20 Септември 2021понеделник11:21 ч.

Памет

Злодеите разстрелват поетите заради песните им

На днешната дата убиха Никола Йонков Вапцаров

/ брой: 140

visibility 1307


Проф., д.пс.н. Илия ПЕЕВ

Поетите казват, че голямото се вижда от разстояние. От дистанцията на времето Вапцаров се оценява като големия литературен и нравствен оазис в българската и световната лирика. Той предложи нравствена и цивилизационна алтернатива на тогавашното общество, показа с поезията си новата ценностна система на един живот "по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден" и разкри начина, по който трябва да бъде постигнат - БОРБА. Светът на Вапцаровите мечти е построен в много от постмодерните държави, основани на онези ключови ценности, за които той се бори и възпя в поезията си: материално благосъстояние, равенство, политически свободи, защита на човешките права, индивидуална автономия, запазване на традицията и общността.
Борбата на поета Никола Вапцаров - Моряка за новия свят, отърсен от "отровната си плесен", в който "милионите възкръсват" за по-свободен, по-равноправен и по-достоен живот, се оказа "безмилостно жестока" и той беше осъден на смърт от Военнополевия съд на Царство България на 23 юли 1942 г. по зловещото дело 585/1942 и още същия ден е разстрелян.
Не по Вапцаровски с открито чело и чиста душа, а прикрити с "маска и грим", включително "академични маски и грим", други злодеи продължиха и

продължават да го разстрелват

със статии, книги, филми и др. Някои днес се опитаха да го наричат терорист. Защо?
Отговорът е прозрачно чист: защото не могат да му простят най-главното - неговия талант. Никола Вапцаров с ярката си личност стои високо на културния небосклон, извисен като исполин на поезията и духа със своя интелект, ерудиция, харизматично обаяние и поетично дарование. Вапцаров е много по-морален и хуманен от тогавашните си опоненти и по-мъдър от сегашните.
Една от дълбоките психологически причини за това злосторство срещу даровитите хора е качествената разлика между таланта и посредствеността. "Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне" - тази велика правда в най-голяма степен се отнася за Никола Йонков Вапцаров - Моряка, чието име съдбата отреди да бъде покровител от 1949 г. на Морското училище във Варна и като "една звездица" води сред морето и направлява възпитаниците на флотската Алма Матер в Световния океан!
Как и защо Никола Йонков Вапцаров стана патрон на Морското училище през 1949 г.?
Възстановяването на исторически факти и дейността на видни творчески личности на основата на архивни материали прилича на реставрацията на базилики, манастири и кораби, чиято красота е била призвана да възвисява човешкия дух. Архивните материали за Морското училище пазят тайната на

вселяването на Вапцаровския дух

в нашия "храм свещен", що всажда "любов към Родина и народ" и обявяването на Никола Вапцаров за патрон на флотската Алма Матер. Досега не е открит документ за именуването на Морско училище на името на Никола Вапцаров, категоричен отговор на тази загадка ще дадат бъдещите изследователи по темата. Една от вероятните причини за това се дължи на факта, че началото на организирано и централизирано архивно дело в България е поставено с Указ щ515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. С Постановление щ344 от 18 април 1952 г. на Министерския съвет са определени мрежата на държавните архиви, техният профил и подведомственост.
Изследванията продължават, но в документ за именуването е поместен следния текст: "От 1949 г. било прието Военно-Морското училище да носи името "Никола Йонков Вапцаров" и за празник на училището бил определен денят на разстрела на Вапцаров (23 юли). Това било установено със знанието на Командуващия ВМС, без да има отдадена за целта заповед."
За пръв път името на Никола Йонков Вапцаров като официален патрон се появява в Указ на пленума на ВНС от 1956 г. по случай 75 г. от създаването на училището, когато е постановено пред училището да се постави негов барелеф.
Много малко са университетите в света, които носят имената на свои възпитаници като покровители, при това по предложение на съвипускниците на патрона и възпитаници на самия университет. Това е уникален факт в българската морска история. Асоциацията на възпитаниците на Морското училище дълго преди 1949 г. е имала клонове в много градове в страната, тя е проявявала и законодателна инициатива, свързана с морското образование и утвърждаването на морските специалисти във флота и стопанското развитие на страната, имала е силно влияние в Народното събрание. От незапомнени времена до наши дни випускниците от всеки набор редовно се срещат, имат свои сайтове, издават книги и албуми, част от срещите са семейни, което осигурява приемственост и развитие на традициите.
Никола Вапцаров изгрява като

гениална поетична звезда

на 17-годишна възраст, когато постъпва в Морското училище през 1926 г. Неговата ярка харизматична личност, интелект, ерудиция и дарование привличат още от първите дни вниманието на другарите му, на командирите и преподавателите. Той бързо спечелва тяхната обич, признание и подкрепа.

Вапцаров с моряци от миноносеца "Дръзки"


В Морското училище Вапцаров създава по-голямата част от поетичното си творчество, написва над 150 литературни творби - шедьоври на изкуството. Особено популярни сред моряците са неговите произведения за морето и корабите, за моряшкия живот: есетата "Морето" и "Спомени от миноносците", импресии от параход "Бургас", пътеписите "Ключът на Суец" и "За силно впечатлителните вход забранен", стихотворенията "Рибарски живот", "В кубрика", "Жажда", "Марш на 26-ти випуск на Морското училище", "Моряци" и др. Като ярко и изключително смело литературно произведение можем да оценим и неговата реч, произнесена при завършване на Морското училище през 1932 г. Литературните произведения на Никола Вапцаров са един от най-високите върхове в световната поезия за морето и моряшкия живот. Той внася нещо ново в световната художествена литература и културата на мореплаването - сродява човешката душа с морето и машините! Това духовно завещание е оценено от морската общественост на България както приживе, така и след смъртта на поета моряк.
Трябва да подчертаем, че Никола Вапцаров е най-песенният поет в нашата и световната литература. В единствената стихосбирка "Моторни песни", издадена приживе от поета през 1940 г. в 1500 бройки - две години преди неговия разстрел, включените 20 стихотворения са подредени в четири раздела - Песни за човека; Песни за Родината; Песни; Песни за една страна.  
Вапцаровският випуск (1948-1953) има изключително голям принос за развитието на Военноморския флот, на търговското корабоплаване, корабостроенето, морското образование и морската наука, националната икономика, българската дипломация, международния авторитет на морска България! Признателните Вапцаровци от 48-и випуск са изградили пет паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. Вапцаровският випуск продължава да дава своя принос за прослава на Вапцаров и Морското училище.
В това има огромна символна сила - последователите на Никола Вапцаров в Морското училище се обучават да плават като капитани и механици на корабите по целия свят, за които поетът моряк мечтаеше: "Ние искахме нещо огромно, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен широк път, ние искахме простор" (Импресии от параход "Бургас"). Възпитаниците на Морското училище достойно носят името на своя патрон Никола Йонков Вапцаров по целия свят. Името на училището отваря вратите на Вапцаровци в наши и чуждестранни фирми, а много корабоплавателни компании имат договори за набиране на морски офицери от училището, още докато студентите се обучават.
Никола Вапцаров жадуваше за Свободата на човешкия дух в морето, за простор, далечни морета и необзорен широк път. Поетът моряк, патрон на Морското училище, гениално прозря, възпя и сля в едно неразривно цяло душата на моряците, корабите, морето и машините, от чиято симбиоза мореплаването на XXI век ще има нарастваща потребност.
Повече от половин век след художествените открития на Вапцаров чуждестранни учени продължават да търсят отговор на въпроса: "Имат ли корабите и машините душа?"


ЦИК ще купи допълнителни машини и памет за изборите

автор:Дума

visibility 75

COVID-19: Близо 10% са положителните проби

автор:Дума

visibility 309

Пари за пътища чак догодина

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 180

Токът за битa поскъпва неизбежно

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 180

Губим 40 000 работници годишно

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 180

Чуждите инвестиции се стопиха с 64%

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 180

Стрелба в университет в Сибир, има ранени

автор:Дума

visibility 87

Приключиха изборите за Държавната дума в Русия

автор:Дума

visibility 283

Турците в Северна Македония с ултиматум към преброяването

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 180

Париж се усъмни в съюза със САЩ

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 180

Между възхода и падението

автор:Евгени Гаврилов

visibility 311

/ брой: 180

Какво ни предлага дуетът Петков-Василев

visibility 796

/ брой: 180

След края на 46-ото НС: Присъдата е сурова

автор:Мирослав Попов

visibility 492

/ брой: 180

Кучешко-човешки живот

автор:Таня Глухчева

visibility 289

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ