Законопроектът за давност на длъжниците е прах в очите

Новият законопроект на ГЕРБ за въвеждане на абсолютна 10-годишна давност е поредният палиатив, който няма да проработи, но ще създаде измамното усещане в хората, че нещо се прави за тяхно добро.
Така коментираха промените в Закона за задълженията и договорите, внесени от ГЕРБ, двама от водещите български юристи - адвокат Веска Волева и юристът Десислав Данов, пред БГНЕС. Те са категорични, че промените не са това, което се декларира.
Според адвокат Волева, която е известна със защитата на клиентите си от банките, промените в Закона за задълженията и договорите, внесени от ГЕРБ, "са нов напън без особен резултат". Те са мотивирани като стремеж да се въведе абсолютен 10-годишен давностен срок, след изтичането на който всички необезпечени задължения на гражданите да се погасяват.
С изтичането на десетгодишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. "Звучи добре, но виждам пореден опит да се избяга от истинския проблем", коментира адв. Веска Волева. "Нека направим едно пояснение - терминът "длъжник" е условен. Той се използва само от институциите и хората, които имат интерес гражданите да са длъжници. Нещо повече - новият законопроект закотвя обикновените българи, попаднали в трудна ситуация, към категорията длъжници. А дали са такива", пита Волева.
Тя изтъква, че при нашата правна уредба в най-масовия случай банката решава дали някой е длъжник, няма безпристрастна инстанция, която да отсъди. "Има нещо нередно, когато едната страна в спора решава това", посочва Волева.
"Защо смятам, че новите промени хвърлят прах в очите на хората? Защото за този абсолютен 10-годишен давностен период, каквото има на свое име т.нар. длъжник вече е продадено. Да не говорим, че хора, които срещат финансови трудности, често не по своя вина, а заради възникнала неочаквана безработица, са принудени да заминат да се крият в чужбина. След тези 10 г. зад граница те вече не са и българи", обяснява адвокатът.
Решението, по думите й, е в отпадането на най-големия вредител на българите, станали по една или друга причина зависими от волята на банките - чл. 417 от ГПК. Припомняме, че чл. 417 от ГПК позволява заявителят (кредиторът) да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ неговото вземане и позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави на осъждането. Длъжникът разбира за осъждането едва когато получи призовка от съдебния изпълнител за доброволно изпълнение. По този начин той се лишава от основни права, признати му от Конституцията.
"Европейският съюз се е погрижил за правата на потребителите в специална директива. Нашият законодател обаче с един-единствен текст в ГПК е заличил тази защита. Той е лишил потребителя от процедура, където да докаже правата си. И вместо честен, присъствен и състезателен съдебен процес той получава покана от съдия-изпълнителя да напусне жилището си, а ако може, и жилищата на всичките си роднини, защото банките са решили така и никой не може да оспорва това. Не е чудно, че политиците се грижат толкова ревностно за банките - 5 пъти се внасят в НС законопроекти за отпадане или за радикална промяна на чл. 417 и толкова пъти се отхвърлят", заключава адвокатът.