"Трибюн":
Заплашва ли Турция да се обърне на Изток?
Неотдавна премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че страната му ще поиска членство в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)
/ брой: 27
Може би предстои обрат в бурната история, която имат отношенията между Турция и ЕС, след като наскоро турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че страната му ще поиска членство в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Организацията, неофициално наричана „Шанхайската петорка”, обединява Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, пише в. "Трибюн", цитиран от Фокус.
Сбогуване с ЕС?
В изявлението си Ердоган ясно показа, че присъединяването към ШОС е важен стратегически завой в политиката на Турция. И че за него сега най-добре е да обърне гръб на ЕС. Страните от „Шанхайската петорка” са „по-добри и по-влиятелни” от страните от ЕС, отбеляза премиерът. Той не пропусна да отбележи, че ако членството на Турция в „Шанхайската петорка” бъде одобрено, „тогава ще се сбогуваме с Европейския съюз”. Съюз, който не иска в лоното си мюсюлманска страна, заключи Ердоган. С други думи, Анкара ще обърне гръб на 50-годишния флирт с Европа.
Демонстрация на сила
Изявленията на турския премиер не трябва да бъдат надценявани. По-скоро те се вписват в силовите отношения, които Турция се опитва да изгради с ЕС. От 2005 година насам преговорите по присъединяването на Анкара към европейското семейство са в застой. „Ердоган се опита да каже на европейците „нямаме нужда от вас”, коментира политологът Берил Дедеоглу пред австрийски вестник. Турция може да си позволи тази провокация – икономиката й е много по-динамична от тази на ЕС. За периода 2010-2011 страната е отчела годишен икономически ръст от 5,2%, тоест повече от Бразилия, Русия или Южна Корея.
А може би напразна заплаха?
Членството в „Шанхайската петорка” обаче няма да замени това в ЕС. Основаната през 2007 година организация всъщност не е много стройна, а основната форма, под която се проявява сътрудничеството на членовете й, е военната, като най-често то се изразява в провеждане на общи учения. Този аспект на организацията едва ли интригува Турция, тъй като тя е член на НАТО и възнамерява да остане такъв. Това означава, че заплахата на премиера е напълно безобидна, но има за цел да напомни за една друга опасност – ако ЕС не иска Турция, Анкара може да се обърне към други региони – към арабския свят или Централна Азия.