29 Март 2024петък13:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Земеделието ни пак е на кръстопът

Ще бъдем ли готови за общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014-2020 г.?

/ брой: 30

автор:Въто Христов

visibility 2080

В началото на 2010 г. започна интензивна дискусия за общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2014-2020 г. Тя ще продължи до средата на т.г. Това става както в различни органи на Съюза, така и в отделните държави. В този процес активно се включи и нашата страна. От МЗХ и Икономическия и социален съвет бяха организирани и продължават да се провеждат обсъждания с цел да се изработи позиция на България, която да отговаря на интересите на страната. Важен етап от тази дискусия беше и посещението в България на комисаря по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош. Известна е и инициативата на евродепутата Мария Неделчева, която с писмена декларация иска изравняване на земеделските субсидии между старите и новите членове на съюза. Няколко са причините, за да поставя този въпрос.
Първо. Преговорите по глава "Земеделие" за присъединяването ни към ЕС се водеха от хора, които не познаваха отрасъла и нуждите на страната и не бяха в състояние да отстояват националните интереси. От преговорите бяха изолирани производителите, научните работници и специално Институтът за аграрна икономика. Не така постъпиха страни като Полша, Чехия, Словакия и др. и те защитиха по-добре от нас своя отрасъл и работещите в него. Плодовете, които те берат от членството в ЕС, са повече от тези, които ние получаваме. До голяма степен тази слабост днес е премахната. Но активните участници в дискусиите са крупните арендатори. Основните усилия, според мен, при преговорите и изготвяне на нашата позиция трябва да бъдат насочени към защита на интересите на дребните и средните земеделски производители.
Второ. През последните години в България се тиражира мнението, че ОСП не ни устройва, т.е. тя не е подходяща за нас. И това мнение за съжаление се отстоява от авторитетна научна и образователна институция. Подкрепено беше и от бившето ръководство на МЗХ и неговия Консултативен съвет. Няколко високо тиражни вестници застанаха зад него и го разпространиха. Ако изхождаме от тази позиция, това означава, че ЕС не ни помага както трябва и полза от него за българското земеделие няма или е много малка. Подобно твърдение не само е погрешно, то е вредно. Истината е, че не ЕС ще се пригоди към нас, а нашите усилия трябва да се съсредоточат към привеждане на нашето земеделие към модела на европейското. Това е.
Трето. Независимо от успехите в производството на зърно и маслодайни култури (слънчоглед и рапица) в нашето земеделие са натрупани много отрицателни явления, които ни пречат да се движим в унисон с партньорите от Европа. Много често от учени и специалисти се поставя въпросът накъде върви българското земеделие? Написани бяха редица критични статии, направени бяха разумни предложения, не липсваха и дискусии. Но всичко това остава без внимание от партиите, законодателната и изпълнителната власт и особено от МЗХ.
Кои са основните недъзи на този стратегически за страната отрасъл?
* Не използваме цялата земя, предназначена за земеделско ползване. В аграрния доклад на МЗХ (2010 г.) е посочено, че над 17 млн. дка са "постоянно затревени площи и ливади - овощни градини". Това всъщност са площи, които не се използват по различни причини. Лятото тревата изгаря, защото няма животни (говеда и овце), а овощните дървета са джанки, киселици, трънки и какви ли не дървесни растения от горската флора. Други 1,96 млн. дка са посочени като угари. Нима нашите арендатори и кооперации оставят угари? Ако се погледне Софийското поле, подбалканските полета, склоновете на Стара планина, поречията на Марица, Искър, Огоста, Скът и др. реки, ще се види истинската картина по използването на земята.
* Едва ли ще кажа нещо ново, но нашето земеделие е монокултурно - зърно и маслодайни, които заемат 86% от обработваемата земя. Не произвеждаме достатъчно плодове, зеленчуци, грозде. Всеки, който е излязъл на пазар в градовете, е видял истината и поради липса на български купува вносните. Нима се спазват сеитбообращения при използване на земята и се влага оборски тор и т.н.
* Друга съществена слабост на нашето земеделие е размерът на производствените единици. В противовес на разпространяваното мнение, че нашето земеделие е най-доброто в Европа и оттук произтичат неговите проблеми, ще кажа, че то е най-едрото. Смесват се (бъркат се) две понятия - собственост и начин на ползване. В Европа считат за едри стопанствата с над 1000 дка. В старите (15) членки на ЕС техният среден размер достига до 3000 дка, като тези стопанства обхващат 50-60% от земеделските площи. У нас средният размер на тази категория е близо 6000 дка и обхващат около 80% от обработваемата площ. Разликата ни с Европа нараства, ако вземем 477 стопанства (на арендатори и земеделски кооперации), които имат среден размер 24 000 дка и обхващат 38% от обработваемата земя. По този показател сме изпреварили и САЩ. В България има 14 фирми и фамилии, които арендуват от 50 до 500 хил. дка, а 7 от тях са с повече от 100 хил. дка. А със собствената (в повечето случаи закупена) земя тези площи са много по-големи. Някои ги оприличават на латифундии от латиноамерикански тип или тимари от турско време. Приликата им е само в големия размер. Тази категория има голямо предимство пред нашите крупни арендаторски стопанства с това, че те се разпростират на компактна територия - в едно или няколко свързани населени места, докато нашите латифундистки стопанства са пръснати в няколко общини и области и създават изключителни трудности на селищата, на дребните и средни фермери, на собствениците на земеделски земи, които ги отдават под аренда.
* Най-голямата слабост на нашето земеделие е катастрофиралото животновъдство. През изминалите 20 години българската земя обедня на хора с 16%, но тя обедня още повече на животни и животински продукти. Броят на различните видове животни е намалял от 2 до 5 пъти, а производството на месо - 3,5 пъти. Срамно за България е, че от трите основни вида животни (говеда, овце и свине) произвежда с 20 хил. т по-малко месо от птичето. Бедата ще се увеличава и в бъдеще, тъй като животните продължават ежегодно да намаляват. Вместо да се доближаваме до Европа, ние все повече изоставаме. Консумираме годишно на човек едва 50 кг месо, но 20 кг от него е вносно. Няма да споменавам качеството на тези вносни меса и месни продукти, които министърът на земеделието ги нарече с друго име. Подобно е положението с млякото и млечните продукти. Ние ядем от храната на гладуващите хора по света.
В Европа крупните стопанства на всеки 1000 дка земя имат по 56 животновъдни единици, а нашите - само 6, т.е. 9-10 пъти по-малко. Дания има 185 - 31 пъти повече. Станахме пословични да се хвалим, че изнасяме много зърно, а не си задаваме въпроса защо произвеждаме само 30 кг месо на човек. Нима не можем да произвеждаме и за износ, което сме правили в миналото.
Дания засява около 15 млн. дка и произвежда годишно около 10 млн. т зърно. Ако изнесе това зърно по сегашни цени, ще получи 2,5 млрд. долара. Тя не изнася нито килограм. Превръща го в мляко, месо и млечни и месни произведения за 17-18 млрд. долара, от които износът възлиза на 15-16 млрд. Не е трудно да видим голямата изгода от развито животновъдство. А само това ли е - ангажиране на работна ръка за отглеждане на животните, за преработващата промишленост и т.н.
* Много са проблемите, свързани с пазара на земята, арендните отношения, внедряването на научно-техническите постижения и опита на нашите партньори от ЕС. Отговорните инстанции и печатните медии през последните години бяха затрупани с предложения от наши аграрни учени и специалисти, но те остават загърбени.
Дискусиите по ОСП са към своя край. Трябва да сме наясно, че тя ще бъде решена от големите страни-членки. Но каквато и да бъде тя, ние трябва да сме готови да я прилагаме. Оставащото време до началото на 2014 г. да използваме, за да приведем нашето земеделие в съответствие с европейското. За това е необходима Национална стратегия за земеделието - 2014-2020 г. Политическите партии, законодателната и изпълнителната власт да се отнесат със загриженост към разработката и да ускорят нейното осъществяване. Водещата роля се пада на изпълнителната власт. Но във всички случаи е необходим консенсус. Основната задача в стратегията да бъде постигане на средните за ЕС показатели в земеделието и осигуряване за консумация на собствено производство плодове, зеленчуци, месо и мляко, а защо не и за износ. Тук е мястото да напомня на министър Мирослав Найденов, че през юни м.г. група аграрници проведохме при него разговор на тази тема и си дадохме обещание разговорът да продължи и завърши с конкретни задачи за изпълнение. Изминаха повече от 6 месеца, но работата е в застой. Междувременно научих от достоверен източник, че разработка на стратегията не може да започне, защото няма пари. Вярно ли е това, г-н Найденов? Не мога да приема, че такова ведомство не може да започне разработването на стратегия. Причините са други, но аз не искам да гадая какви са.
Времето до края на 2013 г. е решаващо за развитието на българското земеделие през 2014-2020 г. Ако дотогава останем в това състояние и без приета стратегия, земеделието ще бъде обречено и не е чудно да се намерят отново хора да винят ЕС, а всъщност ще сме си виновни ние.

 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ