Жалко за целувките

За десет години то не бяха целувки, не бяха прегръдки, не бе чудо. И точно когато мама Меркел трябваше да даде едно рамо, тя Му обърна гръб. В информационната лавина около въпроса къде ще бъде новият завод на автомобилния гигант "Фолксваген" се прокрадна твърдението, че правителството в Берлин вече е дало съгласие това да е турският град Измир. Другата възможна дестинация беше България. Ако модифицираме заглавието на класическия съветски филм, явно "Берлин не вярва на целувки". Изборът на "Фолксваген" не е нито само икономически, нито само политически. Той е комплексен и е своеобразна оценка за цялостната обществено-икономическа ситуация у нас. Всяка година традиционната анкета на Германо-българската търговско-икономическа палата показва едно и също. За германските инвеститори у нас корупцията, съдебната система, калпавата администрация са хронични проблеми. Изглежда, че за тях подобни пречки са далеч по-важни от предимството на България, че членува в ЕС, който сам по себе си е най-големият вътрешен пазар в света. Освен това целувките са си целувки, но сиренето наистина е с пари. Оказва се, че при наддаването за завода южната ни съседка е успяла да предложи на "Фолксваген" преференции за стотици милиони евро под формата на терени и инфраструктура, което не е по силите на страната ни.

Турция дълго време водеше тиха битка за новия завод на "Фолксваген", продължила повече от година, за да може в последните месеци да включи в нея всички възможни лостове, с които разполага. За нея работи и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, сега известен лобист, приятел на Путин, който допринесе и за газопровода "Северен поток". Сравнението му с нашия лобист - Росен Плевнелиев, е направо смешно. Ирландската пастирка не постигна нищо друго, освен да влезе в спор с наследника си кой прави повече за привличането на инвестицията. Резултатът е почти ясен. Жалко и за целувките с мама Меркел.