09 Август 2020неделя23:38 ч.

Акцент

Знамето на свободата

Символ на бойна слава и братска съпричастност към българската съдба

/ брой: 45

автор:Трифон Митев

visibility 1015

Освободителната за България Руско-турска война 1877-1878 г. има своите върхове на победи, трагизъм и слава при Плевен, Нова и Стара Загора, върховете "Свети Никола" и "Шипка", при Шейново, София... Преминаването на зимния Балкан от отрядите на ген. Гурко още се изучава в чуждестранни военни академии... Но най-скъпо, свято за дружбата ни с братята руси, е Самарското знаме! То е символ на бойна слава, на братска съпричастност към българската съдба и олицетворява едно от най-достойните дела, извършени от брат за брата - саможертва в борба за свобода!

Руският град Самара е късче българска история и духовност - от него тръгва славният път на великото знаме, на което на 19 юли 1880 г. в Стара Загора княз Александър I Батенберг закичва орден "За храброст". Идеята за изработване на знамето е на Пьотр Алабин и на съпругата му Варвара Василиевна. Въодушевени от Априлското въстание през 1876 г. и съчувстващи на българската борба за свобода, гражданите на Самара и монахините от Иверския манастир подготвят този дар за българските въстаници - знаме от плътна коприна, с водоравно разположени цветове в малиново червено, бяло и светло синьо, с православни кръстове от двете страни на драгоценния плат и в кръстовете - иконите на Иверската света Богородица и на светите братя Кирил и Методий. Въстанието е потушено преди знамето да тръгне за българските земи. Но то дочаква своя миг - като орел, присвил криле за полет, като гълъб, готов да литне към Дунав и Балкана с най-милото известие на духа: свобода! Като благословия от сърцата на самарските граждани към българските опълченци в състава на Руската императорска армия в битката за освобождението на България от османско иго. И все пак, знамето е в ръцете на един от Априлската епопея - при Плоещ го освещава свещеник Петко Драганов, оцелял в сраженията с турския аскер при Дряновския манастир през април 1876-а!

Губернаторът на Самара Алабин и кметът на града Кожевников изминават дългия път от Самара до Москва и от Москва до румънския град Плоещ, за да връчат светия дар на българските опълченци. Върху позлатена скоба на дръжката на знамето е гравирано: "Городь Самара Болгарскому народу 1876 г." А губернаторът заявява, че знамето "ви се дава не от кой да е кът на Русия, а от цялата руска земя!" Знаменателни са оттогава и думите на стария хайдушки войвода Цеко, с 28 рани по тялото от битките с башибозука, застанал в редовете на опълчението: "Да остави знамето след себе си мир, тишина и благоденствие!"

Пророческа е клетвата на подп. Павел Калитин, командир на Трета опълченска дружина, която поема Самарското знаме: "Ще умра, но няма да го дам в ръцете на врага!" В боя при Стара Загора един след друг в смъртна щафета под знамето падат ранени или убити неговите знаменосци. Точно така, както руси и българи са приковавали един след друг с позлатени гвоздеи свещения флаг върху неговата дръжка при Плоещ - сякаш неписан договор за свята дружба и братска любов между българи и руси до века! 

И когато знамето полита от ръцете на ефрейтор Минков, поредния прострелян знаменосец, подполковник Калитин, този син на Русия и герой на България, грабва свещения флаг и го развява за новата, шестата атака! Убиват и него. Той загива и за миг боят секва - руси и българи пред стъписаните турци и шиптари отдават почит на героя! И пак продължават кървавата битка...

Няма забрава за Самарското знаме - най-високото, великото, първото бойно знаме на раждащата се във войната българска войска. 

 Оригиналът на знамето се пази в Централния военно-исторически музей в София. През 1955 г. са направени първите две копия на знамето от художника-реставратор Михаил Малецки, а в наши дни - в Стара Загора от художника Димо Генов. Копия от великото знаме се съхраняват в музея на Приволжския военен окръг, в Иверския манастир, на други свети места в Русия и България...

Копие от знамето, заедно с паметник на подполковник Павел Калитин като дар от признателна Стара Загора, днес има в град Холм - родния град на героя. Паметникът е създаден от проф. Божидар Козарев - скулптор, и проф. Благовест Вълков - архитект. Бронзовата част е излята в Казанлък, а гранитната е изработена и поставена в Холм от каменоделците Христо и Първан от с. Хлябово, Харманлийско. Община Стара Загора и много хора още помагат - кой с труд, кой със средства. 

Всяка година на 3 март красим страната си със знамена и цветя в прослава на свободата и на братската любов между българи и руси. И се гордеем със Самарското знаме!

Военните помагат в гасенето на пожарите в Хасковско

автор:Дума

visibility 12

Екатерина Захариева си урежда пост в ЕС?

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 151

Родната тол система стана златна

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 151

Пандемията срина приходите в транспорта

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 151

Хората очакват да обеднеят още

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 151

Димитър Зоров: Сирене под 12 лева е със сухо мляко

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 151

Масови бунтове заляха ливанската столица

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 151

Русия обяви кога ще отвърне с ядрен удар

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 151

Тръмп се скара с ключов републикански спонсор

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 151

Комисията Скопие-София може да заседава през септемри

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 151

ДПС - Доган за пари и сеир

автор:Юри Михалков

visibility 142

/ брой: 151

Извинете се, г-н Борисов!

visibility 159

/ брой: 151

Учителят от Джулюница

автор:Лозан Такев

visibility 97

/ брой: 151

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ