Защо се бият Камбоджа и Тайланд

Глеб ПРОСТАКОВ,
"Взгляд"

Боевете започнаха в четвъртък в т. нар. Златен триъгълник, където се срещат границите на Тайланд, Лаос и Камбоджа, а след това се разпространиха на триста километра на запад до друга спорна зона. 
И в двата случая това са труднодостъпни джунгли с многонационално, но рядко население. И двете страни използват артилерия - както оръдия, така и реактивни системи "Град", и авиация. Има жертви сред цивилното население, разрушени са къщи в гранични села. Камбоджа настоява, че е свалила един тайландски Ф-16, докато Банкок отрича това. 
В петък сутринта Тайланд атакува тилови складове на камбоджанската армия с агродронове с десанти (аналог на украинската "Баба Яга"). Ясно е, че Банкок се е опитал да натрупа съвременен опит и бързо е изградил флотилия от тежки ударни дронове, която е няколко пъти по-добра от възможностите на Камбоджа във въздуха.
Авиоударът е поразил щабовете на две камбоджански бригади. Превъзходството в дронове позволява на тайландците засега да нанесат удари дълбоко в Камбоджа. 
Очевидно Банкок възнамерява да вземе предвид съвременните военни тенденции, но и на двете страни липсват подходящи средства за водене на война. 
Конфликтът се развива около два индуистки храмови комплекса - Преах Вихеар и Та Моан Том, посветени на бог Шива и построени в края на IX век. Преах Вихеар е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. 
Храмовете са построени по време на възхода на първата Кхмерска империя, но след упадъка й няколко провинции на съвременна Камбоджа попадат под контрола на тогавашното бързо развиващо се Тайландско кралство за стотици години.
С пристигането на французите в региона ситуацията се променя. В началото на XX век Париж настоятелно моли Тайландското кралство да върне на Камбоджа провинциите, които са били окупирани в продължение на векове, включително ключовата провинция, където се намира главното светилище на кхмерската страна - храмовият комплекс Ангкор Ват, и през 1907 г. Тайланд е принуден да направи това под натиск от Франция. Камбоджа тогава е част от Френски Индокитай и провинциите с храмовите комплекси на практика попадат под контрола на Париж.
В началото на Втората световна война Япония обещава на тайландския крал да върне взетото от французите, което води до кратката Френско-тайландска война през 1940 - 1941 г. Всъщност французите не се явяват на войната, тъй като бързо капитулират в Европа, а гарнизонът в Индокитай преминава на страната на правителството на Виши, тоест става съюзник на Япония и Тайланд. Камбоджа получава независимост от Франция през 1953 г. и граничният конфликт отново се разпалва. Още през 1954 г. тайландците отново окупират граничния храмов комплекс. Но през 1975 г., в резултат на гражданската война, на власт в Камбоджа идват Червените кхмери, водени от Пол Пот. 
Много кхмери от вътрешните провинции и столицата бягат към границата с Тайланд и в самия Тайланд от геноцида на Пол Пот. Войските на Червените кхмери ги последват. Те щурмуват планината, на която се намира храмът, и го ограбват. Продават за валута средновековни стенописи, които изтръгват от стените с щикове. Тайландските войски се оттеглят.
По време на войната от 1978 - 1979 г. Виетнам нахлува в Камбоджа, сваля режима на Пол Пот и временно окупира страната. Бивши поддръжници на Червените кхмери на свой ред бягат в джунглата на границата с Тайланд като бежанци. 
Виетнамците не успяват или не могат да щурмуват храмовия комплекс и планините и като цяло решават да не навлизат дълбоко в непроницаемата джунгла. В резултат на това до 90-те години на миналия век тази територия попада в "сивата зона", контролирана от партизаните на Пол Пот и Йенг Сари. 
В крайна сметка храмовият комплекс и целият околен район попадат под строгия контрол на Пном Пен. Но Тайланд не се предава и напрежението на границата периодично ескалира във военни сблъсъци, макар и без съществени промени в линията на контрол на страните. 
И двата спорни храмови комплекса са индуистки по своя религиозен произход, а и двата враждуващи народа са будисти с елементи на народни вярвания. Тоест храмовете не носят чисто религиозен товар, там няма монаси или богослужения, но се считат за исторически светилища, свидетелстващи за някогашното величие на двата народа. И подобна мотивация понякога е по-силна от религиозната.
В същото време думите често стават причина за обостряне на напрежението. Например, през 2003 г. конфликт между двете страни е провокиран от публикуването в тайландски вестник на предполагаеми думи на популярна местна актриса, че Ангкор Ват всъщност е тайландски храм. Резултатът: престрелки, опожаряване на тайландското посолство в Пном Пен и вълни от бежанци в двете посоки. 
По-късно се оказа, че това е фалшива новина, по онова време - "вестникарска лъжа", актрисата не е казала нищо подобно, но Пном Пен забрани тайландските филми и телевизионни предавания. 
Сега два скорошни инцидента послужиха като предпоставки за подновяване на конфликта. Няколко тайландски войници бяха взривени от мини по време на патрул, за които се твърди, че са били поставени от камбоджанска страна в нарушение на международното право. На теория зоната трябва да бъде демилитаризирана и там не може да има минни полета. Но те са там. Може и да са останали от времето на Червените кхмери.
Според една от версиите в този случай всичко отново е въпрос на думи. В публичното пространство се появи запис на разговор между бившия министър-председател на Тайланд Петонгтарн Шинаватра и бившия министър-председател на Камбоджа Хун Сен, в който ръководителят на тайландското правителство уж осъди действията на собствената си армия в граничния район. Петонгтарн нарече командира на Втори военен район на тайландската армия "противник на тайландското правителство" и намекна за неподчинението на военните на заповеди. 
След това Петонгтарн Шинаватра беше принудена да се извини на въоръжените сили на Тайланд, което подкопа нейната легитимност. Рейтингът й спадна рязко. В резултат на това Конституционният съд я отстрани от длъжност за "нарушаване на Конституцията".
Предполага се, че инициатор на сегашната ескалация може да е същото командване на Втори военен окръг, което реши да спаси репутацията си по ориенталски начин - както за Тайланд като цяло, така и за себе си лично.
Разговорите между премиерката и камбоджанския политик за необходимостта от деескалация в региона и предполагаемата отговорност на тайландската армия за случващото се подкопаха престижа на страната и предизвикаха криза в управляващата партия. 
Струва си да се припомни, че армията в Тайланд изпълнява специални функции, участва в държавни дейности, извършва преврати, когато си поиска, а ролята й в обществения живот е приблизително равна на ролята на турската армия в живота на Турция преди ерата на Ердоган.
В тайландските медии започнаха да се разпространяват слухове за предполагаемото бягство на Хун Сен от Камбоджа. По-късно те бяха опровергани и самият Хун Сен се срещна с военните в Пном Пен. Трябва да се разбере, че въпреки факта, че през 2003 г. Хун Сен предаде поста министър-председател на сина си Хун Манат, той остава фактическият глава на страната, тъй като номиналният крал на Камбоджа Нородом Сихамони го назначи за ръководител на Кралския съвет. Династията Хун управлява Камбоджа от 90-те години на миналия век. Те, точно както тайландските военни, трябва да повишат залозите, да затвърдят имиджа си на вълната от антитайландски и националистически настроения, което в крайна сметка може да се нарече също спасяване на репутацията.
Предишните гранични конфликти между Тайланд и Камбоджа обикновено не ескалираха в пълномащабни войни и отшумяваха сами след няколко седмици. Освен това теренът е труднодостъпен, има малко пътища и е изключително трудно да се щурмува храмов комплекс на стръмна планина, който вече е повреден от артилерийски обстрел.
Може би сме само в началото на много по-големи събития.