Защо ципът спечели "битката за панталона"

Едно от най-удобните и най-практичните изобретения на XIX и XX век е ципът. Той осигурява механично закопчаване, чрез което бързо се съединяват или разделят две парчета плат. Състои се от две текстилни ленти, на които в шахматен ред са закрепени пластмасови или метални зъбци. Съединяването или разделянето им става чрез плъзгач - той се движи между текстилните лентички.
Ципът се използва както при дрехи, обувки и ботуши, така и при аксесоари, спортни съоръжения и най-различни предмети от бита - сгъваемите гардероби например се правят с цип, също палатки, дюшеци и пр. Има разглобяеми и неразглобяеми видове, водоустойчиви и какви ли още не.

Гидион Съндбек - бащата на модерния цип

Пътят

на нещата, които днес ни заобикалят, обикновено е дълъг. Докато закопчаваме ципчето на роклята или на чантата си, често се отнасяме в мисли било за любимия човек, било за наши си грижи или за това какво ни предстои да правим през деня. И нито за миг дори не се замисляме на кого е хрумнала идеята за създаването на толкова хитроумно устройство, кога, къде?

Ципът е изобретен в края на XIX, но е патентован едва в началото на XX век. Елиас Хоу - създателят на шевната машина, патентова през 1851 г. автоматична, продълговата закопчалка за дрехи, която се смята за първообраз на ципа. Тя обаче е трудна за използване и немного функционална. Особено, имайки предвид, че Хоу не се старае да популяризира изобретението си, след като вече е известен с шевната си машина. И така ципът извървява дълъг път.
Няколко производители на кинкалерия и дрехи се опитват да усъвършенстват изобретението, така че то да бъде практичен заместител на другите закопчалки. Още първите модели са на принципа, използван при  съвременния цип. А той, може би знаете, е взет от природата. По този начин се свързват нишките на птичите пера...
Първият прототип е измислен от американеца Уиткомб Джъдсън, който пуска на пазара приспособление, подобно на Хоу.

Съвременният облик

на ципа постига Гидион Съндбек - електроинженер от шведски произход. На 19 април 1913 г. той получава патент за усъвършенстваната си находка. Популярен става под това име, обаче едва когато "Гуудрик къмпъни" го използва в линията си гумени ботуши през 1923 г. А чак през 1930 г. ципът започва да се употребява масово, след като производители на детски дрешки решават, че е удачен избор. Защото децата лесно и безопасно могат да се обличат сами, за разлика от дрехите с копчета, които малчуганите трудно закопчават.
Седем години по-късно и панталоните вече се сдобиват с цип. През 1937-а ципът печели "битката за дюкяна" и се превръща в добра алтернатива на копчетата на мъжкия панталон. Списание "Esquire" го обявява за "най-добрата нова идея за мъжкото облекло".

Днес той е навсякъде

Нерядко дизайнерите го използват и като акцент или украса на костюмите си. С него може да се спретне и оригинална гривна или колие, като се зашие копче тик-так в двата края на ципа...
Ако сте влизали в Гугъл през април, вероятно сте забелязали огромния цип, разделящ страницата на две. Това е интерактивен "дудъл" или "драскулка" (преработка на класическото лого, посветена на някакво събитие), с който се отбелязва 132 г. от рождението на изобретателя на модерния цип Гидеон Съндбек. Воденото от любопитство "разкопчаване" на виртуалния цип, разкрива историята на Съндбек.
По произход от Швеция, той е роден на 24 април 1880 г. в семейството на заможни фермери. В Германия шведът се дипломира в сферата на инженерните и технически науки, след което емигрира в САЩ. Тук започва съдбовната част от неговата история. Въпреки че първите ципове са измислени от американския бизнесмен Уиткомб Джъдсън през 1893 г. Тогава те са имали друго име и са използвали метални кукички, но са били също толкова революционни.
Изобретението на Джъдсън се оказва прекалено сложно за производство. Това води до серия от рекламации, които почти разоряват американеца. Притиснат от обстоятелствата, бизнесменът търси съдружие с Гари Ерл и Луис Уокър. Той наема Гидеон Съндбек като главен инженер. Задачата на шведа е да усъвършенства изобретението на Джъдсън. След няколко години усърдна работа Съндбек разработва изцяло нов модел, използващ метални или пластмасови зъбци вместо кукички. Оптимизира технологията на производствения процес, което позволява лесно и евтино масово производство на нововъведението.
На 29 април 1913 г. Гидеон Съндбек патентова готовото изделие с името "zipper". Патентът за "отделящата се закопчалка" излиза през 1917 г. Бащата на модерния цип създава и машина за ципове. Заради притеснения относно рентабилността на изобретението и техниката, нужна за производството му, ципът навлиза масово в бита на хората десет години по-късно - през 1923-а. С времето, новият подход се оказва правилен и надежден. Значението на откритието на Съндбек само говори за себе си - ципове има навсякъде, и без тях животът ни нямаше да е същият, твърдят специалистите. Затова те са сред най-великите 100 изобретения на човешката техническа мисъл.