Заразно слабоумие

Може би все още някои от вас ги грее илюзията, че пребивават в почтеното, цивилизовано и благополучно европейско семейство. Вгледайте се и се вслушайте по-внимателно в речите и действията на големите ни осиновители в Брюксел. Ако все още сте запазили здравия си разум, не може да не установите очевидната истина: вие сте попаднали в психиатрична клиника.
Пациентите са все избрани персони - от държавни лидери, министри и комисари до дребни чиновници с едри заплати. Неотразима става мрачната констатация, че всички те имат една диагноза - слабоумие. Медиците я определят като загуба на способността да се мисли, проблеми с паметта и речта. Сред множеството причини се посочват алкохолизъм, затлъстяване, занемарен сифилис, нервност поради липса на витамин В. Тези рискови фактори не може да не бъдат забелязани при изобилието от кадри, които телевизиите ни предлагат от лъскавите брюкселски коридори. Като ги гледа човек как задружно нижат несвързани фрази, нямащи нищо общо с реалността, неусетно се промъква тревожното подозрение, че недъгът е заразен.
През последните дни - дали поради пролетно обостряне на болестта, или поради неприятно стечение на обстоятелствата в международния дневен ред, пациентите са силно възбудени. И има защо. Особено ги разстрои нежеланият изход от президентските избори в Русия и зле конспирираното диверсионно мероприятие на Тереза Мей с покушението срещу бившия агент на британските спецслужби Сергей Скрипал и неговата дъщеря.
Какво ли не предприе благочестивото евроатлантическо семейство, за да предотврати избора на Владимир Путин, или поне да опорочи изборния процес. Трябваше да се скалъпи мотив, за да се обяви вотът за нелегитимен. В мрежите и в множеството руски опозиционни медии - а там те са десетки, за разлика от България, се пускаха откровени лъжи и призиви за бойкот. "Дойче веле" дори публикува инструкцията "Пет стратегии за протестно поведение". Бившият затворник олигархът Ходорковски даде указание да се унищожават бюлетините. Някои се захванаха да агитират за кандидатката Ксения Собчак - бивша тв водеща на блудкаво жълтеникаво шоу. Нарекоха я "единствена сериозна съперничка" на Путин, а тя се нареди на четвърто място с 1,7% от гласовете. Това не смути нито нея, нито покровителите й да обявят провала за "забележително постижение".
Демонизирането на Путин, натискът срещу Русия, разгърнатата мощна, но нескопосана пропаганда имаха обратен ефект. Напъните на създадените преди две години "мозъчни центрове" за борба срещу руското влияние не можаха да родят нищо ефективно. Мозъците се оказаха болни, поразени от слабоумието. Иначе не може да се обясни нефелната им акция. При опасност руснаците се сплотяват, за да дадат отпор на посегателството. Днес отличителна черта на малко нации.
От Москва неведнъж се опитаха да обяснят този факт на ВИП-пациентите, но те отказваха да го проумеят. Продължаваха да демонстрират загубата на способността да мислят. В резултат - избирателна активност от над 67% и победа за Путин с близо 77%. Особено потискащо подейства на инвалидните мозъци поведението на гласувалите в чужбина руски граждани. Вместо да проявят западно цивилизовано мислене, те реагираха, както си знаят - по руски. От Берлин и Лондон до Ню Йорк и Отава се нанизаха на дълги опашки, за да пуснат бюлетина - над 90-процентна активност и близо 85% за Путин. Поразиха ги и "страдащите, гладуващите и лишените от права" жители на Крим - над 71-процентна активност и 92% за Путин. Пищяха за нов референдум на полуострова. Получиха го. Пълна легитимация на присъединяването към Русия.
Заключенията на международните наблюдатели също бяха неутешителни. "Изборите бяха отлично организирани, в Европа рядко се среща така добре технически подготвен вот, имаме какво да научим от Москва", бяха единодушни 1500-те чужди наблюдатели. Филип Девинтер от Белгия не скри възторга си: "Това бе празник на демокрацията. Медиите у нас пускат фалшификации."
Всичко беше прекрасно, но нямаше конкуренция, заявиха от ОССЕ. Няма как да я има. Спонсорираната от Запада опозиция се разпадна. Друго не може да се получи, след като акълът им стигна дотолкова, че подкрепиха Алексей Навални - мошеник с влязла в сила присъда, и го величаха като "мощен съперник" на Путин. В проучванията той получаваше доверието на по-малко от 1% от руснаците. Останалите го замеряха с торти, яйца и каквото им падне, когато дръзнеше да обикаля провинцията. Така наблюдателите трябваше с прискърбие да обявят скоропостижната смърт на руската либерална прозападна опозиция. При това положение на Путин не му оставаше друго освен да събере гласовете на разочарованите и отляво, и отдясно. Да затвърди авторитета си не просто на политически, а на национален лидер. В този момент, който и да беше застанал срещу него, щеше да загуби. А в голямата евроатлантическа психиатрия слабоумните има още 6 години да се питат: "Кой сте вие, мистър Путин?"