Жена с минало, макар и само на 22

Тя е само на 22 години. Предпочита да й казват Ели, въпреки че това не е истинското й име. Крие и фамилното си, въпреки че се е снимала в един от най-новите документални филм на БНТ за това как български момичета стават жертва на трафика и са принуждавани да проституират на Запад. Заглавието му е "Червено - като червило и като кръв".
Ели е имала късмета да се спаси от лапите на сутеньорите и е практикувала древния занаят само 3 месеца. По големите градове на Европа обаче стотици български жени са в ролята на бели робини по 10, че и повече години. Мнозинството са приели занаята насилствено.

Доброволките са една на три

С Ели се срещаме в уютно кафене в центъра на Бургас. Тя е софиянче, но от година живее в защитено жилище в морския град. Идва на срещата с малко закъснение, защото я задържали на курса за стилисти, който в момента посещава.

Вместо очакваното от мен измъчено от психически травми и физическо насилие момиче, виждам насреща си усмихнатото лице на прилично облечена и обгрижвана млада дама. Държи се непринудено и без свян ми разказва патилата си зад граница. Не крие никакви подробности, дори и най-интимните.
Била най-обикновено момиче. Израснала в малък столичен квартал, където с нищо не се различавала от съученичките си. Прекъснала ученето след смъртта на баща си, но записала вечерно, за да се дипломира, макар и със закъснение. Денем работела в търговията и помагала на майка си вкъщи за отглеждането на по-малкия брат.
Нищо интересно. До кризата. Останала без работа, животът вкъщи ставал все по труден...
Месеците се нижели. До деня, в който случайно срещнала първата си любов. Било пролетта на 2011 година.
Той от две години живеел в Австрия. Представил се като успял емигрант с връзки. Щял да й уреди повече от сносен живот като барманка или сервитьорка в елитно заведение. Ако го послушала и емигрира, само след година Ели щяла да си живее като принцеса, пари щели да хартисват и за близките и.
И една нощ, тогава 19-годишното момиче пресякло сръбската граница в микробус, пълен, с такива като нея -

търсачки на щастие

Че нещо не е наред, се усетила още след първите часове на пътуването. Тези от жените, които доброволно отивали на гурбет като проститутки изтървали по някоя и друга дума.
Във Виена всички ги настанили по стаите на някакъв локал. Цяла седмица при Ели не влязъл никой. От съседните стаи всекидневно обаче тя чувала побоища и скандали. Заплахите за смърт на момичета или на техните близки се чували ясно през тънките стени.
И в деня Х при нея се явил млад мъж, който обяснил, че или ще бъде неин сутеньор, или палач на семейството й, ако откаже да проституира.
От страх за живота на близките си Ели приема.
Първият си клиент не помни. Помни само, че след сеанса се чувствала мръсна отвсякъде. Това чувство е последното, което я преследва доскоро. Миеш, миеш, стоиш под душа, а мръсотията сякаш остава, разказва ми тя и единствено това помрачава ведрото й настроение.
"Работата" не била лека. На нощ обслужвала средно по 10 клиенти. Обичайните сеанси били между 15 минути и половин час. Тарифата - от 30 до 120 евро в зависимост от екстрите, които клиентът си поръча. За час секс в столицата на Австрия се плаща минимум по 120 евро. Казва, че не е имала случай да искат извращения. Някои жени обаче на нощ били принуждавани да приемат до 30 клиента! Грижите на насилниците се свеждали единствено до осигуряване на медицински прегледи. Все пак - стока е... макар и човешка.
На втория месец от емиграцията майка и се усетила от разговарите по телефона, че нещо с дъщерята-гурбетчийка не е наред. Свързала се с виновника за воаяжа и в прав текст го заплашила, че ако до месец не върне Ели в България, ще отиде в полицията и ще го предаде заедно с информацията, която има за адреси, хора и т.н.

До организиране на бягство не се стигнало

обаче. В една прекрасна утрин Виена осъмнала с арести в бардаците. Полицията прибрала накуп и момичетата, и сутеньорите, и съдържателите на секслокалите. В София ситуацията е същата, тъй като акцията е съвместна между двете държави. Ефектът е примерен. От лапите на мутри и сутеньори са отървани няколко десетки родни сексробини. Докато траят следствието и процесът, правителството на Австрия ги настанява в охранявани общежития. В тази страна правораздаването е бързо и за сутеньорите, както и за всички, свързани с трафика на бели робини. С жените-жертви работят и психолози, които предлагат избор на защитени жилища.
Ели избира Бургас. От позната разбрала, че в морския град условията са по-добри, а има и шанс за намиране на прилична работа.
След седмица-две Ели ще направи година, откакто е настанена в защитено жилище.
В апартамент, чийто адрес се пази в тайна, е настанена с още 4 жени - всичките жертви на трафик за проститутки. Една е заработвала в Италия, останалите са "австрийки" и "германки". За всички се грижи екип от социални работници и психолози. На настанените е осигурена храна, заплащат се всички консумативи. Имат собствен вътрешен ред и въпреки че е малко пренаселено, не си пречат. Всяка от тях получава по 10 лева седмично "джобни"" пари. Има лични вещи, дрехи, козметика. Жените са записани в курсове за квалификация и преквалификация, помага им се за намиране на работа.
Според Ели обаче повечето рано или късно се връщат на улицата. Мисли, че упражнявалите повече от година древния занаят безвъзвратно са увредени психически. Приели са насилието като необходимо зло в живота си и сетивата им са притъпени. Твърди, че тя не е развила подобна зависимост и се срамува от факта, че се е подлъгала леко по фалшиви обещания. Съветва момичетата като нея да бъдат нащрек пред съблазнителни уговорки, особено ако става въпрос за работа зад граница. После измъкването от живота, отдаден на порока, става трудно.
А на тези, които вече са се опарили, иска да каже да не губят надежда. Измамените жени у нас имат перспектива в защитените жилища и те могат да разчитат на държавата. Понеже е минала през подобна институция в развита европейска страна, твърди, че у нас грижите за жените-жертви на трафик са същите. В България

вече има на кого да се разчита за помощ

С Ели вече си допиваме кафето. Тя няма нищо против да сподели още от горчивия си опит, но няма време. Напомня ми да се усведомя за премиерата на филма и ако имам време, да го гледам.
Има часове по стилистика, а трябва да се приготви и за вечерното училище. Миналото лято е работила сезонно на "Дюни". Може би временно ще работи и през това лято. За в бъдеще обаче иска да има сериозна професия и уседнал, сигурен живот.
Отскоро има сериозен приятел. От него нищо не крие. Казала му е, ако я обича истински, да я приеме такава, каквато е.
Жена с минало, макар и само на 22.
Жена, която продължава да обича приказките с щастлив край и мечтае един ден да се грижи сама за себе си. Защитеното жилище е само стъпка. Колко от съквартирантките са избрали същия път, както и дали някоя от тях ще се върне към порока, не иска да предрича. Всичко е въпрос на личен избор.
Ели набързо прибира в чантичката си малко портмоне със свои снимки, които ми даде да разгледам, и с бързи крачки тръгва към изхода. Не обичала да я изпращат. Стъпките до нея на непознати мъже още леко я дразнят...