Замитане на парче

Работата на парче е най-лесна и удобна. Вместо да се решават проблемите комплексно, всеки нововъзникнал спорен казус се замита набързо, за да се удовлетвори една или друга страна. По този начин поне действа Столичната община. Подходът й става пословичен и се набива на очи при всеки заплетен въпрос, повдигнат остро от някоя обществена група. Особено тревожна е тази тактика, когато се прилага в случаи на инвеститорски намерения за издигане на поредната жилищна или обществена сграда на спорно място. Периодично жителите на някой столичен район пропищяват от строителни мераци в междублокови пространства, градинки, зелени площи, които документално не са зелени, а просто запуснати терени. Стига се до протести, започват спорове около документацията, включват се различни общински институции, за да се завърши с поредния скандал, който дълго да занимава медии и чиновници. 

Фактът, че тенденцията на обществено недоволство продължава, не предизвиква никаква инициатива в кметството за цялостно решаване на заплетените ситуации. Утре например Столичният общински съвет трябва да отхвърли с гласуване възможността да се строи висок хотел точно пред блок в жк. "Младост-1". Жителите му от месеци протестират срещу него, а сега се оказва, че кметът Йорданка Фандъкова самоотвержено го спира с утрешния си доклад. Какво обаче постига с решението си? Задоволява исканията на група заинтересовани жители в района? Или казва на бъдещите инвеститори да не строят много близко до жилищни сгради и в градинки, за да не разлютят околните? Да не би с това решение да дава яснота за бъдещата политика на общината на нетърпимост към презастрояването на града?

Нищо подобно. Кметицата просто замита поредния строителен проблем в очакване на изборите. След него обаче на опашката са "Дружба", "Гоце Делчев", "Дианабад". Какво ще прави с тях?