Живи дяволи

Броят на бедстващите хора в България расте, напомни в единия от най-горещите дни в годината президентът на КНСБ Пламен Димитров. Думите на синдикалиста парят: около 600 000 домакинства у нас живеят на ръба, с под 205 лв. на човек месечно. Новите цени втрещяват, а ужасът тепърва предстои, защото с настъпването на есенно-зимния сезон разходите на домакинствата за храна, отопление и дрехи ще се увеличат. Заедно с тях прогресивно ще нарасне и броят на отчаяните хора, които не виждат изход от ситуацията.
В прогнозите си експертите не вещаят край на "лошото", независимо от опитите на управляващите да завъртят плочата, че сме по-добре от всякога. Или поне от когато и да било през последните двайсетина години. Приказките за ръст на доходите парадоксално противоречат с отънелите ни портмонета, намалената покупателна способност и увеличението на авоарите от чужбина, които емигрантите изпращат на оказалите се в безизходица нашенци.
За седмица хлябът в кварталния магазин скочи с 5%. Независимо от рекордно добрата житна реколта. И въпреки уверенията от земеделското министерство и браншовите организации, че няма основание и не се очаква драстично увеличение на цените на насъщния. Само дето не е ясно кой какъв смисъл влага в определението "драстично". За хората с доходи под 200 лв. месечно и 5 стотинки повече за самун хляб са катастрофа.
На фона на критичното финансово състояние на българските домакинства, на прогресивно увеличаващия се брой на бедстващите хора у нас, на намаляващите семейства с прилични доходи, на растящата безработица и на крайно песимистичните прогнози все по-тревожно звучат цифрите на НОИ. Икономисаните средства от пенсии, майчинство и обезщетения за безработица показват, че демографските ни проблеми все по-жестоко лъсват на фона на липсата на държавна политика в социалната сфера. Трябва ли да се радваме, че разходите за майчинство са намалели с близо 11 млн. лв., като това означава, че раждаемостта намалява и нацията се топи? Трябва ли да сме щастливи, че сме икономисали 33 млн. лв. от пенсии, като това показва, че поради увеличение на пенсионната възраст няколко хиляди българи не са стигнали до достойни старини и адекватно възнаграждение за положения от тях труд през годините? И не е ясно дали някога ще стигнат. По-здрави ли станахме, след като "антикризисно" пестим средства от болнични? Вдигна ли се цената на труда ни, след като икономисваме от обезщетения за безработица?
Сметките на хартия и икономиите радват Дянков, но не внасят сигурност за утрешния ден. Решението го подсказаха икономисти, експерти и синдикалисти - увеличение на доходите, нови работни места, компенсации за по-високите цени и инфлацията. При това не на стъпчици, а със сериозни крачки. Затова обаче е необходимо държавата, т.е. властта, да иска и да може да направи това за хората - без партийна демагогия и  предизборна риторика.
Българинът отдавна следва твърд курс на оцеляване в беднотията. Затягането на коланите не помогна. Изваждането на резервите - също. Дяволиите вече не ни помагат да оцеляваме. А гладният човек, казва народът, е жив дявол.