Зимни гледки и разсъждения

Този път ще пиша за първия сняг през тази година. Той започна да пада вечерта, но докато заспим, още не се белееха покривите.
А заваля снощи - на 28 ноември. Когато се събудих на 29-и, покривите бяха побелели и продължаваше да вали. Беше красиво и празнично! Дано тази година коледните празници бъдат бели както едно време! Без снежната покривка не може да се празнува Коледата - нещо й липсва. За какво са тези приготвени изненади за големите или купените шейни и други подаръци за по-малките, ако няма сняг?
Гледаме през прозореца падащите снежинки, образуващи нещо като бяла завеса, радваме им се и не мислим, че на някого му е студено. Или някой като мен ги гледа и им се чуди на акъла, тоест на костюмите. Ще разберете за какво става дума.
През зимата по телевизията (не казвам точно по кои програми) пускат обекти, които би трябвало да поддържат празничното ни настроение. Това обикновено са групи танцуващи момичета и момчета, облечени (според режисьорските указания) в скъпо струващи еднакви, непременно еднакви "униформи". Не знам откъде ми хрумна тази дума "униформи", но няма по-подходяща от нея. Сякаш войничета са се хванали да играят хоро. Разбира се - облечени в униформите си. Освен професионално добре (всички подчинени на ритъма, диктуван от музиката) в живота къде са се виждали еднакво, макар и чудесно костюмирани играчи? Тези момичета и момчета, играейки правят не лоши фигури, изобщо добре си танцуват и биха били повече от приемливи, ако не бяха така униформено костюмирани. Техните танци са взети от хората ни.
Друга бележка, пак по костюмите: явиха се по едно време на екрана група момчета в някакви черни дрехи, пак еднакви, добре ушити, но за друга цел. Например група полицаи да преследват нелегални. Малко неподходящо да се прави от това танц, но щом хореографът е решил... Освен това (пак бележка към хореографа) преследвачите или самите бягащи се появяват из някаква гора на няколко пъти.
Друга бележка: обикновено бягащите, понякога ходещи, но винаги в ритъм (с танц, с народна музика), са мъже, а се появяват и жени - те са солистките на ансамбъла. Тези жени (в повече от половината случаи) ни в клин, ни в ръкав са си сменили костюмите. Ха с този, ха с друг, после пак се повтарят. Не че имам нещо против...
Не, имам. От тези няколко, ама немалко момичета, само една беше в народна носия, която отговаряше на песента й. Другите пееха народни песни, но облечени в модни дрехи. Къде, ако не в заснетото изпълнение на песни биха могли да си покажат какви хубави дрехи имат? Представете си - пеят нещо за кравите си, за добитъка си, а са облечени в дрехи, които са далеч по-подходящи за бал.
И в други предавания съм попадал на такива несъответствия по телевизията. Не когато през август излъчват картини със снежни покриви или поля, а просто леко сбъркани сезони на показваното от екрана, различни от това вън. Сюжетът на един филм може да не се събира в един сезон...
Затова пък ужасно приятно е да ти показват летни картини през студения януари или зимни през горещия юли. Сега гледам през прозореца как хубаво навалява, как затрупва улиците (дано не стане някоя поразия!). Тук се сещам и отивам да избутам надолу навалелия сняг върху полупрозрачните покриви на балконите. Свърших и тази работа. Добре, че съм вкъщи, че съседите деликатно се сърдят. Връщам се при компютъра. Той кротко ме чака. Продължавам да пиша. Но първо се заглеждам през прозореца.
Продължава да вали.
Снежна пелена е пред очите ми. Ако продължава със същия темп, може да стане и някоя пакост!