Живот, изпълнен с енергия и вещина

През т.г. се навършиха 110 години от рождението на акад. Йовчо Смилов Йовчев. Той е роден в с. Мъглиж, Старозагорско. Средното си образование е завършил в Казанлък, след което е учител в с. Коневец, Ямболско, и в с. Свобода, Старозагорско. Член на Комунистическия младежки съюз става през 1920 г., а през 1923 г. е приет за член на БКП. За комунистическа дейност през 1922 г. е уволнен като учител, а за активно участие в Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. попада в затвор и е лишен от правото да заема държавна работа. През 1924-1926 г. е партиен функционер в Казанлъшка околия и многократно е арестуван. През 1927 г. преминава в нелегалност по решение на ЦК на БКП, емигрира в СССР. Работи като учител, а не след дълго време е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва за оформяне на документите му за членство в КПСС. Там за първи път се среща с Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов, Станке Димитров и Георги Дамянов. Г. Димитров проявява интерес как Йовчев живее и какво мисли да прави по-нататък. Отговаря му, че иска да продължи образованието си, като се подготвя да следва медицина. Ако не успее, ще се насочи към Академията за комунистическо възпитание "Надежда Крупская", тъй като по професия е педагог.
С постановление ЦК на КПСС разпорежда да се обучат кадри с висше образование в областта на науката, техниката и производството. Става въпрос за приемане на студенти - 1000 души, комунисти. Йовчев отново е извикан в Задграничното бюро на ЦК на БКП и там му съобщават, че на българската политическа емиграция се предоставя възможност да предложи кандидат-студенти. Ще се държат изпити по математика, физика и химия. Предлагат му вместо медицина да учи инженерство. Въпреки че отказва, Г. Димитров му заявява, че има решение да следва в Московската минна академия. "Един ден - казва той - когато започнем да строим нова България, най-напред ще ни бъдат необходими минни инженери, особено инженер-геолози, които трябва да проучат и разкрият подземните богатства на страната." От 24 хиляди кандидати в различните технически вузове са приети 980. От приетите в Минната академия 40 души Йовчев е най-младият - на 25 г.
Завършва академията през 1932 г. със специалност инженер-геологопроучвател. Назначен е за ръководител на групата по проучване на редките елементи към Главното управление по геология на СССР (после става Министерство на геологията), като по съвместителство извършва и научно-изследователска работа във Всесъюзния институт по минералните суровини (ВИМЕС). През 1932 г. ръководи проучванията на редки земи, радиоактивни метали, злато, волфрам, калай и др. редки метали в Източното Забайкалие. Като геолог ръководи големи експедиции, обхожда почти цялата съветска страна. От 1938 до 1946 г. Йовчо Йовчев работи в районите на Западна Камчатка, в Магадан.
През 1945 г. Г. Димитров чрез ЦК на КПСС поставя въпроса пред съветското правителство за завръщането на Йовчо Йовчев в България. То се осъществява през май 1947 г. Месец по-късно той е приет от Г. Димитров. След разговор с министър-председателя Йовчев е назначен за директор на тогавашната Дирекция за геоложки и минни проучвания. Повече от 20 години ръководи най-голямата геолого-проучвателна организация в страната - Главно управление по геология и охрана на земните недра, а след това и Комитета по геология към МС.
Извършва коренна реорганизация на геолого-проучвателната дейност у нас. Под научното и методическо ръководство на Йовчо Йовчев се извършва преоценка на основните рудни райони и редица находища в страната, смятани дотогава за неперспективни. Преоценката позволява да се разгърнат на широк фронт геолого-проучвателните работи за железни руди в Ямболско, Троянско, района на Кремиковци, в Михайловградско, за манганови руди във Варненско, за медни руди в Бургаско и Странджа, в Панагюрско, във Врачанския балкан, за оловно-цинкови в Родопите, за черни каменни въглища в Балканския басейн, за кафяви каменни въглища в Бобовдолския, Пиринския, Черноморския и Николаевския басейни, за лигнитни въглища в басейните Марица-запад, Марица-изток и др. Извършени са проучвания за гипс, каолин, огнеупорни суровини и редица нерудни полезни изкопаеми и строителни материали.
В резултат на тези проучвания е създадена собствена минерална суровинна база на страната, благодарение на която става възможно развитието на родната черна и цветна металургия, построяването на топлоелектрически централи, циментови заводи и др. предприятия на тежката промишленост.
След откриване на първото нефтено находище у нас през 1951 г. Йовчо Йовчев обосновано насочва търсенето на нефт и газ в цяла Северна България, в резултат на което са установени редица перспективни геоложки структури в Северозападна и Централна Северна България и бяха открити нефтените находища при Долен Дъбник и Гиген.
За големите си заслуги Йовчо Йовчев е награждаван с орден "Червено знаме на труда" и шест пъти с орден "Георги Димитров", удостояван е два пъти с Димитровска награда, присвоено му е званието "Герой на социалистическия труд".
С присъщата му енергия и вещина той издига на по-високо ниво българската геоложка наука с трудовете си "Полезни изкопаеми на НР България" (1960, 1961) - пет тома. За ползотворната му научно-изследователска дейност в областта на геоложката наука и геолого-проучвателното дело през 1952 г. Йовчо Йовчев е избран за член-кореспондент, а през 1958 г. - за редовен член на БАН.
Акад. Йовчев винаги е участвал активно и в обществено-политическия живот на страната. През 1967 г. се пенсионира, като продължава да се занимава с научна и обществена дейност. На своите съграждани от Мъглиж подари през 1984 г. музейна сбирка на полезните изкопаеми с 1060 експоната. Акад. Йовчо Смилов Йовчев почина на 88-годишна възраст на 23 октомври 1990 г.