Затишие пред буря

Има ли някой, който да се съмнява, че контролът върху властта в България минава през овладяването на съдебната система? Политиците са толкова изцапани покрай мръсните си игрички, че без добри познанства с адвокати, прокурори и съдии настоящето им нямаше да е толкова хайверено.
Залязващи десни "легенди" и наследниците им все по-яростно се впускат да обясняват колко важно е да се реформира съдът. Мечтаят за свой състав на ВСС и прикоткан в лоното на изпълнителната власт съд. Принципът е ясен - дръж приятелите си близо, а враговете - още по-близо. Ако може, ги направи зависими от себе си. Сякаш основната цел на поредната съдебна реформа е да замени различните с по-подходящи.
Главният прокурор реши да се опълчи на правосъдния министър, реформаторите и ГЕРБ. Хулиганското ритане по кокалчетата, с което Христо Иванов се опитваше да накара прокурорите и ВСС да се подчинят, не проработи. Затова се появи новият, глазиран министър - готов на диалог и пърхащ с мигли. Може би ще е такъв поне докато изпълни целта си и приспи опозицията. През това време разни реформаторчета ще го играят лошото ченге и ще се карат със съдии и магистрати. Да не забравяме и познатите протестърчета, които изскочиха в момента, в който герберската и реформаторска орда зацикли на едно място...
Боговеещи се лидери скастриха Сотир Цацаров и Христо Иванов и им казаха да се помирят. Ще заровим томахавките, обеща Цацаров, но даде да се разбере, че неговата, макар и неизползвана, е наточена... Нося само химикалка, не се стърпя да метне стреличка "помиреният" Иванов. Затишие пред буря - уж мирът е настанал, а обществото чака да види чия глава първа ще се търкулне.