13 Юли 2020понеделник04:29 ч.

Защо не успяха "термитите"?

Русия - около и след президентските избори

/ брой: 72

автор:Боян Чуков

visibility 2538

Владимир Путин отново е избран за срок от 6 години за президент на Руската федерация. Този факт вече не е новина. Интересно е да се анализират процесите, които ферментират и протичат в страната на Пушкин. За нас българите, които следихме вота на 4 март т. г., от значение бе да оценим как се отразяват събитията  в Русия по нашите големи национални медии. Телевизията, която дава единствената друга гледна точка, и общественият канал, с помощта на своите репортерки Деси и Криси, гонеха по московските улици само представители на несистемната руска опозиция с цел да ни информират "обективно" за обстановката в Русия. Естествено, не бяха пропуснати "експертите" от Московския център Карнеги, които обслужват американските национални интереси, или т. нар. Pax Americana. Комично бе да се проследят цифрите, които бяха съобщавани за броя на участниците на организирания от несистемната опозиция митинг на 11 март в Москва. Владимир Рижков от трибуната съобщи на митингуващите, че са 25 хиляди. Иначе организаторите бяха дали заявка предварително за 50 хиляди. Либералните руски медии с "отскок" съобщаваха за 15-20 хиляди представители на "креативната класа" на въпросния митинг. Московската полиция даде цифрата 8 хиляди митингуващи. Нашата репортерка Деси от телевизията, която заслужава да се назове "поръчаната гледна точка", без да й мигне окото, съобщи на българските зрители, че пред трибуната на неформалната опозиция са се събрали... 30 хиляди протестиращи. Накратко, големите български национални медии с малки изключения обслужваха настървено Pax Americana без капка свян особено когато съобщаваха очевидни неистини за случващото се в Русия.
В каква обстановка и настроение се проведоха президентските избори във федерацията? Почти паралелно на вота излязоха и някои интересни изследвания на Центъра Левада - неправителствена независима социологическа агенция. Тя носи името на починалия професор Юри Левада от 2006 година. Според социологическите изследвания все повече руснаци не приемат нравоученията на Запада и не им обръщат внимание. През 2010 г. те са били 45%, а сега - над 50 на сто. Преди една година 5% от руснаците са смятали, че Русия трябва да влезе в западен военен съюз, а днес те са под 3 процента. Народите на Руската федерация съзнателно тръгват по пътя, който води до създаването на Пан-Евразийски гравитационен център, базиран върху обща духовна и икономическа основа.
В предизборната надпревара Владимир Путин отлично бе уловил еволюцията в националната интуиция на руския народ. Между САЩ и Русия има една съществена разлика. В страната на Обама е налице едно постоянно разминаване между позицията на обикновения американец и външната политика на страната. Близостта между политическото ръководство в Москва и руския народ е очевидна. Владимир Путин по време на своята предизборна кампания влезе в пряк диалог с обикновените хора. Особено фрапантна бе случката, когато представител на несистемната опозиция се отнесе с подигравка към работниците от Нижний Тагил, с които новият държавен глава разговаря преди изборите. Опозиционерите като Навалний, Рижков, Немцов, Каспаров трудно можеха да скрият презрението си към руския народ. Последният обаче логично не ги припозна като защитници на неговите интереси.
Изборите на 4 март т. г. в Русия потвърдиха мнението на тези експерти, които твърдят, че светът е във война. Някои я наричат Трета световна война, други - Четвърта световна война. Очевидно е, че геополитическият сблъсък между Атлантическия и Евразийския полюс става все по-релефен. Доказателство за това е и все по-честото споменаване по нашите медии на оценки, че външнополитическите реакции на Москва в последно време били "рецидив от Студената война". Последната отдавна приключи! Не учудва никого, че въпросните дълбокомислени изводи се правят от академично "декорирани" особи, обслужващи с лични користни цели Pax Americana.
На 4 март т. г. САЩ загубиха една голяма битка във войната със своя геополитически противник Русия. Войната обаче продължава! Преди години в международните отношения от професор Джоузеф Най бе въведено понятието "мека сила". За какво става дума? "Меката сила почива върху способността да оформяш предпочитанията на другите чрез нематериални ценности като привлекателен характер, култура, политически ценности, институции и политики, които са възприемани като легитимни или имащи морален авторитет. Меката сила цели да спечели сърцата на хората и правителствата на други държави. Меката сила не е прерогатив само на държавите, а и на всички други участници в международната политика, които имат достатъчна популярност и ресурси. Такива могат да са международните организации и НПО." Звучи прекрасно за наивници. Става въпрос за "мрежова война" на базата на финансирани от чужбина НПО (неправителствени организации). Пепе Ескобар, бразилски журналист, в такива случаи говори за "нелегитимен инструмент на меката сила". Въпросните НПО-та играят ролята на термити, които хищнически гризат институциите и гражданското общество на нападнатата страна. 
По време на президентския вот в Русия може да се говори за "мека инвазия" или "мека агресия". В понятието "мека сила" има много съществен статичен елемент. В думата "мека" няма намерение, няма и действие. За разлика от "меката агресия" или "меката инвазия", която е очевидно динамична. Въпросната агресия се осъществява чрез средствата за манипулиране на неформални групи под етикета на някоя НПО или медийни клевети. В последно време става ясно, че всички, които по някакъв начин се опитват да спират глобализацията в нейната опция Pax Americana,  ще бъдат подложени на "мека агресия". Ако не се стигне до желания краен резултат като в Украйна през 2004 година или преди 12 години в Грузия, когато на власт дойде Саакашвили, то тогава се преминава към втората фаза на т. нар. "хуманитарни бомбардировки" (Либия).
За съжаление все по-отчетливо се игнорират нормалните политически и дипломатически отношения между страните и на тяхно място се настанява "меката агресия". Последната е конструирана върху морална риторика, почти "ангелска", но ефектът е точно противоположен на декларираното. Става въпрос за думи, които убиват и тероризират населението подобно на бомбите. Очевидно, че става дума за една много перверзна "мекота".
Несистемната опозиция в Руската федерация бе създадена с "нелегитимни инструменти на меката сила" с цел дискредитиране на избирането на Владимир Путин за президент. Защо не се получи?
"Меката агресия" бе приложена срещу страна, чиято историческа траектория отдавна е направила от хората, които я населяват, една велика нация. Страна, която има традиции, страна, която разполага с огромен военен потенциал и може да се защити сама. Страна, която с воля се възстановява икономически сама въпреки огромната материална и духовна катастрофа, която я сполетя след разпадането на СССР. Страна, която разполага с неоспорима легитимност и суверенитет. 
Накрая, чрез "нелегитимните инструменти на меката власт" Русия бе подложена на "мека агресия" с цел смяна на законната власт в страната. В наръчника на прословутия баща на "оранжевите революции" Джин Шарп - "От диктатура към демокрация", и съответното приложение към него за ненасилствените методи са очертани трите основни етапа на държавния преврат. Първи - протестни акции, тест за приемане на идеята за "нелегитимност на властите" и тяхната способност за съпротива, формиране на антиправителствено движение от разнородни протестни групи, определяне на мобилизационния протестен потенциал на обществото. Втори - дискредитиране на силовите структури и държавния апарат, агитиране за саботаж и вредителство. Трети - непосредствено сваляне на властта.
Както става ясно, "термитите" този път не стигнаха даже до края на първия етап. Владимир Путин в "схватката" като джудист много добре използва силата на противника в своя полза. Просто IQ-то на неговия екип се оказа по-голямо!


Всички кандидат-президенти, без лидера на КПРФ Зюганов, побързаха да поздравят Владимир Путин с убедителната му победа на изборите


Опитите на опозицията да организира мащабни протести се натъкнаха на пълната незаинтересованост от страна на масите. На митингите присъствието на полицията и медиите бе далеч по-голямо от броя на демонстрантите
Снимки БГНЕС

ЕЦБ поема надзора на банките у нас

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 131

300 хил. фирми излизат на свободния пазар на ток

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 131

Газът поскъпва от август

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 131

Заведенията със специален знак, че спазват мерките

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 131

В Русия успешно изпробват ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 131

Ердоган: Градим велика Турция

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 131

Трансфер на капитали у нас извършвал Заев

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 131

Продължава диалогът Белград-Прищина

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 131

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 546

/ брой: 131

Пешеходци срещу автомобили

автор:Деси Велева

visibility 245

/ брой: 131

Израстването на едно общество

автор:Милена Милошева

visibility 267

/ брой: 131

Изповед на една 60-годишна жена

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ