Живеем на страхотно място, за което трябва да полагаме грижи

Добрин Кашавелов е роден в Габрово, завършва Националната Априловска гимназия. Бил е фотограф в агенция "Съркъл", списание "Идеалист", кариерата му започва от агенция "Булфото". Работи със "Списание 8" от създаването му. През последните години печели различни световни конкурси с късометражни документални филми. Днес работи предимно на свободна практика като фотограф и оператор.

- Миналата година вие спечелихте много престижна награда на фестивала "Action4Climate" във Вашингтон - ІІ място, за филма си "Глобална заплаха". Кога и къде беше сниман той и каква е неговата идея?
- Ние кръстихме филма "Глобална заплаха", иначе на английски е "Global Warning". Снимахме филма 23 дни след супертайфуна Хаян, който премина основно на територията на два острова във Филипините на 8 ноември 2013 г. Бяхме там по повод снимките на друг документален филм и използвахме възможността да отидем до Таклобан, един от най-засегнатите от стихията градове. Имахме на разположение 1 ден за снимки.
- Вашата творба се е състезавала с 230 филма от 70 страни. Журито е от четирима от най-авторитетните режисьори в света, начело с Бернардо Бертолучи и още - Вим Вендерс, Мика Каурисмаки и Мира Наир. Кога и къде ви бе връчена наградата?
- Не е имало церемония, на която да сме канени. Обявяването на победителите стана онлайн.
- С първия си филм "Вода" спечелихте отличия на няколко международни кинофорума. Какви са мотивите, с които журита в различни страни изтъкват достойнствата на вашите филми?
- С "Вода" спечелихме една награда за филма ни във Франкфурт. И двете отличия, които сме печелили - с "Вода" и с "Глобална заплаха", са на тема климатични промени.
- Каква е съдбата у нас на вашите толкова високо оценени на международната сцена филми? Къде може да се видят?
- "Глобална заплаха" бе излъчен по няколко български телевизии, също така от два канала в Африка, както и на ежегодната среща на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (1-12 декември 2014 г., Лима, Перу). Представиха го и на Mеждународния филмов фестивал в Чикаго. С "Вода" имахме прожекции на няколко фестивала преди време.
- Екологичните филми, изобщо тази тематика е много актуална и разисквана със средствата на изкуствата и медиите по цял свят. Очевидно тя сериозно занимава и вас. Защо е важно да се правят филми, книги, снимки, картини, карикатури, дискусии на тази тематика?
- Темата е важна, защото обединява всички ни. Природата е нашият дом и е важно да обърнем внимание на това, което правим с нея. Повечето от проблемите, които имахме миналото лято, бяха предимно от човешка немарливост. Непочистените корита на реки, неподдържаните язовири, изсечените гори са част от реалността в България. В тези условия всеки по-продължителен дъжд може да стане критичен за много хора. Живеем на страхотно място, за което просто трябва да полагаме грижи.
- Преди години, когато Харви Кайтел дойде за първи път в България и имахме възможност да разговаряме с него, той каза: За да направите хубав филм, е достатъчно да имате камера и интересна идея. Но ние знаем, че добро кино се прави и с пари. Как субсидирате и продуцирате своите филми?
- Идеята е най-важна, но не винаги можеш да я изпълниш, ако нямаш бюджет. Издателите на "Списание 8" намериха финансиране и за двата проекта, по които работим от година.
- Разкажете за екипа, с който създавате филмите, за възникването и формулирането на идеята, за технологията на работата.
- Идеята тръгна от Ганета Сагова, главен редактор на "Списание 8". Тя е сърежисьор, сценарист и продуцент и на двата проекта, които заснехме. Благодарен съм на Ганди безкрайно много, че гласува доверие на мен и на останалите хора от екипа, защото това е първи подобен опит за нас и винаги крие известни рискове. Адриана Герасимова, която е монтажист на филма, ни помогна идейно в много отношения за финализирането на "Глобална заплаха". Георги Георгиев направи страхотна музика, която спомогна за усещането на историята и кадрите. Щастлив съм, че успяхме да приемем различията в себе си и да създадем продукт, в който всички сме искрени.
- Основната ви професия е фотографията. Какви са темите, които ви вълнуват, които смятате за важни за отразяване от живота на съвременна България?
- Човекът винаги е бил обект на интерес от моя страна. Обичам да наблюдавам хората и да ги снимам, но не мога да ги режисирам. Винаги се опитвам да вникна в тях, докато снимам. Силата на човешкия дух, скромността, устойчивостта на психиката и умението да се вдъхновяваме от всичко, което ни заобикаля - това са част от нещата, които ме привличат.
- Родом сте от Габрово - кои са гледките, с които бихте се гордели (или не) да покажете на хората, които не живеят там?
- Нямам конкретна гледка, с която да промотирам Габрово. По-скоро за мен всичко е колаборация от усещания, спомени, хора, гледки, семейство, слънчеви лъчи през лятото на село, дълбоки преспи и само една пътека между тях на път за училище. Тепърва ще преоткривам хората и духа на Габрово. Обичам, когато се връщам там, изпитвам радост и не ми се тръгва обратно. Знам, че там има достойни, умни и талантливи хора.
- Какво мислите за отговорността на автора на изображения - предвид, че те въздействат мигновено и много по-силно от хиляда думи?
- Смятам, че една визия може да промени и провокира много съзнания. Кодът, който тя носи, е по-бързо разпознаваем и видим. Мисля, че задължително авторът трябва да е искрен в това, което прави.
- В момента снимате ли, подготвяте ли нов филм?
- Да, работим по втория ни филм, който всъщност беше повод за отиването ни до Филипините.
- Като млад човек с творческа нагласа, планове, амбиции, в България ли виждате бъдещето си? Какво би ви мотивирало да я напуснете?
- Смятам, че живеем в безкрайно интересни времена и възможността за работа не е малка. Според мен човек трябва да насочи енергията си в нещо, което харесва и е искрен, без да се тормози кое би му донесло успех. Бих работил и живял за малко някъде в чужбина, но нямам нищо конкретно в главата си. Обичам България и съм сигурен, че в тези времена на емоционално изтощение на българите ще се роди нещо хубаво. Смятам, че е крайно време да мислим общо и да пожелаем да живеем всички по-добре, да не чакаме някой да ни почисти двора или да ни реши проблемите. Неслучайно сме стигнали дотук. Дали ще тръгнем нагоре или надолу е въпрос основно на колективното ни съзнание.
- Защо избрахте за себеизява и професия именно фотографията и операторството?
- Преди време, когато трябваше да кандидатствам за университет, майка ми дойде един ден и ми каза: защо не пробваш да учиш за оператор. Така и не разбрах как изведнъж тя го каза, никога не сме говорили за това, а и не съм имал желание да снимам. Това беше най-точното решение за мен, за което й благодаря безкрайно. Щастлив съм, че не съм губил време да търся какво ми харесва. Да изразявам себе си чрез снимане - за мен е голяма привилегия. Винаги ще гоня светлината, която рисува вместо мен.