Завой на Изток: резултати и цели

Сергей Караганов, Игор Макаров

Дългосрочното, въпреки че в перспектива, надяваме се, не толкова остро, като сега, влошаване на отношенията със Запада, необходимостта от промяна на структурата на външноикономическите отношения прави още по-необходим частичния икономически завой на Изток. Той вече започна, но трябва да се развива.
В нас, хората, които много години доказваха колко изгоден е такъв завой, положението предизвиква "законно удовлетворение", но и тревога.

***

След дългогодишни дебати, бюрократични битки 2014 година най-накрая стана период за изграждане на институционалната база за реализирането на новия модел за развитие на Далечния изток на Русия, на базата на образуване на територии на приоритетно развитие (ТОР-и) и подкрепа за приоритетни инвестиционни проекти, ориентирани към износ в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР).
Не е модерно да се хвали дейността на правителството. Но Министерството за развитието на Далечния изток и вицепремиерът се справят. Определени са пълномощията на министерството, прие е законът за ТОР-овете, утвърдена е методиката за подбора на приоритетните инвестиционни проекти. Появи се ясност за Фонда за развитие на Далечния изток и Байкалския регион - уставният му капитал ще бъде увеличен за сметка на събираните в региона данъци.
В същото време общата икономическа ситуация в Русия се влоши. Страната получи нов регионален бюджетен приоритет - Крим. В тези условия голяма част от елита, който и преди скептично възприемаше завоя на Изток, настоя за забавянето му. Към средата на 2014 г. обявената руска политика по отношение на развитието на Изтока на страната на практика спря.
Нов импулс й даде президентът, който на заседанието за държавна подкрепа на инвестиционните проекти и териториите с изпреварващо развитие в Далечния изток, състояло се на 1 септември м.г., потвърди сериозността на намеренията да се развива регионът. И все пак повече от два пъти - от 89 до 42 млрд. рубли - бяха намалени държавните разходи за организирането на ТОР-ове. През 2016-2017 г. се планира да бъдат създадени 5-6 такива, въпреки че според първоначалните планове трябваше да са 14. Засега не са създадени Агенция за развитие на човешкия капитал и Агенция за привличане на инвестиции и подкрепа на износа. Не е започнало преместването на Изток на офисите на редица големи корпорации и федерални ведомства, което обеща премиерът.
Трудностите са преодолими. Безпокои това, че новият модел за развитието на Изтока на Русия постепенно се размива.
Виждаме три основни проблема.
Първият е в това, че при определянето на конкретни насоки за развитие политическата логика, изглежда, започва да преобладава над икономическата. Първоначално ТОР-овете се замисляха като добре настроен инструмент за изпреварващо приоритетно развитие на конкретен регион, базиращ се на внимателна работа по оценка на конкретни територии и използващ ефекта от концентрацията на голям брой инвестиционни проекти в географска близост един от друг.
Бързо след това обаче постъпиха и се оказаха приети предложенията режимът на ТОР-овете да се разпространи на цялата територия на страната, което напълно противоречи на първоначалната идея.
Този подход ни тревожи. ТОР-овете трябваше да станат не инструмент за подкрепа на слабите, а механизъм за използване на конкурентните предимства на региона, които могат да го направят локомотив на икономическото развитие на страната. В обратен случай те с нищо няма да се различават от особените икономически зони, много от които бяха създадени от политически и социално-хуманитарни съображения в уязвими региони в крайна сметка се провалиха.
Смятаме, че подборът на ТОР-ове и приоритетни инвестиционни проекти трябва да се осъществява изцяло от икономически мотиви - според критерии, които неведнъж бяха съобщавани и утвърждавани. На този етап е особено важно засилването на взаимодействието с потенциални чуждестранни инвеститори - за да се види ясно, които площадки са интересни за тях. Засега повечето чужди партньори са в изчаквателна позиция - те искат да разберат как ще се развива занапред концепцията на ТОР-овете и какво ще се случи с руската икономика.
Вторият проблем се дължи на неопределеността на географията на реализацията на модела за изпреварващо развитие на източните територии. В началото на руския завой на Изток активно се обсъждаше идеята на Шойгу за държавна корпорация в Сибир и Далечния изток, чиято цел трябваше да е развитието на цялата територия на изток от Урал. След това от този подход се отказаха и действието на Държавната и Федералната целеви програми за социално-икономическо развитие на региона беше ограничено с Далечния изток и Байкалския регион.
Изглежда от плановете на правителството отпадна ускореното развитие на Сибир. Още през 2013 г. в Посланието си до Федералното събрание Путин обяви развитието на Сибир и Далечния изток "за национален приоритет за целия ХХI век". В Посланието през 2014 г. думата "Сибир" не се чу нито веднъж. 
Развитието на Далечния изток е невъзможно без развитието на Сибир - тези два региона са тясно свързани исторически, икономически и най-важното - логистично. Предполагаемото увеличаване на износните потоци от Далечния изток без съответното планиране ще затвори основните износни канали за сибирските стоки и ще увеличи изолираността на Сибир от външните пазари. В същото време Западен и част от Източен Сибир притежават най-добрия човешки капитал и потенциал за развитие на производства с висока добавена стойност.
Логично би било да се реализира моделът за изпреварващо развитие не само в Далечния изток, но и в цял Сибир, както и се предполагаше първоначално. Политиката на развитието на двата региона трябва да бъде взаимносвързана.
Третият проблем е свързан с това, че политиката на управление на източните територии върви в руслото на предишния икономически модел, провалил се в мащабите на цялата страна. Не е възможно с няколко законодателни акта да се задейства икономическата активност и да се привлекат инвеститори в регион, в който не успяваме да направим това през последните 20 години. Не е достатъчно да се обяви остров Руски за територия на изпреварващото развитие и да се очаква там инвестиционен бум. Не трябва да се очаква и, че 5-6 ТОР-а, дори и да сработят те, както се замисляше първоначално, кардинално ще преобразят лицето на Изтока на Русия. Трябва да последват други, по-кардинални мерки, свързани не с допълнителни субсидии, а с преосмислянето на принципите за развитие на регионалната икономика.
Необходимо е превръщането на Сибир и Далечния изток в територия на икономическата свобода, в модел за цяла Русия. Регионалните лидери трябва да се оценяват по количеството привлечени инвестиции, нови проекти. Необходима е либерализация на ключови отрасли, преди всичко свързани с инфраструктурата и с достъп до недрата. Трябват ни мерки за привличане в региона на квалифицирани кадри и създаване на стимули за миграция на населението.
И накрая - необходима е нова концепция за развитие не само на Далечния изток, но и на цял Сибир, свързана с плановете за развитие на Евразийския съюз, на Казахстан, страните от Средна Азия и китайския икономически пояс на Пътя на коприната. Русия трябва напълно да използва гигантските възможности и конкретните предимства, които се появиха благодарение на азиатския и преди всичко китайския ръст.
В Централна Евразия ще се появи нов център за икономическо развитие за сметка на ускорения ръст на западните райони на Китай, Казахстан, Иран, използването на трудовите и природните ресурси на страните от Средна Азия. Важно е ключова, а не периферна, роля в това движение да изиграе руският Сибир с неговия мощен производствен ресурс и човешки потенциал. А за това, в частност, трябва да се мисли не само за наследената от прадедите и до голяма степен остарялата концепция за Русия като мост между Европа и Азия, а за създаването още сега на меридионални транспортни артерии, за да си осигурим изгодно и активно участие в създаването на новия център за развитие.
Тези и други идеи ние с десетина колеги ще представим в разработен вид след два месеца в третия доклад на Валдайския клуб от серията "Към Великия океан".
Съвременните и бъдещите реалности диктуват необходимостта от интегрирани стратегии за развитие на Сибир, Централна Евразия, Далечния изток заедно с азиатските партньори, като така отворим, може би, нови хоризонти за лишената от динамизъм Европа.