печат с биографични сведения за автора им. Те се появиха като пространна публикация върху страниците на алманах "Антени" - издаван също в значителен тираж.
Лека-полека с годините изтляха и предубежденията спрямо мемоарите. Стигна се дотам, че същите тези хора от библиотеката разчетоха Попминчовата "Видрица" и я подготвиха за печат. Книгата бе отпечатана от издателство "Български писател". Проникновено предисловие написа известният изследовател на възрожденската книжнина Петко Тотев. "Видрица"-та бе разпространена чрез допълнителни издания с  автентични рисунки на автора в 80 000 тираж!  Предлагаме на читателите подбрани откъси в осъвременен правопис, които представят градежа на Вътрешната революционна организация в Старозагорско.


КОМИТЕТИТЕ ИЗПРАЩАХА писма до тези ушридрянковци по градищата, които бяха високопоставени пред турските местни власти, най-верни и върли защитници на Отоманската империя, които проповядваха раялъка... Тези богаташи българи, които носеха името "хаджии" или "ефенди", "чорбаджии" или "светогорски поклонници", смятаха за грях дори да помислят, че България може един ден да се освободи. Даже тях ги гневеше самата дума "бунтовник" и "таен комитет" - струваше им се тя от чума по-лоша. И всеки младеж, който си позволяваше пред тях да загатне такава нещо, те го наричаха чапкънин, едипсизин, нехранимайко, царски душманин. И самото дело им се показваше като зайча тупурдия или миша сватба. И когато имаше случай да се спомене за деятелността им, те умишлено и злобно ги заклеймяваха с турската дума чапкън или разсипи-къща или размири царство.
Всичко туй селяните добре осъзнаваха, затова и леко са предаваха в ръцете на апостолствующите революционери.
Достатъчно беше да събереш в стаята си  тайничко по-събудените селяни и да им разкажеш за нашето Крумовско, Симеоновско, въобще историческо минало, достатъчно бе да им напомниш Хаджи-Димитровите и Стефан-Караджовите подвизи и да им изпееш една-две бунтовнически песни, за да извикаш в тях патриотическото чувство.
 И след туй им разкажи, че из България ходи един разкалугерен дякон и събира хора юнаци за бунт, който трябва да направят българите едновременно по всичките части на отечеството, защото само тогава Дядо Иван (Русия) ще се застъпи за нас, за нашето царство, за нашата политическа свобода...

ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ. Матея Петров от Святопреображенский манастир доде книги да продава в Старозагорската околия. Де го подушиха нашите народни просветители, черковни общинари български "защитници", изедници народни, предатели.
Повикаха го на общината, та му запретиха да ходи по селата, ами отгдето е дошел, там скоро на манастира да върви. Ако не послуша, под конвой, с чест ще го изпроводят.
Святопреображенский Матея Петров, проводен от Коля Ганчeв с писмо до мене, с бележка да го изпроводя, както ми пише в писмото.
Като се вмъкна един калугерин вкъщи, стресна ме: прилича на помак с тъпа брада, когото още не познавах. Първи път кога доде, помислих да не е някой преправен шпионин, помак - на калугерин.                                                    С нетърпение попитах го:
- По каква работа ходиш и отгде сте, отче?
Той ми отговори:
- Аз съм от онези, дето се чуват, а не виждат.
- Дето се чуват, а не виждат... Те са умрелите. Чуваме, че са умрели, а ги не виждаме - рекох му.
Подаде ми писъмцето. Засмях се:
- Добря дошел!
Нагостих го, приказувахме си, отидохме на училището, продадохме от книгите в село. Неговите книжки правят пари, лесно ги харчиме.
Книжките му любопитни - той още по-любопитен! И добър калугерин. Има калугери за неслушане, а този не е от него калъп.
Качих се на коня, та го придружих за в Топракхисар, оттам - в Трънково. Продадохме му и в тези села от книжките. Оттук го изпроводих с  Митев Теня в Гюнелийската махала.
Истина е: гарван гарвану око не вади.

НАРОДНИТЕ АПОСТОЛИ. Минахме под клетва. За председател на комитета се избра Колю Ганчев. Закълна ни сам Левски, облечен в попското ми расо. Всички приятели на делото, старозагорските патриоти съзаклятници станаха. Евангелието, камата и револвера целувахме.
След акта на закълнаването Димитър Общи стри на дланта си барут и накара съзаклятниците да го помиришат с разтворени гърди.
Левски, като облече попското ми джубе, надяна калимавката ми, наметна епатрахила ми и строго измърмори нещо като молитва. На масата бяха турени евангелието, кръста, камата и револвера на Левски и един книжен фишек, напълнен с барут. Всинца стояхме на крака. Левски говореше и ние всички в един глас след него повтаряхме клетвата. Бая се изпотихме, докле се свърши обреда на закълнаването. Някои от народните приятели трепереха - може да се уплашиха - от страх във време на закълнаването.
Дорде не бяхме дали клетва, комитетските работи ни служеха за приятна забава, играчка; а след клетвата ние се одрямахме, наченахме да се озъртаме и насън да се стряскаме, да сънуваме бесилки и тъмници, насън да ставаме и несвързани думи да говорим. Хората взеха да се плашат от нас...
И до днес още ми мирише барута, що ни поднесе на дланта си Общи да го миришем, за да добием кураж бунтовнически.
Този обред, това свято дело се извърши в къщата на Коля Райнов Пантата. Направиха се два вида в края на Уставопроекта: има два вида комитети - вътрешни и вънкашни; за център на вънкашните комитети ще служи Букурещ, а за център на вътрешните - Стара Загора.
После стана гощавка, веселба, пяха се народни песни...
Купиха за града и селата около 60-70 броя от вестника "Свобода" и се събраха около 30-40 лири за пътни разноски на апостолите.
Левски даде последни наставления народни. И добър път си пожелахме.

ВТОРО КРЪЩЕНИЕ. Ще се ходи по всичките села  оглашените да се търсят и изново повторно да се кръстят. И колко нови има приготвени - да се повикат на съзаклятие...

ДОБРИТЕ ДЕЛА ВСЯКОГАЖ СВЕТЯТ И МЪЧНО СЕ ЗАХЛЮПВАТ ПОД ШИНИК. Не съм учен, та ме назначават в таквази служба нашите общинари от град Стара Загора. Служба, която не е за моята уста лъжица. Но от друга страна, като гледат в селото ни уредено училище, добри родове, дружества, любов и съгласие, всекиму се ревне да дойде в село, да се поразвесели и порадва. Болни от Стара Загора тук дохождат да се утешат и цяр за болката си да получат. Затова ме мислят старозагорските чорбаджии и училищни настоятели за светило, като слушат хората, че всичко това върши поп Минчо.
И ме упълномощиха да бъда ревизор на училищата в Старозагорската околия...

РЕВИЗИЯ. Оставих поп Паскаля да гледа и моята енория, дорде се завърна от селата...
(Следва подробен списък от 81 села.)
Изходих тези села, та направих една хубава разходка. Наредих горе-долу училищата и нашата работа, за която получих револвера. Разправих и донесох на хаджи Господина, като му обещах, че наредбата, която наредих, втори път ще й принеса плода. Хаджи Господин ми се много зарадва и каза, че ще ме наградят. Да знай хаджи ага другите работи, да ме награди ли?... През девет кадилъка ще ме изгони и на малък топрак хвърли...
Принесох на Коля Ганчев новините, които извърших в обиколката си по селата. И той ми каза, че Бог ще ме награди горе на небето, като се много радва и ме тупа по гърба:
- Да си жив, поп Минчо! Ако освободим България и останем живи, владика ще те направим.
Чуваш ли, поп Минчо войводо, владика ще ставаш, ами владичнината къде ще оставиш.
Колю Ганчев се смей...

СЕЛО АРАБАДЖИЕВО - КРЪЩЕНИЕ НА НАРОДНИТЕ БРАТЯ. Поканих всичките наши народни братя от нашето село, та ги събрах в черквата. Масата беше турена срещу Христовата икона и наредена отгоре, както беше при Дякон Васил Левски: само с притурка две факли, свещи запалени горяха.
Като извършихме светия обред - заклятието, прочетох им протокола, който имахме в препис, и един лист от вестник "Свобода", и че ще ни проводят Устава, по който ще се водим, да направим дружество за събирание пари от волни помощи. Дякон Викентий ще принася револвери и пушки-чифтета до мене, които аз ще раздавам на народните братя, които са приготвени за народната свобода. И отсега нататък, който дойде в нашето число, ще дава същата клетва и тогаз ще се приема и открива пред него светото ни дело: свобода!
Когато им прочитах от вестник "Свобода" и говорих, виждах от братята, че мнозина плачеха. Любопитен останах да ги попитам защо плачат: дали за жените и децата си или за свободата на майка България. Едни казаха:
- За свободата, а не за жени и деца.
А други казаха:
- Плачем, че дали ще сме живи да освободим България и свободна да я видим.
- Ще я освободим, братя, и свободна ще я видим. Бог е с нази. Напред, дерзост: свобода или смърт!
Рекохме си всинца.

ВТОРА РЕВИЗИЯ.
(Изброени са 94 села.)
СМЕТКА ЗА ОНЕЗИ, ДЕТО СЕ ЧУВАТ, А НЕ ВИЖДАТ. Теза, нашите, изново всички дадоха клетва. Парите ще си харчи всяко село за вестник "Свобода" и помощи за апостолите и които минуват по центровете. Барут, оръжие, който не може да си купи, от тези ще му се помага.
Тази сметка предадох на Коля Ганчев.
Дякон Васил Левски (Дервишоглу Аслан) и Колю Ганчев по-много ми се радваха от дядо хаджи Господина Славов.

ТЪРСЯТ ГО ПОД ЗЕМЯТА, ТОЙ НА КОН ОТГОРЕ В ТАБАХАНАТА НА ХАДЖИ ХАУЗОВОТО КАФЕНЕ. През Коледни пости 1871 година Дякон Васил Левски дошъл в Стара Загора в къщата на Коля Райнов. Ще има събрание. Пратил "пощата" Димча Стаюв с писмо, та ме повика. И аз отидох. И тази нощ стана събрание от по-главните братя - членове на комитета.
Стана запитване от Левски: какви и колко човека имаме приготвени; колко пушки и револвери и какви са пушките; и колко барут и фишеци имаме; и в какво място ги крием; колко турски села има в Старозагорска околия и колко български и по колко къщи е всяко село; и колко чифта волове и коли има, и колко коня за яздене и товар; и какви са местата покрай селата; имаме ли хубави позиции за отбрана и ако има, при кои села са; храни, овце в кои села се нахождат най-много; и кога се открива на хората, с драго сърце приемат ли; и които са приели клетва и клетва дали, кога ги повикате за нещо, дохождат ли, или се помайват, та се крият?
- Правете понякогаж опит, та ги опитувайте дали са готови в първо повиквание, или ще избягат, та се изпокрият в миши дупки. - Смей се. - Ний няма да бързаме, само ще гледаме да си приготвим хората и всички потребности. И като се повдигнем на востание, за три дни да стъпчем тези мръсни кучета...
В това събрание стана препирня. Едни казуваха: колко можем да се приготвим и да востанем, дорде турците спят и не са ни усетили. Други казваха: не трябва да се бърза, дорде се не приготвим с всички потребности за востание. Караха се, дигаха, слагаха... Остана въпроса: дорде се хубай не приготвим, няма да воставаме. Ами юнашко сърце трай ли?
Тази нощ всички си отидоха. Останаха само тайните караули. Аз останах при Левски в стаята до дюкяна на Коля Райнов. Вечеряхме: Левски, Колю Райнов, Георги Хаджидечев и брат му Димитър, Николаки Стоилов. Цялата нощ не спахме.
Сутринта се стегнахме. Левски ще дохожда с мене в нашето село Арабаджиево. Той имаше къса мартинка, която загъваше в тилтията и вързуваше изотзад на коня си, на седлото; един револвер с бяла дръжка и една кама; облечен в цивилни дрехи, с фес. Отвън наглед божа кравичка, а отвътре страшен лев (Дервишоглу Аслан), от когото Турция се разклати, та затрепера:
 - Какъв е този, та не влиза в ръце - толкова шпиони и преследователи имаме за него?! И с колко пари съсипа хазната... - така говореха турците.
Стегна се Васил Левски, та се качи на коня си. Прекръстихме се и тръгнахме: аз напреж и той след мене. Отидохме на хаджи Хаузовото кафене, та пихме по две кафета - за кръчма. Аз слязох от коня си, а Левски на коня отгоре пи си каветата, ако и да го каниха да слезе... С Коля Райнов Пантата на бялото му магаре напреж стигнахме Арабаджиево. Срещна ни Тодораки Стоев с двамина турци:
- Кои са тези?
- Аз ги познавам - те са от ония, дето се чуват, а не виждат. На добър ви час!
Мартинката оставихме у дома, а ний отидохме в училището за вечернина, защото беше събота него ден.
Тази нощ имахме събрание - и от околните села по няколко души дойдоха.
Сутрината Левски пя в черковата. И които го знаеха, думаха:
- Отде й този даскал - много хубаво пей! Не сме чували такъв певец друг път в нашата черква.
- Той е пял, ама с други дрехи, затова сте забравили - казваха им.
Разправих през деня в събранието, гдето съм събрал сведения по обиколката си из селата. Левски много се зарадва, като му дадох списъка, та го прочете. След многото си поучителни и насърчителни наставления той каза, че центърът от Стара Загора ще се премести в Арабаджиево.
Имената на селищата, в които имаше организирани комитети:
Търново (Асен), Русе (Кубрат), Сливен (Славомир), Лясковец (Аспарух), Варна (Иеремия), Котел (Софрония), Стара Загора (Атил), Разград (Мирослав), Троян (Боян), Шумен (Крум), Плевен (Любомир), Ловеч (Иван Шишман), Пазарджик (Докум), Пловдив (Дилян), Сопот (Самуил), Ряхово (Нотов), Никопол (Ситомир), Лом паланка (Амасия), Тулча (Рашомир), Етрополе (Драко), Враца (Борис), София (Роман), Орхание (Сарсаул), Тетевен (Кардам), Свищов (Алцек), Габрово (Перун), Одрин (Гръмник), Хасково (Цоко), Арабаджиево (Попово).


Васил Левски. Портрет, по който е издирван от турската полиция

Поп Минчо Кънчев (1836-1904)


Факсимиле от "Видрица"

Колю Ганчев, председател на Старозагорския окръжен революционен център
 

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 40

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 28

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 35

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 34

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 26

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 24

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 23

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ