Живко Иванов донесе в София мирис на море

Най-новите платна на бургаския художник Живко Иванов са подредени в софийската галерия "ВедАрт". Почитатели и приятели на автора от цялата страна почетоха откриването на събитието "ЖивКопис". Най-многобройни бяха бургазлиите от София - сред тях и актрисата Мария Статулова, която не пропуска изложба на братовчед си.
Мирис на море - това е, което винаги лъха от платната на Живака. Някои от тях едва са изсъхнали - рисувани са до последния момент, както картината с изстраданото заглавие "Хвърлям със болка страшната боя, искам някой да повярва". Тя, оказа се, е и най-любимата, от подредените 25, на съпругата на художника Ваня, която е лекар-стоматолог. Грабна ме, още докато я рисуваше, но за първи път я виждам напълно завършена и рамкирана тук - изглежда много по-различна, още по-красива, възкликва д-р Гороломова. Заглавието обхваща всички емоции, трудности, "борбата" на автора с платното и боите, издаде Живака. А ако някой я купи - питам Ваня, - той лесно ли се разделя с картините си? Не се разделя много лесно, но аз - още по-трудно, а тези, които най-много съм харесвала, обикновено се купуват. Затова и някои творби двамата занасят в къщата в Ахтопол, за да ги "предпазят" от много хорски погледи и от откупки. Обаче Живко започва тази изложба с една картина именно от Ахтопол, която много обича, затова не успял да овладее желанието си да я покаже, да я сподели с другите. Всъщност той вече 4-5 години не е представял свои работи в София. Най ми е хубаво да правя изложби в Бургас, там става истински празник. Но желанието на всеки автор е да се похвали какво е направил, да се срещне с приятели, да погледне работите си в друга среда и атмосфера. Дори понякога, когато ги види извън ателието, на Живко му се поисква да довърши нещо. Не се страхувам и да разваля картина - ако нещо ме човърка отвътре, трябва да я пипна, признава художникът.

Живко Иванов със съпругата си пред най-новата й любима картина

И новите творби на Живко Иванов, повечето са от 2012 г. и сега за първи път излизат пред публика, излъчват светлина и пъстрота. Той е много цветен като усещане, експресивен, картините му напълно отговарят на характера - споделя съпругата на художника - и е много свързан с родното си място. Да, това е видно и в платната му, в които присъстват фарове, крайбрежни къщи и пейзажи, лятно настроение, а също и истински пясък - като в "Случки на бургаския Черен плаж". Там винаги нещо се случва - зимата, пролетта, лятото, търсех да покажа една игра и атмосфера, която аз чувствам, картината е в студени тонове, а ми действа топло, игриво, разказва Живко. Той никога не рисува морето, само прави така, че то да се усеща в платната му. Защото е убеден, че никой не може да го изобрази по-добре, отколкото то изглежда на живо. Но за мен морето е присъствие на моите комшии, на родителите ми, то е поминък..., а най-малко е плаж, признава художникът. И силно се надява, че хората ще усетят, че той е морски, бургаски човек, защото нещата се получават така, без да ги търси и без да проектира картините си.
Макар да е малко странно за един творец, Живко много държи на творческата дисциплина. Това с вдъхновението са измислени работи, няма такова нещо като "кацане на музата", отсича художникът. Той всеки ден е в ателието и работи. Ако съм гневен, не ми върви рисуването, защото всичко е хармония и ако има някакъв конфликт, главата ми е другаде - добре, че са толкова редки тези моменти, усмихва се Живко. Художниците сме едни от най-големите самотници, макар да ходим и по кафета и да имаме много приятели. Защото освен таланта, трябва да си изпълнен и с много голяма любов към това, което вършиш. Има хора, които оценяват картините ми и успяват да отделят средства, за да ги притежават. Не са много, но им благодаря, чувствам ги събратя, понякога дори като съавтори - нали постоянно купувам платна, бои, материали, за което трябват пари... И най-доволни след време от всичко това ще бъдат те, убеден е Живака, много от чиито творби са пръснати и по света - в Германия, Белгия, Холандия, Чечения, Сърбия, Нюкасъл...