Защо може да бъде блокиран профилът дори на президент
Теодор Славев, доктор по политология
Фейсбук
Можем ли да закрием профила на някого, дори и той да е президентът на САЩ?
Краткият отговор е – „Да, разбира се!“
Сега следва обяснение:
Първо, живеем в нещо, което мислителите на света още не сме намерили точната дума, но докато го измислим, то вече ще е сменило, но е нещо като хипер (+кибер) – капитализъм. Частните компании владеят технологическия и технологичен напредък и изпреварват правителствата на националните държави. Неравна и нечестна битка, в която губещият е този, който няма достъп до капитала и до властта – разбирайте, всички останали.
Второ, платформите за споделяне са частни корпорации, които работят по собствени правила – издигат и свалят президенти.
Трето, в света, след Втората световна война, в който сме се разбирали, че ще живеем – потикването към насилие е неприемливо. Ужасът от нея е толкова голям, че той трябва да служи като онзи страх от тъмното, към който така силно караме.
Четвърто, моята свобода, включително на изразяване, слово, мнение, спира до там, докъдето не умират хора и не преча на друг. Основен постулат на разбирането за свобода, между другото и за равенство, в условията на онази либерална демокрация, тръгнала с Великата френска буржоазна революция и стигнала до документ с Римските договори през 1957 г. – поне в изданието в Европа. Така, социалдемократите измислиха, че докато взимаш надница и капиталистът ти дава достатъчно, за да (до)гониш технологичния прогрес, колкото можеш, то няма нужда от революции – яж пиксели и бъди щастлив, но се оказа, че това рухва, като всяка една идеология, която си отива с времето или придобива нов вид.
Пето, въпреки че цековчината и чуковщината ще ви обясняват нещо различно, САЩ е роден с греха на робството. Понеже в България няма как да го разберем, защото ние не сме били народ, който е имал роби, и за което трябва да се гордеем, – налага се да се опитате да го разберете. Великата държава САЩ става в следствие на дъъълго насилие, което и до ден днешен има своите производни там. И с което те се опитва да се справят – къде сполучливо, къде – не.
След като изложих аргументите си, нека дам и заключението:
1) Абсолютно профилът на всеки може да бъде блокиран. Но това не е, защото не харесваме мнението му. А, защото имаме рефлексите да спрем втори нацист, застанал начело на велик народ. Въпросът как да се регулира чрез обществен (публичен) контрол върху частните социални медии е отделен.
2) САЩ вървят по пътя си на изживяване на собствените грехове и история. Да, най-вероятно ще се справят. Да, живеем в многополюсен свят. Да, те имат най-голямото военно, техническо и културно превъзходство. Засега. Дали ще го запазят зависи от тях. Казват, че 19 век бил на Европа, 20 на Америка, а че 21 ще е на Азия. И това истински ме плаши.
3) Никой, зад нито един океан, не го интересува дали в България ще живеем добре. Дали ще има хеликоптер, че да спасим живот. Дали ще сме на първо място по смъртност в криза и без криза. Дали ще имам връзки, за да стигна до линейка. Дали ще си платя сметките. Не, това зависи само от нас, както от американците зависи накъде ще тръгнат. Имаме други проблеми да решаваме и този на САЩ е най-последно в списъка.