Заселване на островите

Андрей Миловзоров
Утро

Континентите все повече отесняват на човечеството и то активно овладява островите на Земята. Хората ги разширяват, застрояват терена, понякога дори ги приватизират. А необитаеми острови скоро няма да останат изобщо.
Русия се захвана да развива островите си в Далечния изток. На остров Руски край Владивосток например кипи подготовка за срещата на върха на АТИС през септември т. г. Вдигат се грандиозни строежи - милиарди рубли се инвестират в хотелска инфраструктура, която после ще се използва от бъдещия Далекоизточен университет. Освен това островът вече е съединен с материка чрез гигантски вантов мост, за който федерацията плати 40 милиарда рубли.
Държавата отделя внимание и на Южните Курилски острови: миналата година там бе организирано президентско посещение, към тях също са насочени финансови ресурси. Идеята е тези затънтени места да се превърнат в "тихоокеанска витрина" на Русия - тогава Япония ще има по-малко доводи, за да иска островите за себе си.
Уникален проект за "островно" развитие е разработен и в руските северни ширини. На остров Котелни от архипелага Новосибирски острови се предвижда да бъде построено градче с името Умка, изцяло защитено от външната среда. Първоначално се планира там да живеят пет хиляди души; освен жилищните модули те ще разполагат с лаборатории, собствен хлебозавод, оранжерии, птицеферма и ферма за риба, хотел, църква и аквапарк. Всичко това ще се гради на винтови пилоти, направо върху вечно замръзналите скали. Градът ще получава енергия от две плаващи АЕЦ, а щом напредне разработката на находищата в местния шелф - и от добиваните там ресурси. Строежът на градчето чудо ще струва по предварителни данни 4 милиарда долара, десеторно по-малко от разходите за Международната космическа станция.
Малко по-друг подход към островната тема е избрал Китай. Край тихоокеанското крайбрежие на страната има стотици острови и островчета, повечето необитаеми и затова безполезни. Китай с охота би ги включил в бурния си икономически живот, но не желае да харчи бюджетни средства за целта. Затова Пекин реши да ги приватизира, по-точно да ги даде под дългосрочна аренда на фирми, поели ангажимент за стопанското им оползотворяване. В края на миналата година се състояха и първите "островни" търгове. Остров Даянюй в акваторията на град Нинбо например бе нает от местна инвестиционна компания за 50 години срещу 20 милиона юана. Тя смята да инвестира в него още половин милиард, за да изгради там луксозен комплекс за отдих и туризъм с модерен яхтклуб.
Някои острови обаче са източник на проблеми. Териториални претенции върху Параселските острови и архипелага Спратли в Южнокитайско море имат, освен Китай, и всички околни държави - Виетнам, Филипините, Индонезия и Бруней. Аржентина пък не спира да оспорва британския суверенитет над Фолклендските (Малвинските) острови, които изгуби през войната в края на ХХ век.
Същевременно Великобритания наскоро обърна внимание на друго свое островно владение в същия регион - остров Света Елена, където е прекарал последните си дни Наполеон Бонапарт. Някога островчето бе популярен товаро-разтоварен пункт на едно от морските кръстопътища, посещаваха го близо 30 хиляди кораба годишно. Днес обаче го виждаме жертва на депресията: модерните кораби нямат нужда от бази за разтоварване и там се отбива само един пощенски катер. Метрополията обаче е решила да вдъхне нов живот в това парче суша - предвижда се да строи на острова летище. Тогава се очаква масово да заприиждат туристи и Света Елена да се издържа вече без дотации от Лондон.
Други острови покрай икономическото си развитие растат и в буквалния смисъл на думата. Сред тях е Сингапур - островна държава в Югоизточна Азия с 5 милиона жители, заемаща едно от челните места в световните класации по БВП на глава от населението. Сингапурският икономически проект обаче има ограничен капацитет за растеж, тъй като площта на самия остров е само към 550 квадратни километра. По-точно бе толкова допреди половин век - оттогава предприемчивите сингапурци са разширили земите му с 20 на сто и всяка година отвоюват от океана нови и нови територии.
При това използват какви ли не похвати, та да купят от всички съседи възможно повече пясък - материал, станал твърде дефицитен в региона. За планомерния растеж на града им са необходими близо 1,5 милиарда кубика пясък годишно. Високото търсене обаче изобщо не радва околните държави; заради хищническа експлоатация на пясъчните кариери Индонезия например изгуби през последните пет години 24 острова (останаха й впрочем над 17 000). Затова много държави наложиха забрана върху износа на пясък или защитни износни мита, така че Сингапур е принуден да го внася главно чрез контрабанда. Прави го обаче без притеснения: нали все някак трябва да се развива!