29 Март 2024петък13:07 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Зараждащият се триумвират в променящия се свят

Теорията на "икономическия човек" игнорира моралните принципи на поведение

/ брой: 263

visibility 1689

Проф. д-р ик.н. Пеню Михайлов

Мнозина може би няма да се съгласят с това заглавие. Бързам да предпазя читателя от увлечение: тук става дума за триумвират - държава, пазар, човек. Някой ще каже, че те са възникнали от незапомнени времена. Наистина е така. Проблемът обаче е друг. Той се отнася за подхода и начина на неговото разглеждане.
Държавата, пазарът, човекът като икономически субект следва да се разглеждат като едно цяло, като части на системата. Те не бива да се противопоставят, така както подхожда неокласическата теория.
Оттук и схващането "по-малко държава", "държавата е лош стопанин", "тя замърсява пазара", ролята й се свежда до страничен наблюдател за "спазване правилата на играта". Видяхме как свърши това -

хвърлени сме в бушуващо море

от което не знаем как да се спасим. Плод на това и на много други обстоятелства е уличният гняв, който е сигнал, че има нещо нередно във функционирането на икономическата система, че нещо е сбъркано в реформиращия се свят. Провалът на преустройството е провал на "неокласическата концепция".
Нашите либерали строго следват тази концепция. Те смятат пътя за правилен, че грешките и неуспехите в развитието на икономиката се дължат не толкова на избраната доктрина, а на неумението да се прилагат нейните принципи. Но дали е така? Да приведем някои резултати от тази доктрина: Не станахме "втора Швейцария на Балканите", страната е подчинена на чужди интереси, превърнахме се в неоколониален придатък на развитите страни; разруха в земеделието; стопанска и духовна деградация; непотвърждаване на тезата, че капитализмът е най-съвършена икономическа система и няма повече какво да се променя; че влакът на историята спира до т.нар. либерална демокрация и т.н.
Твърдения от такъв тип не са рядкост и днес. Животът обаче се оказа по-сложен от тях. Реалността обаче е по-друга от тази, която неокласиката представя, а тя е: капитализмът е несъвършен, той не е застрахован от пороци и кризи - които са резултат не на случайности, а на причини, обусловени от неговата същност. Затова трябва да се търсят

по-съвършени форми на организация и управление

на икономиката и обществото.    И все пак, да очертаем в общи щрихи някои виждания на неокласиката по този въпрос: първо, свобода на пазарните сили; второ, пазарът поставя всички на мястото си; трето, саморегулация на пазара, т.нар. невидима ръка; четвърто, невмешателство на държавата в икономиката; пето, свобода на пазарното ценообразуване; шесто, подчинение на държавата на съществуващата пазарна форма на организация, седмо, държавното вмешателството е пагубно за икономиката; осмо, пазарът - единствено средство да привлече и оползотвори широко разгърната информация (Фридрих Хайек); девето, начин да постигне високоефективна икономика; десето, човек винаги може да пресметне своята полезност - максимизиращ потребител; единадесето, вменяване на факторите на производство да присвояват такава част, която съответства на техния прираст в създаването на дохода. Но как се съгласува тази теза с това - приносът на капитала намалява, а неговият доход се увеличава; дванадесето, утвърждаване на частната собственост като доминираща форма на производство, стесняване ролята на другите форми на собственост и прочее.
Вярата в пазара днес е подкопана. Обществените условия на живот и съзнателната дейност на хората са в състояние да променят посоката на движение - многообразие на реализация на икономическата необходимост. Човек избира мотивите и целите на промяната, той не е 

 сляпа играчка на обективното

Родните либерали си затварят очите пред тази истина. Неограничената свобода на пазара засилва хаоса и отчуждението в обществото. Думите на един мислител на хилядолетието и днес не са изгубили своето значение: "Трудът произвежда чудесни неща за богатите, но произвежда оголяване на работника. Създава красота, но и осакатяване на работника. Замества ръчния труд с машини, но и отхвърля част от работниците назад към варварски труд, а останалата част превръща в машина. Той произвежда ум и тъпоумие, кретенизъм за работника."
Не бива да се забравя и това, че отношенията Запад - Незапад са в изгода на транснационалния капитал. Западът налага модел, чужд на нашите интереси. Ние трябва да имаме собствен догонващ модел, от който да печелим, а не да губим, да се интегрираме не по второстепенни, а по основни полагаещи принципи на развитие, да утвърждаваме националната мощ на държавата в икономиката, а не да я отслабваме, както е сега. Радетелите на свободата разглеждаха свободата като естествен принцип на природата. Днес обаче нещата се промениха. Монополът и глобализмът стават доминираща сила в икономиката. Съществува не свобода, а диктатура на пазара и монопола. Пазарната саморегулация трябва да се съчетае с държавна намеса в икономиката.
Ние трудно се разделяме с установилото се и мъчно свикваме със ставащото. Нашето съзнание някак си е приковано към биващото (към определен вид познание), приобщени сме към него, като че ли сме слепи и неми към други теории и системи.  Истината не бива да се затваря в себе си, "в своята черупка", а да се отваря към други системи и теории, да търси опора в реалния свят на икономиката.

Няма неизменни теории

всяка е продукт на времето и на обстоятелствата, които я утвърждават и формират.
Преходът към пазарна икономика не означава обществото изцяло да се подчини на пазарните механизми. При цялата им значимост ролята на държавата в регулирането на икономиката не намалява, а се увеличава като създава благоприятна конкурентна среда и отстранява дефектите на пазарната саморегулация.
Икономиката на пазара трябва да се обвърже с морално-етичните принципи. А. Маршал разглежда поведението на човека тъкмо от тези принципи, а според Кейнс никаква икономика и всяка друга дейност не може да бъде постигната вън от нравствените закони. За съжаление пазарът не е втъкан в тези принципи, няма социална насоченост. Теорията трябва да разкрива противоречията, да дава препоръка на политиците, да смекчава нейните недостатъци.
Не бива да бъдем в плен на догмата, че пазарът, че той, и само той, може да повиши ефективността на икономиката. Либерализацията засилва диференциацията в доходите. "Нищета сред изобилие" - такъв е неговият императив. Хората не могат да посрещнат текущите си нужди, обречени на мизерия, засилване на отчуждеността, отчуждение от самата "родова същност", превръщането им в добитък. Това е повелята на неолибералния подход, неприемлив и пагубен за обществото.
Икономиката не може да се реализира без човек да участва в нейното производство. Но участието му в тази реализация не може да се разглежда единствено от принципите на "икономическия човек" - егоизъм, алчност, корист, жажда за трупане на пари, корупция и прочее.

Къде са другите добродетели

нравствени, морални подбуди, солидарност, справедливост, хуманизация на човешките отношения в обществото и на самото общество, за които още Смит писа в "Теория на нравствените чувства". Мястото на човека в обществото може да бъде разбрано само в рамките на историческите граници, в които той съществува. Теорията за "икономическия човек" игнорира моралните принципи на поведение. Нашето съвремие, а също и бъдещето ни предявава по-други изисквания на мястото на човека в икономиката, отколкото тези, които неокласическата теория третира.
Това е най-важният извод, който може да се направи от съвременния прочит на теоретичното наследство на икономическата мисъл, потвърдено от нашата практика. Не сме против посочения триумвират, а сме за синхрон на елементите, които го изграждат.
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ