14 Април 2021сряда05:25 ч.

Служители от арменските части за борба с безредиците арестуват участник в една от протестните акции в Ереван срещу Никол Пашинян

ГЛОБУС

Защо Русия заложи на противника Пашинян?

Рулетката на събитията изненадващо завъртя противника на Москва в неин съюзник

/ брой: 224

автор:Юри Михалков

visibility 1228

Изненадващо за мнозина Владимир Путин взе под закрила соросоида Никол Пашинян, който поне до 27 септември т.г. се бе позиционирал като поредния русофобски вредител в постсъветското пространство (след Михаил Саакашвили и Петро Порошенко). Ако обаче умеем да четем събитията между редовете им, ще видим, че колкото и да е неочаквана, тази тази закрила е оправдана. Тя и е като ракета с многопосочен радиус на действие.

Политическият пубертет от Ереван

Емоционално Русия би трябвало да ликува от политическия банкрут на арменския премиер заради загубата на войната с Азербайджан за Нагорни Карабах. Просто  защото загубата е естествен епилог от политиката на Никол Пашинян. "Така му се пада и да си сърба попарата", мнозина очакваха да чуят точно такава реакция от Кремъл. За 2,5 години на власт (от май 2018 г.) Пашинян достатъчно напакости на отношенията с Русия, макар и да не стигна до разрушаването им, както сториха Саакашвили и Порошенко. Самата "кадифена революция", която той оглави като арменският човек на Джордж Сорос, се оказа вредна за страната му, защото влоши нелекото й без това дередже. Но пък го изстреля на върха на държавата, поради което революцията се оказа полезна единствено за него и такива като него. Лидерът на минипартията "Граждански договор" (само с 9 депутати в 132-местния парламент ) ще бъде запомнен с редица  изявления на един политически пубертет, който напира да блесне с "личен суверенитет", вместо да остане в строя на държавния интерес. Такива бяха изказванията му, че Армения се присъединила към Евроазиатския икономически съюз (ЕАИС) "не доброволно, а принудително", или че отношенията между Русия и Армения били като "връзката между говорещия и слушателя".

Пашинян достатъно напакости на Москва заради политическите му репресии срещу бившия президент Робер Кочарян, макар Кремъл да настояваше да не прави това, най-малкото защото нямаше юридически основания за обвинения. А Кочарян има далеч по-големи заслуги за арменската кауза от Пашинян, той е бил премиер на Нагорни Карабах по време на победната война от 1992-1994 г. срещу Азербайджан, след това става президент на непризнатата република и фактическия той пое тежкото (макар и обречено) бреме на карабахския суверенитет. А от 1998-2008 г. е президент и на самата Армения. Пашинян обаче му има зъб заради мерките на Кочарян за въдворяване на реда по време на протестите  през април 2008 г, в които най-активно е участвал именно Пашинян. Протестите пък бяха заради президентските избори, спечелени от съперника на протестиращите сили Серж Саргсян, на когото Пашинян намери начин да отмъсти през 2018 г. с "кадифената революция". На три пъти обаче  арменското правосъдие отказа да праща Кочарян в затвора.  

Навреди Пашинян и с отзоваването и на арменския генерален секретар на Ортанизацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ)  ген. Юрий Хачатуров, на когото по разбираеми причини държеше Москва. Обвиненията срещу бившия началник-щаб на армията бяха също скалъпени и не случайно съдебното процес срещу него приключи по сходна с Кочарян развръзка. Изобщо тези действия на Пашинян са продиктувани много повече от примитивна лична мъст, отколкото от наистина държавнически съображения.

Както писаха руски медии, през последната година в Генщаба на Армения бяха извършени масови уволнения на офицери, които на времето са били обучавани в Москва. Прекъсната бе и връзката на арменските военни с Москва, ограничени бяха и всякакви контакти в разузнавателната сфера между двете страни, което е било направено със знанието на премиера. При него бяха сменени трима ръководители на разузнаването, като единият от тях не е имал никаква компетентност и е бил чисто политическо назначение, подсказано от Запада. А дали арменските провали в стратегията на сегашната война, нямаше да се избегнат или поне да се притъпят, ако не бяха ограничени разузнавателните контакти с Русия? В Армения се е вихрела антируска риторика, умножена с национално високомерие. "От някои ръководители на Нагорни Карабах се чуваха фрази "руснаците изобщо не ни трябват, ние и без вас ще стигне до Баку пеша", писа в "Взгляд".

Фактически може да се предположи,  че единствено военният съюз между Русия и Армения е спрял Пашинян да разтури изцяло двустранните отношения.

Да, напоследък той не прави предишните антируски изявления и вече не говори за излизането на страната му от ЕАИС, макар да дава ухо и на предложения, които са в ущърб на руските икономически интереси. В Москва отношението към него е, меко казано, сложно, както пише в руските медии. Специалисти по Кавказ изтъкват неговата непредсказуемост, некомпетентост, самонадеяност,  мерака му да изиграе всички, флирта му със САЩ и НАТО.

Вредността на Пашинян стигна дотам, че за пръв път от 30 години Иран застана на страната на Азербайджан по карабахския конфликт. А Техеран е вторият икономически партньор на Ереван след Москва. Изобщо след всичко това 

как да не наречеш арменския премиер Никол Пакостнян! 

Откакто на 27 септември започнаха арменско-азерските военни действия, Пашинян спря антируската риторика. Позволи си дори да каже и положителни неща за позицията и ролята на Русия. А на 10 ноември сложи подписа под тристранното споразумение (с Москва и Баку) за прекратяване на огъня, изготвено благодарение на руското посредничество. Всъщност той се подписа под поражението на страната си. И под признанието, че е Пакостнян. Да, той е взел решението за примирие не еднолично, а по съвет на висшето армейско ръководство, което се опасявало, че арменските части в Карабах може да бъдат обкръжени, съответно и разоръжени. Призна пред цялата нация личната си отговорност за поражението. Не се скри в някое чуждо посолство или пък не избяга от страната си. С отказа да подаде оставка пое публично ангажимента да сърба попарата, която сам бе надробил.

Но това не бе достатъчно да омилостиви арменците. За тях сърбането на попарата не можеше да омаловажи вредите от Пашинян. Едни го обвиняваха в предателство на националните интереси, други в плачевното състояние на армията,  трети в некомпетентноо управление, четвърти в страхливост. Недоволството срещу него изразиха и депутати от управляващия блок "Моята крачка".  Най-малкото, което недоволните арменци искаха, бе оставката му. Също и предсрочни избори или правителство на националното доверие.  А най-многото: отказ от договореността с Русия и Азербайджан, че и главата на Пашинян, но не само в политическия, а и във физическия смисъл на думата. До такъв извод може да се стигне от съобщенията за предотвратен опит за преврат и за покушение срещу Пашинян. За кибритлийската кавказка кръв това изобщо не е за учудване.

Според коментарите, Пашинян удържа властта, благодарение на армията, на силовите структури и най-вече на спецслужбите. И явно с надеждата, че с времето градусът на напрежението ще спадне и нещата ще се уталожат.

И ето, че в този почти обречен за Пашинян момент Русия не се поддаде на емоцията "така му се пада", не зафлиртува с масовото недоволство срещу него, а запази политическо храднокръвие и му подаде ръка. Най-напред Путин похвали Пашинян, че в почти инфарктното му  обръщение към нацията заради подписването на мирното споразумение "той каза цялата истина. Правдиво, честно, тук няма какво да се добави", изтъкна руският президент. Това бе като окуражително вдигнат палец, въпреки автогола. 

След това в едно свое изявление Путин защити Пашинян от изсипалите се обвинения, че бил предател. Той разкри, че на 19-20 октомври се е появила възможността за спиране на бойните действия, ако арменската страна се бе съгласила с предложението на Баку да се върнат азерските бежанци в стратегическия карабахски град Шуша. Тогава в хода на преговорите Пашинян възразил: "Не, не може да приемем това, ще се борим, ще воюваме". Коментарът на Путин бе следният:  "Дали това е било правилно или неправилно е друг въпрос, но тук за никакво предателство не може да става и дума".

Третата подкрепа бе оценката на руския президент за създалата се обстановка в Армения. Той декларира, че Русия няма да се меси, но държава, която от много години се намира във военен конфликт, "не може да си позволи да се държи така, включително в организацията на властта, че обществото да се разединява отвътре. Това ми се струва абсолютно недопустимо, контрапродуктивно и във висша степен опасно".

Окуражително вдигнатият палец прерасна в подадена спасителна ръка и това бе отчетено в Армения. "Путин обосновано посочи грешките на Пашинян, но направи това внимателно и политически коректно", заяви арменският политолог Карен Кочарян през "Взгляд", за когото оценките на Путин също трябва да се приемат като защита на Пашинян. Политологът обаче не пропусна да добави, че посочвайки грешките, "Путин го призна за дилетант".  

И така, защо Кремъл застана зад един дилетант, 

банкрутирал политик, който при това доскоро е бил в лагера на геополитическите противници на Русия. Първата причина е чисто прагматично-хуманитарна, макар и с политически заряд. С подписа си под тристранното споразумение Пашинян е поел отговорността да го изпълнява "на терен", колкото и да му  болезнено да си сърба попарата. Същото, впрочем, важи и за армията. Ако той падне, има риск властта в Ереван да бъде поета от сили, които по един или друг начин ще се отметнат от споразумението. А това означава не само да се погребат шансовете за цялостното карабахско регулиране, но и заплаха от  възобновяване на военните действия или поне на провокациите в зона, където има руски миротворци, чийто живот ще бъде изложен на риск. Това ще означава и продължаване на кръвопролитието, чиито жертви в сегашната фаза на конфликта са минимум 4000 души. И изобщо увековечаването на армено-азерската вражда да стане необратима.  

Путин вече призна, че е неприятно изненадан от негативизма срещу тристранното споразумение и не случайно изпрати външния министър Срегей Лавров и военният Сергей Шойгу в Ереван и Баку, за да разчистят пътя за договореността.

При провал на споразумението армено-азерската вражда ще се прехвърли в самата Русия, където живеят 2,5 млн. представители на двете нации. От гледна точка на вътрешната сигурност, на Русия едва ли ще й е драго, ако двете общности започнат се млатят, колят и безчинстват из руските градове, в което могат да бъдат въвлечени и руски граждани.  Путин вече говори за тази опасност.

Пашинян е необходим на Кремъл и от регионални съображения. Торпилирането и най-вече провала на споразумението само ще даде основания на Турция още повече да се намеси или намести още по-удобно в карабахския конфликт и изобщо в Кавказ. Сега опърничавият Ердоган се е съгласил с Путин да не изпраща турски миротворци по линията на съприкосновение, за да не бъдат провокирани арменските сили от тежкото историческото бреме между Турция и Армения. Това показва, че Ердоган може да бъде "опитомяван" при необорими доводи. Но ако споразумението се провали, неопитомяемата му прирора като нищо ще се развихри, а от това ще загубят регионалните интереси на Русия.

Накрая има и геополитически съображения. На думи Западът приветства споразуменията, но на практика нещата стоят точно обратно. Наскоро ръководителят на руската външна разведка Сергей Наришкин обвини редица западни страни в опити да разпалят конфликта в Нагорни Карабах, за да изтласкат Русия от Задкавказието. По думите му, цитирани в руските медии, "някои западни страни чрез съществуващите канали провокират арменските и азербайджанските националисти да дискредитират и провалят договореностите за прекратяване на огъня. Опитват се да убедят арменците, че мирът в Нагорни Карабах е поражение за Ереван. Подхвърлят идеята за необходимостта от "война да победен край". На азербайджанците,  напротив, казват, че Кремъл "им е откраднал победата", след като азербайджанската армия е била на крачка от завземането на Степанакерт", гласеше изявлението на Наришкин. Според него САЩ и някои техни съюзници от НАТО са ядосани, че войната е спряна с посредничеството на Москва. А това е свело до нула дългогодишния им напън за изтласкването на Русия от Задкавказието.

Така че оставането на Пашинян на власт в момента наистина отговаря на руския интерес. Разбира се, че Кремъл рискува, защото утре не се знае дали у Пашинян пак няма да се обади политическия инфантилизъм или хазартната му стръв да изиграе всички, включително и Русия. И пак да стане Пакостнян. Но рулетката на събитията се завъртя така, че  в момента Кремъл няма друг полезен ход, освен да заложи на по-малкото зло. 

Президентът веднага свика парламента

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 72

Започна чистка в ГЕРБ след изборния провал

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 72

БСП продължава кампанията "Солидарен Великден"

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Брюксел предлага лекарства и храна без ДДС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 72

С парите от летището ще пълнят бюджетната дупка

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Eвропейци искат забрана на бензинови и дизелови коли

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 72

Визов режим за ЕС застрашава Македония

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 72

Политически скандал за бъдещето на Балканите

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 72

В търсене на формула

автор:Валентин Георгиев

visibility 92

/ брой: 72

В очакване на гонга за матурите

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 72

Спомен за Борис Семерджиев

автор:Емил Янев

visibility 83

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ