Здрав дух в здраво тяло

Крилатите слова на древния мислител в наши дни и у нас добиват друг изглед. Казано иначе - ни духът ни е здрав, ни тялото. Няма начин да е друго, щом всеки 5-и българин е имал поне веднъж леко психично разстройство, всеки 2-и българин е с високо кръвно, всеки N-ти страда от алергия, от диабет, от рак...
Но не може човек да не бъде впечатлен от факта, че най-малко пари за болнично лечение държавата дава за хората с психични проблеми. Иначе лекарите се опитват да компенсират, като им предписват възможно най-съвременните и скъпи  медикаменти за домашно лечение, но за тях плаща здравната каса, а пациентът - доплаща. При това много. Доста повече от европееца за същото лекарство. А междувременно онази реформа, която трябваше да създаде човешко лице на психиатрията, все не се случва. Очевидно някому е или по-лесно така, или по-изгодно. Единен регистър на тези пациенти няма. Така няма и истинска отчетност, а и не се знае зад 5 хоспитализации един пациент ли стои или петима, данъкоплатецът за един или за петима плаща. А най-изгодно е да бъдат скривани хората с психични разстройства - "няма човек, няма проблем".
 Не ще и дума, че най-лесно манипулируемият пациент е безпомощният и психично болният. А последните се увеличават след всяка вълна на поредната икономическа криза. У нас кризата продължи твърде дълго, бедните стават твърде много... Но малцина от управниците си дават сметка, че бедността води до психични разстройства, а те носят значителни социални и икономически разходи не само на отделната личност, но и на обществото, на икономиките (по-специално за системите на образованието, здравеопазването и правосъдието).
Държавно нехайство? Обществено незнание и неинформираност? Каквото и да е, резултатът е лош!
"Правителствата от ЕС носят основната отговорност за действия в тази област, въпреки че неправителствените организации са все по-активни", пише в стратегически документи на ЕС по отношение на психичнотго здраве. Но очевидно това не се отнася по никакъв начин за правителството на нашата държава. Не се отнася и за харченето на данъците, които сме платили. У нас още вървим по лесната утъпкана пътека: "Щом е търсил помощ от психолог или още повече - от психиатър, значи е луд. А щом е луд - аут!"