Животът продължава, кошмарът - предстои

Гаел Фавенек
Франс прес



Кошмарът за семействата на освободените след 69-дневен престой под земята миньори в Чили свърши, много от тях обаче вече се безпокоят при мисълта за връщането - без съмнение неизбежно - на 33-мата в мината.
"Като баща бих им казал да сменят работата си, да не работят повече в мината. Но това те ще решат и ако решат да продължат да работят там, вероятно сън няма да ме хваща заради това, което се случи", признава Алфонсо Авалос, баща на Флоренсио и Ренан Авалос, двама от спасените вчера миньори след 69-дневния им плен на дълбочина над 600 м под земята.
В този отрасъл, където безопасността често зависи от големината на мината, "миньорът никога не знае дали ще се върне у дома", обобщи Джими Кардона, баща на един от миньорите, ден след срутването на 5 август.
За 33-мата обаче бъдещето е несигурно. Осем от тях са над 50-годишни, компания "Сан Естебан", която управлява мина Сан Хосе, е пред фалит и единствено гарантирано им е да получат неизплатените си заплати за септември и всички дължими суми по трудовите договори - след намесата на държавата, замразила активите на компанията.
Те могат да получат и обезщетения по съдебен път, след като семействата им подадоха иск за компенсации на стойност 12 милиона долара от собствениците на мината.
Всеки от тях ще получи също 2000 долара от анонимен предприемач и 10 000 долара от ексцентричния милионер Леонардо Фаркас.
Но дори и да им се изплатят авторски права от евентуални проекти за филми и книги, разказващи одисеята им, повечето от тях няма как за заработят пенсията си, особено най-младите.
Единственото конкретно предложение за работа, което са получили до момента, е да работят в мините на Фаркас в района на Копиапо, където се намира и рудник Сан Хосе.
Някои от тях вече са казали на близките си, че смятат да се върнат в медния рудник, където относително високите заплати (1000 долара на месец, близо три пъти по-високи от минималната заплата) компенсират отчасти съществуващите рискове.
"Миньор съм и ще умра миньор", казва Силвия, сестрата на Виктор Сеговия, която би искала брат й никога повече да не слиза в мината.
Други още не са взели решение, но и техните семейства искат те да сменят професията си.
"Не искам той да работи повече в мината, страх ме е, тъй като подземните рудници са несигурни. Никоя работа не е безопасна, но при подземните рудници като цяло нещата са много сложни, достатъчно е едно срутване, една скална лавина... Смятам, че стига толкова, достатъчно страдахме", обяснява синът на друг от 33-мата миньори, Омар Рейгадас.
След срутването в медната и златна мина Сан Хосе на 5 август близките на миньорите на практика нямаха вест за тях в продължение на 17 дни.
Някои от роднините - също миньори - обаче отстояват друга гледна точка.
"Не се страхувам", твърди Алехандро Контрерас, полубрат на Виктор Самора и механик в рудника. "Той може да умре в мината, но може да умре и навън. Всеки трябва да върши онова, което му харесва", изтъква другият му полубрат Кристиан Контрерас, който по професия също е миньор.