Защо парите бягат

Точно преди 55 г. се появи филмът на Уди Алън "Вземи парите и бягай". Подобно заглавие и днес отново може да се брои за актуално, ако за сценарий на нов филм се използва положението с чуждите инвестиции у нас. Само жанрът трябва да се смени и комедията да стане драма. Защото последната официална статистика на БНБ показва, че за първите три месеца те са се сринали с над 81% на годишна база. От януари до март в страната са влезли капитали за 358.9 млн. евро, при 1.935 млрд. евро за същия период на 2023 г. Освен това, ако миналата година инвеститорите са реинвестирали 800 млн. евро отново в икономиката, тази година през първото тримесечие този показател е с отрицателна стойност -  минус 70 млн. евро. Това означава, че предприятията масово изнасят печалбите си в чужбина към фирмите - майки. Така през последните десетина години от България са изтекли близо 20 млрд. евро.
А отговорът на въпроса защо парите си отиват е повече от ясен.
Явно все повече инвеститори преценяват по-нататъшните си вложения у нас като рискови и затова предпочитат да изнесат парите си без да нарушават закона. Кой нормален предприемач например може да си затваря очите за перманентната политическа криза, която е причината за нестабилността на държавата през последните години.
След промяната на Конституцията нищо не се подобри. Отново лъсна голата истина, че съдебната реформа е голяма лъжица за устата на жълтопаветните демократи. Скандалите и корупцията в цялата системата за сигурност станаха неизменна част от пейзажа.  В нормалните държави съдът се възприема като стожер на бизнес-средата. У нас сякаш е точно обратното.
И ако за размера на чуждите инвестиции у нас може да се спори, безспорен е фактът, че знакови инвеститори си тръгват. Норвежката Теленор, при условие, че правеше до 38% печалба, шведската MTG, френската Сосиете Женерал, чешката ЧЕЗ ни изоставиха. Европейски вериги за храни също напуснаха, въпреки че на Запад едва ли ще правят такива печалби, каквито у нас. Да не говорим, че България остана единствената от Източна Европа, където няма завод за автомобили. Иначе сме царе на авточастите. Грубата намеса на държавата, слабата съдебна система и бизнес средата като цяло, шкафчетата пълни с евра и кюлчета, пудели, разнасящи пачки, липсата на върховенството на закона и корупцията продължават да са проблем номер от инвеститорите.
Напредъкът с борбата с корупцията и престъпността традиционно се оценява като слаб. А природата не търпи празни пространства. Затова на мястото на световните компании, доколкото са останали, идват пишман инвеститори.