Животът ни като театрална и социална гротеска

На "любимия" на толкова журналисти, а и не само, въпрос "Защо го написа?" авторът Константин Илиев отговаря така: "Всякакви определения за театър могат да бъдат оспорвани. Освен едно: че той е игра. В театъра се играе. Писането на пиеси е част от играта театър. Можеш да напишеш пиеса без мисълта, че възпитаваш, забавляваш или, не дай си боже, държиш огледало пред лицето на едно общество, което не иска да се гледа, защото не се харесва. Да кажем - потребност. Когато някой си налее чаша вода, никой не го пита защо го е направил. Та така се появиха "Златните мостове и Секвоя". Зад енигматичното заглавие всъщност е скрит един остро съвременен и в голяма степен тъжно-смешно-ироничен триптих от малки истории за живота ни като театрална и социална гротеска. И в трите миниатюри главните действащи лица са "героите на нашето време" - лекари, политици, амбициозни или безскрупулни дами, но също и едно необикновено говорещо театрално огледало, което знае всичко за театъра и актьорите.

Странна среща от втори вид - Бойка Велкова и Атанас Атанасов

В спектакъла на Бина Харалампиева всъщност се разиграва както "комедията на живота", така и "трагедията на прозрението за краха на духовните стремежи", но също и "гротеската на интелектуалния живот". Изградено в тази многопланова стилистика, представлението провокира едновременно с наситения си хумор и горчиви прозрения. При всичките ни опити да подходим към текста по различен начин се получаваше гротеска, признава режисьорката. Явно това е ключът към персонажите и случващото се в "Златни мостове и Секвоя". Златните мостове тук са не само местността, в която отношенията между двама души вземат драматичен обрат, но и онези покрити с благороден метал зъби, които стават нечия абсурдна и единствена цел след края на любимия някога човек. Секвоята от заглавието пък не е най-старото запазено вековно дърво в света, а името на героинята, която сякаш единствена има корени и по свой странен начин отстоява някакви идеали (в случая екологични) във време, когато границата между добро и зло е неспасяемо размита, добавя тя.
Първата история разказва за едно недоразумение и една смърт, която събира наново бивши гаджета от студентските години - Атанас Атанасов като известен хирург и Бойка Велкова като "веселата вдовица", която иска от него нещо нелепо като в кошмарен сън. Във втората миниатюра - Владимир Пенев като бивш активист в социалните и политическите промени, издигнал се до ранг на депутат, попада в деликатна ситуация: след нощ при млада любовница остава заключен на стълбите по адамово облекло и трябва да прибегне до помощта на Василена Атанасова в ролята на ексцентричната съседка Секвоя. А в третата Светлана Янчева произнася гротескно-тъжния и смешен монолог на едно старо огледало от стаята на чакащи артисти, което разказва всичко за артистите, за вечната им битка за роли, за сковаващия страх от постоянните реформи и вариантите за "оптимизиране на състава", за веселия ужас от безполезността и самотата.
"Златни мостове и Секвоя" несъмнено е спектакъл, който трябва да се види не само заради интелектуалното предизвикателство от текста на Константин Илиев, но и заради оригиналния и необичаен поглед на театъра към живота ни като театрална и социална гротеска.