Живият пантеон на обикновени и знатни българи

В последните години стана модерно обществените отношения да се представят като социална антропология. А всъщност антропологията е част от природните и медицинските науки, която изучава човека във времето, неговата изменчивост под влияние на жизнената среда. У нас е посочена като част от природните науки още от 1884 г. (в Устава на Българското книжовно дружество, преименувано в БАН със закон през 1912 г.) В Европа първите антропологични дружества - в Париж и Русия, са създадени само няколко години по-рано. Единственият у нас музей, който показва що е антропология - Националният антропологичен музей при БАН, вчера празнува 10 години от създаването си.
Това е най-младият музей в академията (експонатите на другите три - археологически, етнографски и природо-научен) са събирани от ХІХ в. насам. Антропологичният музей бе създаден с възрожденските усилия на един много известен у нас учен - чл.-кор. Йордан Йорданов, чиито пластични възстановки на глава по черепни останки и антропологичните изследвания на населението у нас, са добре познати наистина на всеки българин. Ученият носи мечтата си за такъв музей де факто през целия си професионален път. В края на 60-те години двамата с медика проф. Милко Балан правят първите изработки на антропологични музейни експонати. Проф. Йорданов започва работа и над първите у нас пластични реконструкции на меките тъкани на главата по череп - сега те са над 60. През 1974 г. е първата - по черепа на 25-годишна жена от масов гроб от IX век до гр. Девня. За разлика от известния тогава руски антрополог Михал Герасимов, който пръв е започнал да прави възстановки по череп, Йорданов използва метод за реконструкция по гипсова отливка на черепа, а не директна работа върху него.
Чак през 1997 г. Йордан Йорданов успява да изпълни част от мечтата си - подрежда първата антропологична сбирка у нас в коридорите на Института по експериментална морфология, патология и антропология в БАН, чийто директор е по това време.



Тази първа експозиция, наречена "Човекът в миналото", през годините бе разширявана, регистрирана е в международния съвет на музеите (ИКОМ) и гостува в около 25 български градове, събирайки десетки хиляди любознателни посетители. След дълги митарства, за които ДУМА е писала неведнъж, е решено в сградата на Института по биология и имунология на размножаването на БАН (на "Цариградско шосе" 73) да се задели етаж за разполагането на национален антропологичен музей. Екипът на проф. Йорданов го прави буквално със собствените си ръце и с активното съдействие на тогавашния председател на БАН акад. Иван Юхновски. "Негова е заслугата да се появи този музей като част от българската духовност и като национално достояние", казва проф. Йорданов.

Ичиргубоилът Мостич

Националният антропологичен музей бе открит на 21 март 2007 г. Над 50 витрини с костни обекти, пластични реконструкции, модерно осветление, табла и разяснителни текстове, тематични сепарета, схеми, карти... Истински пантеон на хората, населявали българските земи в различни епохи. Музеят представя антропологичните типове на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследване на костен материал от археологически разкопки, от манастирски и църковни костници. От експозициите човек може да научи какви са били предците ни, от какво са боледували и как са се лекували, как са поставяли медни пръстенчета ("коронки") на зъбите, как издължавали ритуално черепа на децата, колко пъти цар Самуил е бил раняван и какви травми е имал до края на живота си. Изложени са, разбира се, знаменитите пластични възстановки на Йордан Йорданов, направени по черепните останки - Тракийската принцеса от Враца, ичиргубоилът Мостич от времето на Симеон Велики, цар Калоян, цар Самуил (по гипсово копие на черепа, предоставено от гърците), цяла серия дейци на Възраждането и освободителното движение като Бачо Киро, Раковски, Каравелов, Захарий Стоянов и др.

Чл.-кор. Йордан Йорданов

Към музея е оборудвано и модерно костохранилище и желанието на проф. Йорданов е то да стане национална костница, каквато България няма. В един разговор преди три години известният антрополог ми беше казал: "От години говоря за национално костно хранилище, защото сме една от трите държави в Европа с най-богата история, имаме историческо богатство, което не бива да остава необработено и непоказано. Когато идват чужденци, те се впечатляват безкрайно от древната история на земите ни, която, както се казва, виждат с очите си".