Западна Европа създава гарантиран доход за бедните

Игор Гашков,
ТАСС

Испания възнамерява да дава пари на бедните, докато те не вдигнат доходите си до приемливо равнище. От 26 май 850 000 домакинства, признати за бедни, ще получават сума от 500 до 1000 евро на месец на всеки човек от домакинството. В обозримо бъдеще властите са готови да похарчат за тази програма 3,5 млрд. евро. Мадрид планира да признае за нуждаещи се 1 милион семейства, тоест приблизително 3 милиона души, и с течение на времето да плати на всички. Това ще бъде "постоянно действаща мрежа за сигурност на най-уязвимите", заяви социалният министър Хосе Ескрива. 

Разпределението на парите, за което се подготвя испанското правителство, няма да бъде еднакво: то ще зависи от семейното положение на претендиращите за помощ. Предимство ще имат онези, които имат деца, при това колкото повече са те, толкова сумата ще бъде по-голяма. Сред непълните семейства най-напред ще бъдат подпомогнати самотните майки. И, обратно, лицата, които живеят сами, ще се озоват в края на списъка.

За разлика от помощите за безработица, гарантираният доход няма да зависи от броя на годините, изкарани без трудоустройство. Затова получателят не е ограничен в търсенето на алтернативни доходи. Докато испанецът остава беден (печели по-малко от 8000 евро годишно), той ще запазва правото си върху този доход, дори и да намери работа. 

Реформата в социалното законодателство на Испания е част от голямо движение, обхващащо целия свят. Заради пандемията с КОВИД-19 все по-популярни стават проектите за всеобщ базов доход, изплащан независимо от трудоустройството. През април тази идея бе подкрепена от 100 депутати в двете камари на британския парламент, от шотландския премиер Никола Стърджън, от помощника на Генералния секретар на ООН Канни Вигнарадж, от Папа Франциск, а преди това и от знакови предприемачи милиардери като Ричард Брансън и Илон Мъск. Привържениците на базовия доход са убедени, че световната икономика се движи към масова безработица заради автоматизацията на производството. А това означава, че тя се изправя пред проблема с излишните ръце в целия му ръст.

Утрото на новия ден

За Ендрю Янг, бивш участник в първичните президентски избори на Демократическата партия (подкрепа около 3%), испанският гарантиран доход не може да се нарече щедър и той предлага на сънародниците си повече - по 1000 долара месечно, при това независимо от семейното положение. Според него, заради автоматизацията без работа скоро ще се окажат шофьорите на товарни камиони, продавачите, строителите, чистачите, готвачите в ресторантите за бързо хранене и много други. На част от хората, които преди са вършили тази работа, им предстои преквалификация. На останалите ще им бъде тежко: дори честно положените усилия няма да помогнат да се намери ново място там, където ръцете повече не са нужни. Безработицата ще стане масова не само по време на кризи, но и между тях. А това означава, че проектите за универсален доход, който ще се изплаща на всички, ще набират популярност по необходимост. 

Към същото мнение се придържа и вторият по богатство човек в света Бил Гейтс, който предварително посочва губещите. "Работата в складовете, шофирането, чистота и други важни дейности ще изчезнат в близките 20 години", предупреждава този, чиито прогнози имат навика да се сбъдват. 

Разсъждавайки в съшия дух, американският милиардер Марк Кюбън се съмнява в оцеляването на работническите специалности и критикува политиката на Тръмп за реиндустриализация на Америка като недалновиден начин да борба срещу безработицата. "Така или иначе, хората няма да имат работа. Какво ли ще прави Тръмп с онези работници, потребността от които ще отпадне", пита Кюбън, който смята, че Белият дом просто пренебрегва развитието на съвременните технологии. 

Капитаните на големия бизнес предупреждават, че автоматизацията заплашва не само сините якички. В рисковата група попадат и програмистите. Знаменитият американски инвеститор Винъд Хосла смята, че работата на 80% от тях ще се извършва от програми, които всъщност са техни "деца" и те ще бъдат заменени от алгоритми. 

Автоматизацията ще променя живота на лекарите, преподавателите, инженерите, полицаите. Не всички от тях са застрашени. Но и никой не е застрахован да отпадне от сметките. 

Разумно е от рано да започне подготовката към неизбежните промени. Във Финландия, където бе проведен експеримент с безработни, хипотетичният размер на помощта е 560 евро. През 2017 г. на 2000 финландци бяха предложени даром пари без никакви условия, но с право на експериментаторите да наблюдават действията на получателите. Предполагаше се, че финансовата помощ ще стане за тях стимул да печелят повече, тя не изисква допълнителни условия. Главният въпрос за изследователите бе дали получателите на гарантирания доход ще си търсят работа или ще се задоволят с плащанията. 

"От окончателния отчет за Финландия следва, че дълготрайните безработни, които са получили плащания по базовия доход, по-често са си намирали постоянна работа от онези, които не са получавали допълнителни плащания. Освен това получателите се почувстваха по-добре физически и психологически, тези хора започнаха да вярват повече на обществото, в което живеят. Смятам, че това е голям успех", сподели пред ТАСС специалистката по базовия доход Евелин Форже, професор от Универитета Манитоба в Канада. Но в самата Финландия резултатите от експеримента бяха оценени като разочароващи, а стремежът за търсене на работа при лицата, които са получавали базов доход, бе възприет като явно недостатъчен.  

Различните резултати от финландския експеримент дадоха на критиците основание да обвиняват привържениците на базовия доход в авантюризъм и в необмислени предложения.

Но другите експерименти през този век - в канадската провинция Онтарио, в нидерландския град Утрехт и в Кения - завършиха с положителни резултати. Мотивацията на хората, получаващи даром пари, се оказа заплетена тема, която дава храна за различи спорове. Но сумираните резултати от наблюденията позволиха да се каже: получавайки финансовата "възглавница" на безопасност, хората не са работили по-малко в нито един от случаите. 

Откъде да се вземат пари?

Най-разпространеният довод срещу всеобщия базов доход е обичайното безпаричие. В бюджетите на много съвременни държави едвам се намират средства дори за най-необходимите програми. Още по-малко оптимизъм може да се открие сред чиновниците, ако се говори за плащания на всички желаещи, чийто брой хипотетично с нищо не може да се ограничи. 

Американският Институт Рузвелт отговаря с предложение да се въведе базов доход в САЩ за сметка на нарастващия бюджетен дефицит - тоест за сметка на дълговете. Според експертите, инжектирането на средства в икономиката (става дума за трилиони долари) автоматично ще доведе до увеличаване на търсенето, а значи и на предлагането на пазара. При такъв подход икономиката на САЩ би могла за 8 години да нарасне с 12,5 на сто. Но същите учени отбелязват, че ако парите за базовия доход се вземат от данъците, които просто бъдат вдигнати, няма да се получи никакъв растеж. Ще е добре, ако не се получи обратното. 

Въпреки това експерти, към които се обърна ТАСС, смятат по-големите данъци за най-добрия изход, предлагайки финансовото бреме да се поеме от най-богатите или от онези, чийто бизнес най-много вреди на околната среда. "Много икономисти смятат, че за въвеждането на универсалния базов доход ще е достатъчно прогресивното данъчно облагане, блокирането на всимки схеми за укриване на данъци и въвеждането на въглероден данък от изхвърляния в атмосферата CO2", посочи за ТАСС Джон Росс-Тетъм, основател на "Лабораторията за базов доход" в британския град Лийдс. Според учения, може да се започне със засилването на финансовата дисциплина. "Великобритания наброява 1156 данъчни дупки и възможности за неплащане. Общата сума на неполучените пари е 100 млрд. фунта и много от тези ползи са диспропорционално изгодни само за богатата част на обществото. 

Финансирането на всеобщия базов доход би намалило равнището на неравенство в обществото, което днес достига своя максимум от времето на Втората световна война", казва Рос-Тетъм.

"Един от аргументите в полза на универсалния доход е, че той не е и толкова разходен, както изглежда на мнозина", споделя професорът от Технологичния университет в Онтарио Тимъти МакНейл. За мнозинството ще са важни просто сумите, които ще се наложи да се платят обратно под формата на данъци. Но вместо това държавата ще взима и ще разписва чекове на всеки и това ще позволи да се намали значително бюрокрацията. И от това може да се икономисат пари! 

Но както и при всичко свързано с базовия доход, дяволът се крие в детайлите. Прогнозирането на бъдещето е невъзможно. Често се предлага плащанията да се финансират чрез въглеродния данък или данъка върху спекулацията на финансовите пазари. Тоест да се решат социалните, икономическите или екологичните проблеми, а наред с това да се въведе всеобщ доход. Ако зависеше от мен, бих избрал и двата варианта", обобщава специалистът. 

Превод Юри МИХАЛКОВ