11 Юни 2026четвъртък03:05 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Жретва на любовта

/ брой: 180

автор:Петър Попов

visibility 6062

Поддадох се на изкушението да отслабвам.
Само защото мноооого отдавна една гражданка, не толкова руса и хубавка, колкото коварна в претенциите си, пожела да сключим брак само ако добия по-втален вид. Хванах първата диета, изпречила се пред очите ми - сутрин препечена филийка с малко сиренце, на обяд гола картофена супичка, а вечер половин репичка и цяло листо от маруля. Тогава разбрах какви огромни жертви изисква любовта.
Още на втората вечер след диетата легнах, заспах трудно и започнах да сънувам кошмар. Присъни ми се цял самосвал с кюфтета, който нахално ме подминава и спира пред съседа Григор - гърчав и злобен зъботехник-язватик. Та в съня си гледах настървено и развълнувано как същият този Григор разтоварва кюфтетата от самосвала и ги поема лакомо и безконтролно в огромната си, като резервоар на танкер уста. Будех се и отново трудно заспивах. За да сънувам, че съм застанал на военен полигон пред някаква минохвъргачка, която изстрелваше от дулто си единствено пълнени чушки - с кайма и много. Те прелитаха над мен и отново отиваха пак при Григор.
Вечерта след тази нощ легнах значително по-рано, за да уловя някой по-спокоен сън. Уви! От глад въобще не заспах, а към два след полунощ просто станах смазан от мъка, отидох до котлона и забърках над десет яйца с парчета сланина. Материал, покрай чието изяждане отиде и цял хляб. Легнах, но отново не заспах, защото имах чувството, че бях погълнал трабант. Все пак, в името на любовта към онази руса и доста коварна в претенциите си гражданка реших трети ден да продължа диетата. Вечерта изядох половината репичка с листото от маруля, погледах кахърно около половин час парчето луканка и създърмата в хладилника и отново легнах с цел заспиване.  Взех и книга в ръце, та като чета някак по-лесно да се пренеса в съня. Пак не се получи. Уж четях книжка за любовта на някаква испанка Есмералда към своя годеник Хуан, но скоро оня, мъжът, покани своето либе на ресторант, а авторът много картинно започна да ми описва какво са яли. По едно време се усетих, че захапвам книгата, за да пробвам вкусна ли е. След час и половина борба със себе си станах от леглото и опразних хладилника. Глътнах продукти, които петчленно семейство изяжда за седмица.
И реших - чак пък толкова тотални жертви дори заради една любов не трябва да се правят...
ПЕТЪР СОФРОНИЕВ
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ