Здравеопазване, заложено на карта

Дълго време се обясняваше, че Националната здравна карта е основата, на която трябва да стъпи реформата в здравеопазването и най-вече в болничната система. От няколко години няколко поредни здравни министри говорят за нея. Тя бе на 95 процента готова няколко месеца преди края на министерския мандат на д-р Евгений Желев. Но при наследника му, д-р Божидар Нанев, пак "започна да се изработва". При неговата наследница - проф. Анна-Мария Борисова - също "започна...". Медици и общинари посочиха "редица несправедливости" в местните карти и обясниха, че от тях ще произтече лишаване на пациенти в малките населени места от адекватна помощ, съкращения на медицински кадри и пр. Но всичко това не бе взето под внимание.
Случи се дори нещо безпрецедентно - пациентска организация (федерация "Български пациентски форум") внесе в края на септември м.г. във Върховния административен съд жалба. В нея се оспорваха 11 от общо 28 заповеди на министър  Борисова за сформиране на областни комисии и се искаше да бъдат отмени изцяло. Тоест министърката еднолично е определила представителите на пациентските организации за участие в тези комисии, а законът изисква организациите да ги излъчат. МЗ отрече да е натрапвало хора в областните комисии, а с уволняването на Борисова този проблем бе забравен. В началото на февруари нейният наследник д-р Стефан Константинов представи проекта за Национална здравна карта. Но ВАС още не се е произнесъл по казуса, а това поставя

под въпрос законността

на проекта и на самата карта. В правния мир оспорването на индивидуален акт на министъра спира неговото изпълнение.
Това са минимална част от проблемите около картата. Останалите са забулени в неяснота. Или по-скоро - дават представа за проблеми и тенденции, които отдавна са известни. Ала решенията им остават в бъдещето, а картата остава без конкретни последствия за момента. "Въпрос на законодателни промени", намекна министър Константинов.
Ясен е само броят на леглата в лечебните заведения в съответните населени места - един вид моментна снимка на лечебните заведения в страната, придружена със списъка им. Губи се връзката между легла и лечебни заведения, признава дори министър Константинов. Макар бройката да е в рамките на нормата, разпределението е неравномерно. В Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол те са под минималния праг, а в Благоевград, Кюстендил, София-град, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Смолян са над максимално допустимото. И какво от това?
Все пак въпросната карта е "създадена" по времето на двама министри с различни виждания. Плановете за реформа на първите двама здравни министри на ГЕРБ нямаха политическа (и финансова) подкрепа, а непопулярните решения като затваряне на болници или доплащане бяха отхвърляни лично от премиера щом застрашаваха рейтинга му.

Със здравна карта или без, парите за спешна помощ са орязани, а съдбата на медицинските кадри и на пациентите - в мъгла

По нищо не личи да е взет под внимание

най-важният фактор - пациентите

Нито резултатите от лечението им. Никой (в това число и министърът) не засяга темата за денталното здраве или за сертифицирането на лабораториите - как да разбере пациентът дали е развил диабет или не, след като резултатите от една лаборатория показват кръвна захар 15, а от друга - 6 например.
Не е ясно и как ще се реши проблемът с медицинските кадри, които си предпочитат едни специалности и едни региони от страната за сметка на други. Ясно е, че според европейските стандарти у нас има недостиг на анестезиолози и патоанатоми и в изобилие кардиолози. "Времената, в които се указваше къде и какво да работят лекарите са отминали", отсече министърът. Но какво друго решение се предлага?
В картата не са заложени критерии, които да посочат по някакъв начин пътя, по който да се развива здравната система. В този си вид тя е направена така, че да не реши ни един от проблемите в системата. Нито задълбочаването им да произтича от нея. Или поне да изглежда така.
Здравната карта не е инструмент за здравни реформи - какво като разбрахме къде колко болници има, коментира д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. В местата, където има болници и болнични легла под необходимия минимум, те ще станат още по-малко - след сключването на договорите с касата, като се има предвид повишените изисквания към общинските болници. Много от тях - в общини с по 20-25 хил. души население, ще отпаднат. Медицинският персонал ще се спасява поединично, а населението ще пътува с километри, за да получи медицинска помощ, прогнозира д-р Кацаров. Но той е категоричен, че това няма нищо общо със здравната карта, а с медицински стандарти, алгоритми, клинични пътеки и прочее.
"Един от примерите е болницата в Бобов дол, която ще сключи договор по 3 пътеки... Или Кнежа, където от над 50 клинични пътеки през м.г. през тази са останали 18... Ще се затруднят и по-големи болници, работили по 50-60 пътеки, които сега ще сключват договори по 20-30. Но за тях те назначили 2 пъти повече хора, което увеличава разходите им. Само разходите за заплати и осигуровки ще са по-големи от евентуалните приходи от здравната каса по клинични пътеки. Това няма да стане веднага, но след няколко месеца ще изпаднат в колапс. Касата издаде няколко указания, с които да смекчи изискванията на наредбите на МЗ, но с указания не може да се отменят наредби или Национален рамков договор, поради което те са нищожни", категоричен е д-р Кацаров.
Със или без здравна карта, проблемът за продължителното лечение остава без решение. Има няколко клинични пътеки, но те не работят. А и хората едва ли ги интересува това - за тях е ясно, че ако възрастен човек получи инсулт, след 8-10-дневен престой в болница, в най-острата фаза на заболяването, лечението и рехабилитацията му може да продължат само у дома и само ако близките му плащат на ръка. 
"Проблемът не е достъпът на здравноосигурените лица в големия град, а

достъпът на малкия човек в малкия град

и отдалеченото село. В това е смисълът на здравната карта. Колко жители има например в с. Чеканец или с. Чуковезер, Софийска област? Какво е възрастовото разпределение там? От какви болести най-често страдат жителите? Каква е раждаемостта в община Драгоман? Каква е детската смъртност там? Като има 6 общопрактикуващи лекари в общината колко пъти седмично лекар посещава с. Чеканец? Какъв е достъпът на тези здравноосигурени до специализирана медицинска помощ? Ами до "дежурните кабинети"? Как се стига до тези села? Какъв транспорт има дотам? Какви са пътищата? Колко бързо стига линейката при спешен случай и дали изобщо стига, особено през зимата? Кой ще издаде необходимата документация, когато се наложи специализирана помощ в дните, в които личният лекар не е там? Търси ли някой сметка защо не е там и кои са причините? Каква е отдалечеността на всяко едно селище до най-близкия медицински център или болница? За колко време се стига, защото в европейските стандарти има и такива критерии?
Или: на какво се дължи фактът, че за селата Оряховец, Треве, Кръстатица и Малка Арда в област Смолян има само 1 общопрактикуващ лекар? "Никой не иска да работи там и се е намерил един герой, който се е нагърбил с непосилна задача ли?", пита д-р Румяна Тодорова, бивш директор на НЗОК. Тя е категорична, че всеки един елемент от представената информация от списъците, наречени проект на Национална здравна карта, трябва да се детайлизира, да се даде отговор на всички въпроси, които ще възникнат. Само така може да се даде оценка на ситуацията - къде са пропуските, къде и защо системата не работи, има ли изкривявания и защо?
И отново се стига до основния въпрос: доволни ли са хората, качествени ли са услугите, достатъчни ли са по вид и обем и пр. "Затова е необходим задълбоченият анализ, не само математическа съпоставка с някакви стандарти, та макар и те да са европейски, а реално да се извадят проблемите и да започне тяхното постепенно решаване. В здравеопазването нищо не става мигновено, но пък правилно взетите решения имат трайни положителни резултати", заключава д-р Тодорова. 
За "качеството на медицинската услуга" напоследък се говори повече, отколкото се прави нещо осезаемо. А и картата е направена по-скоро, за да има основание касата да сключва (или не - б.р.) договори т.г., а правителството да каже: "Ние направихме дългоочакваната Национална здравна карта". Още едно доказателство за липсата на идеи на ГЕРБ, въпреки заявеното предизборно намерение за здравна реформа. А дали картата в този й вид ще компенсира липсващата реформа? Или липсата на представа за реформа? Иначе иска се европейско качество от система на лимитирано бюджетно здравно финансиране. Защото според новите правила РЗОК представиха прогнозни бюджети под диктовка, категорични са болничните директори.
Впрочем вчера правителството на своето заседание утвърди Националната здравна карта.

Картата

44 411 болнични легла има в момента.
43 984 са необходими.
4% е необходимият минимум легла на 1000 души население.
5,9% е необходимият максимум легла на 1000 души население. В страните от ЕС 5,9% е средната осигуреност с болнични легла.
9508 са хирургичните легла при нужните максимум 7070.
1296 са леглата в реанимацията при нужни 1729.
57 болници с над 51% държавно участие задължително ще сключат договор с касата.
66 лечебни заведения за болнична помощ не подлежат на приватизация.