Зависимият съд е заплаха за обществото

Нели Куцкова е съдия от 1984 г., минавайки през всички етапи на кариерата - младши, районен, съдия в Окръжен, дългогодишен председател на Софийския окръжен съд, а в момента е член-съдия в Софийския апелативен съд. Зам.-министър на правосъдието е била в правителството на Филип Димитров и главен секретар в служебното правителство на Стефан Софиянски. Член на ВСС Куцкова беше от 1998 до 2003 г. - от квотата на съдиите. Тя е основател и предишен председател на Съюза на съдиите в България. Омъжена е за архитект, имат 31-годишен син - математик.

Цитат:
"От древността е известно, че колкото повече власт имаш, толкова по-голямо е изкушението да злоупотребяваш с нея"

- Била ли е по-зависима независимата съдебна власт, г-жо Куцкова?
- Трудно е да се определи доколко е зависима, но опитите да бъде поставена в зависимост стават вече съвсем безпардонни.
- От какво и от кого е зависима и кой успява да подчини съда на лични, партийни или корпоративни интереси?
- Съдебната система винаги е била обект на посегателства и от лични, и от корпоративни, и от политически интереси, а в последните години някак си политиката и икономиката се сляха. Все пак да отделим съда от останалите части на съдебната система, защото той е различна институция - в нея няма единоначалие. Обикновено се посяга върху независимостта или на отделния съдия - било чрез заплахи, обещания за кариерно издигане или чрез корупция, а от друга страна, се използват конкретни дела и по тях се дават мнения по начин, който уронва престижа на цялата съдебна система, и в частност на съда. Много често политици като финансовия министър, например, като говори за системата, споменава само съдиите - не вярвам да не знае, че в нея влизат и прокурори, и следователи. Но съдът е длъжен да остане безпристрастен не заради собственото си спокойствие и комфорт, а заради гражданите. Един зависим съд е заплаха за обществото.
- Какъв е генезисът на мерака съдебната власт като цяло, и в частност съдът, да бъдат превърнати в метреса на управляващите?
- Съдът по предназначение е гаранция, че няма да има произвол от страна на управляващите. Ако един селски кмет, например, започне да безчинства, нарушавайки собствеността на хората, съдът е този, който ще защити правата на слабия гражданин. А от селския кмет може да стигне до министър-председателя, тъй като актовете на МС се атакуват пред Върховния административен съд. Това е предназначението на съда - да възпира другите две власти да се самозабравят, защото от древността е известно, че колкото повече власт имаш, толкова по-голямо е изкушението да злоупотребяваш с нея.
- А какво показа "случаят Мирослава Тодорова" и кого обслужи разправата с нея?
- За да бъдем обективни, трябва да кажем, че от нейна страна наистина имаше забавяне на дела - това е факт. Друг е въпросът, че не беше направена преценка какво е съотношението между забавените дела и огромният брой приключени без забавяне. Повече няма да говоря за нейния случай, защото делото е висящо във ВАС. Много хора, между които съм и аз, смятат, че идеята беше да бъдат сплашени съдиите, защото Съюзът на съдиите многократно и безпощадно критикуваше опитите на изпълнителната власт да се намеси в работата ни. А когато човек е по-примитивно мислещ, той смята, че като отрежеш "главата" на една организация, структурата ще се съсипе и няма да имаш критикуващ опонент. На Общото ни събрание миналия петък самата Мирослава Тодорова каза, че иска да се оттегли, защото не желае нейният личен дисциплинарен проблем да се отразява на организацията. Още повече, съдиите разполагат с ресурс от професионалисти и има много хора, които могат да влязат в управителния съвет. В новия УС всички инстанции са представени, освен София и други три града. Има представителност на степените в съдебната система и на региони в страната, които досега не са били представени. Новият УС бе категоричен, че ще продължи същата политика както досега. Дори имаше мнения, че трябва да бъде по-твърда и досегашното ръководство било прекалено дипломатично. Не знам дали обслужи някого уволнението на Мирослава, но смятам, че за много хора, включително в нашата система, беше ясно, че по този начин се направи опит да бъдат заглушени критиките.
- Прочетох вече, че изборът за нов председател имал за цел да обслужи съдийското лоби, което целяло запазване на статуквото - споменаваше се и вашето име. Кой води тази война срещу съдиите, г-жо Куцкова?
- Трудно е да се говори за лоби, защото на Общото събрание бяха 155 души и рядко съм виждала такова единомислие (Съдиите в България са около 2500, а членове на ССБ са почти 1000 души - б.а.) по всички основни проблеми. Критиките към УС бяха, че трябва да се засилят връзките с отдалечените секции в страната. Становището по водената досега политика бе положително и колегите настояваха тя да бъде продължена. Бяха избрани хора, които споделят принципите и на досегашното ръководство. Не провиждам лоби, защото част от новите членове на УС дори не познаваме. Има съдия от Върховния административен съд, което се случва за пръв път. А за лоби в ССБ трудно може да се говори, защото това е неправителствена организация - постовете в ръководството не са платени. Пък и не съм видяла активен член на ССБ нещо да е спечелил от това. Дори мнозина от по-дейните се оплакват, че имат проблеми с административните си ръководители. Видим стана "случаят Мирослава Тодорова", но особено през последната година Съюзът на съдиите се превърна едва ли не в основен враг на управляващите. Тук няма място за хора интересчии и кариеристи, а за готови дори да пострадат, заради отстояването на принципи.
- Анализите от последното ви Общо събрание какво показаха? Къде са най-сериозните и нерешени още проблеми в съда?
- Дебатът, продължил два дни, беше във връзка с неравномерното разпределение на натоварването, защото има съдилища, в които колегите изнемогват от работа, а това се отразява и върху качеството на работата им, има и други, в които съдиите нямат достатъчно работа. Това също се отразява зле, като не упражняваш професията, си губиш квалификация. Нашата работа е като във всяка професия, при която се изисква сериозен опит - както при лекарите. За пръв път ни се представи възможност да видим нещо, вече направено. ССБ от доста време работи върху единни критерии за натовареност и един от членовете на ВСС, колегата Калин Калпакчиев, който оглавява комисията за натовареността във ВСС, представи идеите, начина за събиране на данни, анкетните карти, които ще се обработват от статистици. От около година работим по тази тема с помощта на чужди експерти и направеното дотук искаме да предоставим на ВСС, за да бъдем в помощ. Системата от критерии за натовареност и равномерно разпределение на дела е тежка работа и ще продължи години. Чуват се гласове, че трябва да бъдат закривани съдилища, защото издръжката им струва повече от ползата. За съдиите няма проблем, но служители ще останат без работа, а гражданите ще трябва да пътуват до по-далечен град. Това стои на дневен ред, затова е важно да се стъпи на здрава основа след анализ, основан на статистически изчисления, за да могат тези проблеми да се решат. Това засяга и бюджета на съдебната система, който разумно трябва да бъде управляван.
- Венета Марковска също е съдия, от ССБ поискахте цялата истина около нейния случай. Кой ви дължи отговор? Смятате ли, че "коалицията Марковска" ще ви отговори?
- Случаят приключи и в писмото ни, адресирано до ВСС, ние не държим да се разчепква "случаят Марковска". Искаме ВСС да извлече поуките и да провери по какъв начин се е работило по нейно време във ВАС. Това не е наш каприз. Народен представител заяви пред медиите, че всички политици са опирали до нея при решаване на проблемите си. Няма нужда да се занимаваме повече с конкретния човек, той е извън системата, но възможностите да бъдат решавани политически проблеми чрез съд са много тревожни и затова ще настояваме ВСС да извърши проверка: как се формират съставите на ВАС, случва ли се да се подменят съдии в последния момент или да бъдат размествани дела от различни материи в различни отделения, защото професионалното око веднага ще открие, че промяна в разглеждането на делата очевидно е целяла да обслужи някакъв интерес. А това не бива да се допуска. Не държим да ни се отговаря, ние задаваме въпрос от името на обществото.
- Много ли са колегите ви като Марковска, които при решаването на всеки казус в съдебна зала взимат предвид други интереси, а не закона, точката, буквата и правото?
- Говори се за колеги, които не са един, двама и десет, но не смятам, че това е мнозинството - по-скоро това са изключенията, които се набиват в очи и опозоряват цялата система. Когато един съдия си върши съвестно работата, никога няма да му научите името, ако нямате лично дело при него, но ако с дейността си един съдия предизвика скандал всички ще разберат.
- Остават дни до новия последен срок за попълване на Конституционния съд. Каква е прогнозата ви, как ще приключи там другата сага?
- Не съм вътре в тази процедура.
- Спрягаха името ви като евентуален кандидат...
- Не мога да спра някой да го прави. Истината е, че никой не ми е предлагал. Тази процедура не ме интересува и не мога да правя прогнози.
- Ще успее ли новият ВСС, структуриран от интереси и съображения, да избегне нов скандал при избора на главен прокурор?
- Надявам се, най-вече заради авторитета на този нов Висш съдебен съвет, който носи тежкото наследство на предходния - от една страна, а има да решава много важни задачи. Вижда се, че работят усилено, сигурно ще направят и грешки - дано не са фатални. Ние затова се обърнахме към тях, за да им помогнем - не е достатъчно само публично да бъдат изслушани кандидатите, а да се направи най-напред анализ на състоянието в прокуратурата. Да се направят изводи - с оглед на състоянието, какъв главен прокурор е необходим. Да се очертае образът и чак тогава да бъдат преценявани кандидатите предвид качествата им, а не на това кой на кого се води човек. Нека този опит по-нататък да се приложи и към председателите на върховните съдилища.
Важно е човекът, който ще бъде избран, да бъде равно отдалечен от всички политически сили и устойчив. В него да могат да вярват дори тези, които не му симпатизират. Отколкото някой конюнктурен, който при смяната на властта да се обърне срещу покровителите си. Години наред се прави тази грешка и никой не си е взел поука.
- Системна ли е грешката в съдебната система, г-жо Куцкова, и има ли изход от явната криза?
- Зародишът на проблемите в съдебната система е заложен още в новата Конституция от 1991 г., но през последните години поради икономическите и политическите кризи, особено явни станаха и проблемите в съдебната система в трите й части. Прекалено амбициозно е да тръгна да давам оценки и препоръки, но мисля, че въпреки Конституцията, ако управляващият орган Висш съдебен съвет наблегне на качествата почтеност и професионализъм при избора - не само на тримата "големи", а дори на председателите на районните съдилища и прокуратури, дори системният проблем в Конституцията няма да има такова отражение. Дойде време човек да го е срам да говори за почтеност и професионализъм, защото толкова се износиха тези понятия, че никой не ти вярва, като говориш за почтеност.
- Сега е модерно качеството лоялност към управляващите...
- Един съдия трябва да бъде лоялен към закона, а не към този, който го е назначил на поста. И това е от изключителна важност дори за неговия покровител, защото тези, които са силни днес, утре ще плачат за независимостта на съда. От 1989 г. наблюдавам тази промяна в отношението към съда - щом са на власт, на политиците съдът все им пречи и искат да бъде смачкан. Изпаднат ли в опозиция, независимостта на съда им става най-скъпото нещо!