Зарков: Важни са решенията, които предлагаме в здравеопазването

Всичките ни критики по вота на недоверие се приемат, но са важни и решенията, които предлагаме. Това заяви зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Крум Зарков. По думите му години наред всички признават, че има проблеми в здравеопазването, но никой не предлага решение.
Новите здравни модели, предложени от министър Кирил Ананиев, не отговарят на нито един от ключовите въпроси в българското здравеопазване. Нищо не се казва за дълговете на болниците, които фалират една след друга в град след град. Нищо не се казва за остойностяването на медицинските дейности, в това число  консумативи, медицински труд, нищо не се казва за кадровата катастрофа, която разтриса здравеопазването и скоро ще осъмнем без лекари, така както сме се събудили без медицински сестри, не скри тревогата си Зарков.
Депутатът припомни, че общинските болници във Враца, Ловеч, Види, Стара Загора, Чирпан и още много други градове са пред фалит и в същите тези градове "никнат като гъби  частни клиники", което не е лошо, ако не беше за сметка на публичния ресурс.
Ние предлагаме публичният ресурс да бъде насочен към публичните лечебни заведения, подчерта Зарков. От БСП са категорични - всяко населено място трябва да има достъп до качествена общинска, държавна, университетска болница. Това не е искане на БСП, това е конституционно право на всеки българин, заключи Крум Зарков.

Всеки вот на недоверие към ГЕРБ е закъснял, каза от своя страна говорителят на ПГ "БСП за България" Елена Йончева пред БНТ. Тя коментира, че всеки един българин, който е имал досег със здравеопазването, знае какво е състоянието му. Йончева припомни тревожната статистика - болниците дължат над 600 млн. лв., като над 200 млн. се дължат на чужди застрахователи, в резултат на което, много българи не могат да получат медицински услуги в чужбина. Много българи чакат за трансплантации, защото държавата не се е разплатила. Погромът в здравеопазването е огромен, категорична бе Йончева. Трябва да си отговорим какво здравеопазване искаме. Дали искаме то да е като в Латинска Америка, дали искаме здравеопазване като в Африка, като това, в страните от Третия свят, или здравеопазване- каквото има в Европа, отбеляза тя.
У нас около 50% от средствата за здравеопазване се дават от джоба на българина, докато в Европа цифрата е под 20%. Това означава, че здравеопазването в Европа е споделена отговороност и хората, които имат по-ниски доходи имат достъп до добро здравеопазване, какъвто достъп имат хората с по-високи доходи, коментира Йончева. Затова държавата трябва да гарантира правото на всеки един човек на здравеопазване, убедена е социалистката.