"Запълнената градина" на Истанбул

Истанбул е сред градовете, които примамват любопитни туристи с безброй забележителности. Сред тях се открояват доста сгради, смятани за архитектурни шедьоври, впечатляващи с класическия източен стил. Но Долмабахче, освен че се откроява с неповторимата симбиоза на барок и рококо, остава в съзнанието като място, отвеждащо далеч отвъд обичайните представи за османските традиционни мотиви в строителството.

И без да сте много внимателни, още по време на разходката с корабче в европейската част на града, разположен на два континента, забелязвате великолепието, простиращо се на брега на Босфора на цели 600 метра по дължина. Разкриващата се пред очите живописна гледка само усилва желанието лично и по-отблизо да се убедите в достолепието на мащабния комплекс. Само музейната му част от 45 хиляди квадратни метра го превръща в най-големия дворец на Турция.

Изглежда, ще е нужен цял ден, за да се разгледат стаите, които според официални данни са 285, плюс 43 салона, 68 будоара и 6 хамама. Но опитни екскурзоводи ще ви разведат из основните покои за час и половина-два. После ще имате още поне 30-ина минути, за да обиколите разкошните градини и да си направите страхотни фотографии за спомен отвън, защото вътре снимането е категорично забранено. Така популярната информация, че цялата площ на Долмабахче е 110 хиляди квадратни метра, се възприема с лекота и остава в съзнанието единствено като огромно число, без да изморява останалите възприятия.

Опашките (и за билети, и на самия вход) само изглеждат стряскащо. Минават доста бързо и, най-важното, организирано. Обути в калцуни, туристи (групово и самостоятелно) със забележим респект започват обиколката, стриктно спазвайки видимите ограничения да не се преминава отвъд позволеното. Все пак се намирате в резиденцията на шестима османски султани, останала в историята и като място, където по-късно е живял и управлявал съдбините на републиката, а също така и починал бащата на нацията Мустафа Кемал Ататюрк. В негова чест всички часовници в двореца са спрени на 9,05 - часа на смъртта му през ноември 1938 година...

Отвътре Долмабахче е бил разделен на две части: мъжка - обществена, където са се провеждали важни заседания, приеми и празненства; и женска - жилищна, която включва и задължителния за онези времена харем. Но още докато се опитвате да си го представите, погледът неизбежно се спира върху невиждано кристално стълбище и тежащия над 4 тона полилей от бохемско стъкло със 750 свещи - подарък на султана от британската кралица Виктория.

Името на двореца може да се преведе като "Запълнената градина" (наричат я още "насипна", тъй като за издигането на сградата част от водите на залива в днешния централен район Бешикташ са засипани с почва.

Всичко в комплекса е като от приказките на Шехеразада. А може би и по-красиво. Според легендата, която няма как да не чуете за Долмабахче, за декорирането на одаите са използвани над 14 тона злато и 40 тона сребро, скъпоценни камъни като египетски алабастър, мрамор от остров Мармара и други редки минерали. Стените са украсени с шедьоври на известни художници от най-различни кътчета на света, сред които се открояват произведения на прочутия руски маринист с арменски произход Иван Айвазовски, лично поръчани от султан Абдул-Азиз.

Трудно може да се изброят всички предмети - истински произведения на изкуството, които красят Долмабахче и допринасят за неподправеното усещане, че наистина се намирате в дворец. Изключително скъпа колекция от порцелан, ювелирни изработки, музикални инструменти, бродерии, фрески, предмети от бита на онова време (естествено, съобразени със султанския статус), старинни облекла, спално бельо, играчки, рисувани вази, мечи кожи, мебели от нечувани видове дървета са само част от великолепния интериор. Безценни ръчно изработени копринени килими (казват, че общият им брой е 131) красят подовете на музея. Но не си въобразявайте, че ще можете да стъпите върху фините нишки на тези произведения на тъкаческото изкуство. Специални служители следят ничий крак да не успее да го стори. Разрешено е само да се любувате и, впечатлени, да цъкате с език.

На местните това великолепие и помпозност напомнят за величието и същевременно не дават да се забрави упадъкът на великата Османска империя. Долмабахче обаче завинаги се нарежда сред съкровищата на древния, шумния, многоликия и неповторимия Истанбул, в който, колкото пъти и да отидете, винаги има какво безкрайно да ви впечатли. За да искате да се връщате отново и отново...