Защо парите секват

Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен повече като "Сребърен фонд", бе създаден преди около 15 години с идеята в него да се съберат над 10 млрд. лв. Те трябваше да служат за буфер при проблеми с парите за пенсии, заради недостатъчното пари, акумулирани от осигурителни вноски. Идеята бе фондът непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация, концесии и бюджетни излишъци. По закон до края на май там трябва да постъпват средствата от концесии и приватизация от предходната година.
Според данни на финансовото министерство  през май са влезли 93,47 млн. лв. приходи от концесии, отчетени по бюджета за 2020 г. и едва 1,07 млн. лв. постъпления от приватизация, също от 2020 г. Още 1,11 млн. лв. са постъпленията от глоби и неустойки, свързани с нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол(стр.5). Най-логичният въпрос в случая е защо парите към Сребърния фонд секват.
Че приватизацията у нас стана по възможно най-престъпния начин, спор няма. По различни анализи и оценки държавни активи за над 30 млрд. лв. бяха продадени за десет пъти по-малко. В началото на последното правителство на ГЕРБ през 2017 г. премиерът Борисов отново подхвана избирателите по тънката струна, като заговори за тотална ревизия на приватизацията.
Даже в един момент тя бе блокирана от парламента. Това обаче, както логично се очакваше, бе само вдигане на пушилка. А всичко може да се види в досиетата на тези сделки, ако не са унищожени вече разбира се. В началото документацията се съхраняваше в отделните министерства, но след като бе създадена Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) трябваше да отидат в нейния архив. Този процес се проточи във времето и едва ли някой е наясно дали е завършил вече, въпреки че минаха повече от 15 години. АСК бе институция без никакви правомощия, която се превърна в политическа хранилка. Нейната задача бе да следи как се изпълняват приватизационните договори и да събира неустойките при тяхното неизпълнение. Те се оказаха за милиони, но държавата така и не можа да си ги събере.
Доста преди това - през 2010 г., първото правителство на ГЕРБ измисли Държавната консолидационна компания (ДКК) с цел парите от приватизацията на държавни дружества да постъпват в нея, а не в Сребърния фонд. С годините в ДКК влязоха остатъците от приватизираните държавни фирми, чрез които без никаква прозрачност се харчеха стотици милиони левове публични средства. Пример за това е "Монтажи" - дружеството, което тези дни стана скандално известно със съмнителния  ремонт на 400-те язовира за 630 млн. лв. Все пак най-актуалният пример за това как се отклоняват пари, които би трябвало да отидат във Сребърния фонд са постъпленията от концесията на летище "София". Те бяха насочени за покриване на бюджетния дефицит, вместо да се влеят във фонда. Освен това, парите, които постъпват в Сребърния фонд, стоят на депозит в БНБ. Те никога не са били инвестирани в други финансови инструменти, които носят доходност. В началото престоят им централната банка носеше минимална лихва, после от 2014 г. тя стана нулева, а от 2017 г. е отрицателна.