Закъсняхме

Евгени ГАВРИЛОВ

С пълна сила набира скорост информационна кампания на МРРБ за задаващия се пореден етап на програмата за саниране. За нея по Плана за възстановяване и устойчивост са заделени 1,4 млрд. лв. За разлика от предишната национална програма, сега допустими за саниране ще бъдат и сгради с три жилища.
Неотдавна бе публикуван доклад на "Българо-австрийска консултантска компания". Според него над 700 хиляди обитавани жилищни сгради у нас трябва да бъдат санирани през следващите незнайно колко години. Броят на обитаваните жилищни сгради е 1 365 898, като една четвърт от тях са напълно амортизирани и подобни мерки не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития.
Основният недостатък на санирането бе пределно ясен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените до момента по програмата 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и 4% от жилищата. Няма как тази програма да е социално справедлива, когато с парите на всички данъкоплатци се осигурява благото на минимална част, и то подбрано на принципа "кой превари, той натовари", а не след оценка на потребностите. Неофициални изчисления показват, че ако трябва да се санират жилищата на всички хора у нас, ще са необходими приблизително 40 млрд. лв., ако бюджетът харчи по 1 млрд. лв. на година в следващите 40-50 години.
Ако има някаква полза от милиардната програма за саниране, тя е, че бе проумяна максимата, че на този свят безплатен обяд няма. Затова в новия й вариант се предвижда някакво самоучастие.
А иначе се оказа, че обновяването на старите панелки е безвъзвратно закъсняло. То щеше да има някакъв смисъл, ако бе направено в началото на 90-те години, както стана в други бивши соцстрани. Тогава панелните сгради не бяха още толкова стари и имаше някакъв резон животът им да бъде удължаван. Сега това на практика е леко безсмислено.