Живи народни старини

Неуморимият изследовател на българската съдба Стоян Райчевски написа няколко книги за бежанците - от Източна и Западна Тракия, от Македония, от Добруджа. Неговите летописи за трагичните събития от прогонването на българи от родните им огнища станаха своеобразно продължение на знаменитата книга-документ на акад. Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година". 
Сега изследователят продължава с проучвания върху Странджа и Източна Тракия, за да покаже народната вяра в тези изконни български краища. Книгата си е онасловил "Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия". Тя разкрива интригуващи страници от мирогледа и календарната обредност на българите в Странджа - загадъчната планина на Източна Тракия, която продължава да привлича любителите на древни мистерии и да показва скрити в недрата й все нови и нови надживелите хилядолетията артефакти и реликти на изчезнали култури и цивилизации, съхранени в живата народна старина - обичаите, традициите и фолклора на странджанското и източнотракийското население. Както сам обяснява авторът, проучваната територия надхвърля очертанията на планината Странджа и обхваща онази южна земя, заключена в триъгълника между Черно и Мраморно море, която обикновено наричаме Източна Тракия и в която до злополучната 1913 г. българите са били преобладаващото население. Тази земя, кръстопът на древни цивилизации, има печалната съдба периодически да преживява нашествия и сътресения. Странджа планина се оказва по-устойчива от империите, които са идвали и си отивали, всяка с амбицията да унищожи и заличи следите на заварената култура и да наложи своя мироглед. Традиционната култура на странджанските и източнотракийските българи възпроизвежда много от елементите на това духовно многообразие.
Повествованието върви по месеците, а те са показателни още с имената си: Големият месец (януари), Малкият месец (февруари), Марта, Лъжитрев (април), Костадинскет (май), Тодорскет (юни), Елинскет (юли), Богородичкият (август), Кръстоскет (септември), Димитроскет (октомври), Рахангеловскет (ноември) и Никулският месец (декември). Януари е Големият месец, но по броя на празниците най-голям е Костадинският месец (май), когато се пада денят и на най-почитаните в този край - родина на нестинарството, светци - св. Константин и св. Елена.
Ще добавим, че Стоян Райчевски е автор и на изследване за нестинарството. И ако през януари читателят ще научи как се празнуват в тези краища Сурва, Василовден, Водици, Бабинден, Ивановден, Петльовден и др., то през февруари ще види как тук "трифунисват", как отбелязват Местни заговезни и Сирни заговезни, какво е Палишок, как се празнува Песи понеделник (Церене на кучета), Кукеровден и Глухата неделя. През март странджанци посрещат лястовиците и кукувицата, празнуват Благовец, но има и Черна събота и Заемни дни. През април най-често е Великден, но и тук има празници "запазена марка" за този край - Изпращането на Дядо Великден, Мара и Лишанка, Инди Паска... Май е свързан главно с нестинарството, с предоя и Гергьовден, с култа към св. Костадин... и сетне четивото продължава към летните месеци. И така месец по месец, описвайки превъплъщенията на народната вяра, авторът стига до Коледа и т.нар. коледарска сватба.
Така с описанието на вярвания и ритуали, в които широко присъства фолклорът, Стоян Райчевски разкрива душевността и народопсихологията на това родолюбиво, кротко и с голяма нравствена сила българско население, преживяло в последните няколко века най-големите драми на Югоизточна Европа и успяло въпреки това да съхрани духовното наследство на дедите си. А това наследство е богато, оцеляло до нашия технологичен и информационен век с елементи от античната митология на древните траки и мирогледните представи на ранното християнство, едните и другите пречупени през фолклорния свят на прединдустриалното българско общество.