Защо никой в 46-ото НС не подкрепи БСП с третия мандат?

Този въпрос е зареден с две твърде различни значения. Едното е обвиняващото - класическото кой е виновен за провала? Другото е противоположното - какви поуки и промени са нужни, за да се предотврати нов блокиран парламент след предстоящите нови избори? Това е особено наложително, тъй като не се очаква рязка промяна на съотношенията в новия парламент. 

Несъмнено, в отиващото си Народно събрание БСП се открои с готовността си за диалог и с конкретните си предложения в бюджетната, осигурителната и редица други системи. На фона на абсурдната претенция на ИТН за подкрепа за кабинет единствено по тяхно усмотрение, както и на разнопосочното и често объркано поведение на другите две нови парламентарни групи, "БСП за България" имаше поведение, каквото е необходимо за работещ парламент и редовен кабинет. Също безспорно е, че нито ИТН (които не пожелаха да оттеглят скандалния си кандидат за силов вицепремиер - единственото условие за подкрепа от БСП), нито ДБ и ИБГНИ се оказаха способни да поставят на първо място обществения интерес пред тясно партийните си интереси и пристрастия. 

Но има един момент, който заслужава по-внимателен анализ. На даден етап от страна на ИБГНИ и ДБ имаше индикации за готовност за контакти с БСП с цел предварително да се съгласуват основни моменти на евентуално взаимодействие след възлагане на третия проучвателен мандат. Разбира се, нямаше основания БСП да възприеме идеята някоя от другите групи да получи мандата от президента, но дали трябваше въобще да се откажат такива контакти? Те биха могли да очертаят съгласувани действия на трите групи - на БСП, ДБ и ИБГНИ, разполагащи общо с 83-ма народни представители, с цел опит за реализация на мандата на БСП. Това би затвърдило образа на БСП не само като предлагаща полезни решения, но и като способна на взаимодействие с партньори със сходни виждания за налагащите се промени, въпреки очевидната им предубеденост спрямо социалистическата партия. И дали при подобна конфигурация от 83-ма депутати би било толкова лесно на ИТН да откажат не само разговор, но дори и нужната за реализация на мандата подкрепа? Вместо което от БСП прозвуча идеята с третия мандат да се осъществи първия, т.е. на ИТН - формация с крайно десни противоконституционни възгледи, със съвършено безотговорни предложения за премиери и министри и с абсурдно (поне на пръв поглед) политическо поведение? При това с необяснимото "90 на сто" съвпадение на позициите, което било закрепено в "Информация за постигнати допълнителни договорености между ИТН и БСП"?!

Председателят на партията Корнелия Нинова на няколко пъти повтори, че "ние си знаем мястото" с 36-те народни представители, което избирателите са ни отредили. Само че в поведението на ръководството изобщо не пролича, че това място е резултат от безпрецедентния срив на доверие към партията от април и юли, довел, по изчисленията на социалисти, до загубата на 62 на сто от гласовете за БСП - с 20 пункта повече от ГЕРБ (!), вместо да реализира побеждаващ ръст на подкрепа като реална опозиция на статуквото. Вместо да отчете, че са нужни такт и търпение за възвръщане на доверието, БСП отново се изяви като партията, раздаваща оценки и лансираща предложения едва ли не от позициите на партията-ръководителка. С цената на пропуснатата възможност да се търси позитивен изход от надвисналата криза.

Ако БСП реално разчита да се представи успешно на предстоящите избори, задължително е да си даде пределно ясна сметка за дълбоките причини за сриващата се подкрепа за партията в обществото, особено сред младежите и хората в активна възраст. Нещо, което въобще не личи от доклада на ръководството за резултатите от изборите на 11 юли, според който "големият проблем" за новата загуба от над 100 хиляди гласа били изборите от 4 април!? А необходимите действия за подем били организационното затягане и ПР-освежаването, плюс, разбира се, "елиминирането" на "неявните помагачи на кампаниите на конкурентни партии"...

При този подход по-вероятно е и в следващия парламент БСП отново да се окаже в ролята на "незаобиколим фактор", а не на водещата парламентарна сила. Да, този път тази позиция може и да доведе до участие в коалиция, която да излъчи кабинет, даващ възможност да се заемат в него определени места. Само че съвсем не това е ролята, която БСП е призвана да изпълни. Партията днес е призвана да стане носител не на друго, а на цялостен нов социален договор, предлагащ нова перспектива за изход на страната от сегашното безвремие и за успешното ѝ развитие занапред - такова, за каквото се надяват и жадуват милионите български граждани и тук, у нас, и по различните краища на света.  

Ето за това ни трябва онзи безкомпромисен разговор, без какъвто няма ново начало нито за БСП и българската левица, нито за България!