Защо е важно за България сътрудничество с Китай?

Няма малки и големи държави, няма бедни и богати - всички имат нещо, с което да допринесат за развитието на човечеството. Важното е да се подаде ръка на развиващите се, за да станат развити. Това е част от китайския начин на мислене. Неслучайно Пекин се стреми да има и поддържа добри връзки с всички страни по света, независимо дали имат ляво или дясно правителство. Каква система на управление имат, си зависи от тях, важното е да има разбирателство и никой да не се опитва да налага собствените си възгледи или политики, а взаимно да се уважават различията.
Този начин на мислене е крайно нетипичен за западния свят, където уж се цени многообразието, но ако някой реши да бъде различен (най-вече по отношение на политиките си), тогава бива изолиран, санкциониран и веднага започват опити за сваляне на правителството. На Запад или слушаш, или те бият. Друг вариант няма.
Ето защо е много важно, че настоящето българско правителство има куража не само да се срещне с китайския външен министър Ван И, но и открито да говори за развиване на двустранното стратегическо партньорство с Пекин и за конкретни проекти в икономиката и свързаността. Защото страната ни има пълния потенциал да привлича инвестиции във всички отрасли. А с най-голям потенциал са земеделието и туризмът. В Китай съм посещавала т. нар. "умни села", които целят да върнат младите хора в провинцията и да я развиват. Инвестира се в техните проекти, селскостопанската продукция е екологично чиста и се предотвратява обезлюдяване на тези райони. От друга страна, когато става въпрос за туризма, от края на КОВИД-пандемията Поднебесната империя се отваря все повече към останалия свят и ежегодно привлича чужденци от цял свят с добро качество на услугите, красива природа, интересна история, а всичко това е преплетено с богата култура. Улеснено е пътуването, защото визовите ограничения за над 100 държави са отпаднали, а китайските авиолинни имат директни полети до много страни. Ние също можем да се превърнем в мечтана туристическа дестинация, но се съобразяваме с директиви от Брюксел, с които... май само ние се съобразяваме. 
А можем да предложим и то много, анализът няма да стигне да се изброят богатствата на България във всяко едно отношение - кулинарно, културно, историческо, природно...
Истината е, че през последните години желание за задълбочаване на контактите от азиатската държава не е липсвало. Това, което ни пречеше, бяха собствените ни предразсъдъци, поредицата от нестабилни правителства, с които не можеше да се обсъждат дългосрочни планове, както и непрекъснатото промиване на мозъците, че "не бива да се отклоняваме от нашия евроатлантически път". А реално никой не е искал това от нас. 
С анализиране на китайската политика активно се занимавам от 2023 г. насам. За това време научих много повече за изкуството да управляваш една държава, отколкото за пет години в университета, посещавайки различни лекции при преподаватели, които се гордеят с евроатлантическата си ориентация. Много експерти вече се изказаха по въпроса за инвестициите и икономическите ползи. Аз ще разгледам темата от друг ъгъл.
Защо смятам, че за България само би било от полза едно по-задълбочено сътрудничество с Китай? Защото, на първо място, там човек разбира истинския смисъл на думата "държавник". За да станеш политик, не е необходимо само да се събудиш една сутрин с мисълта, че искаш да станеш част от политическия живот, а са необходими години на учене и самоусъвършенстване. Нужно е да се стъпи на всяко едно стъпало по кариерния път, без да прескачаш нито едно или да разчиташ, че парите ще ти осигурят жадувания пост. В Поднебесната империя политиката е нещо сериозно, изпълнено с отговорност, и винаги поставя хората и нуждите им на преден план. Колко от родните управляващи го правят или са го правили през годините? 
Борбата с корупцията е от първостепенно значение. Още преди гражданите да са излезли да протестират срещу някой корумпиран управител на фирма/политик, мерки вече са взети и провинилият се е отстранен от длъжност. Няма значение дете на кого е или какви връзки има. Пред закона всички са равни.
Има протокол, който се спазва и прилага, добре се познават традициите и нравите на чуждестранните гости, за да не стават грешки. Всичко това е силно необходимо не само на българските, но и на западните полици като цяло, а не да се разчита на несериозно поведение, с цел "да разсмиваме народа". В турболентни време това е последното, което той иска - иска си хляба, на зрелища се насити. Докато в Китай най-важна е вътрешната политика, непрекъснатото повишаване на стандарта на живот на населението, на второ място идва външната политика и помощта за другите.
Според мен най-доброто за родината ни е да спре да се вторачва като кон с капаци само на Запад, а да се поучи от добрия пример от Изток. Обмени от всякакъв вид - политически, учебен, културен, научен... със сигурност ще ни бъде от голяма полза и най-накрая ще имаме политици, с които само ще можем да се гордеем!