Железопътна одисея

Ивайло Йорданов

Истинска железопътна одисея на връщане от Мездра за Русе. Сутринта от София в Мездра пристигнаха умопомрачителните 12 вагона, които българските релси не помнят от социалистическото изобилие по тях.  

В Горна Оряховица половината вагони продължиха към Варна. За другите 6 вагона към Русе обявиха неуточнен престой.

Оказа се, че два от вагоните са за Русе, четири за Букурещ, а изчакваме влак, към който да ни прикрепят. Влакът е тръгнал от Истанбул и се движи с 200 минути закъснение. 

Сигурно ще си помислите, че гарата в Горна Оряховица сега е препълнена с нервни пътници. 

Нищо подобно. 

За Русе пътуват около 20 човека, има десетина румънци и 3-4, които говорят руски, но може и да са украинци. И семейство испанци. 

Повечето купета са празни.

Лашкаме изгнили призрачни влакове, наляво и надясно без стройна организация. Прави впечатление, че румънските вагони са по-окаяни и от нашите. 

Гарата в Горна Оряховица отдавна е изживяла славните си дни. Пуста е. Има две мазни баничарници около нея, две-три грохнали таксита и тумба цигани, които сърбат чорба около някаква дупка, която се води ресторант. 

Аз съм свикнал да стоя дълго време без да върша излишни движения и не ми е проблем престоят.

От къщичка за размяна на книги във Вършец си взех "Съвременни италиански разкази " на Народна култура, издадена през 1967 г. Чета я. 

Нещо около гарата тук ми напомня Италия от средата на миналия век. Само че Италия изживява някакъв късен Ренесанс, докато на България с това, което остава тук, не съм сигурен, че ще й се случат велики дела.

фейсбук

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.