04 Декември 2020петък01:04 ч.

Славно минало

Знатни българки управляват велики държави и империи

В историята ни има не един и два примера, когато наши аристократки стават знаменити владетелки и ръководят мъдро и с желязна ръка

/ брой: 20

автор:Йордан Василев

visibility 9036


Царица Агата и княгиня Косара бранят българщината до смъртта си и създават свое владение

На 6 октомври 1014 г. Самуил умира от разрив на сърцето при гледката на ослепените му войници. На 15 октомври за цар е провъзгласен синът му Гаврил Радомир. По време на лов той е убит от братовчед си Иван Владислав, който се възкачва на престола. Битката с византийците за запазване на българската държава продължава до 1018 г.
След смъртта на Иван Владислав жена му - царица Мария, се предава на ромейския император Василий II и без битка го пуска да влезе в Охрид. За да сломи напълно българската съпротива, Василий II организира от оцелелите български войници конно-пехотен отряд, който има намерение да изпрати в Мала Азия, за да охранява границата на империята с Арабския халифат. Събират се 8500 души, начело на които Василий поставя военачалника Иваница - син на знатна ромейка, омъжена за брата на Ивац, един от последните защитници на българщината, като награда, че се е съгласил да премине на служба при императора.
Отрядът се отправя към Солун, където ще бъде натоварен на кораби и превозен в Мала Азия. Малко преди Битоля пътят му преминава покрай манастира, в който Агата - съпругата на Самуил, се е оттеглила след неговата смърт и е станала игуменка. В него е и дъщеря й Косара. Като научава закъде са изпратени българските войници, тя ги пресреща с иконата на Света Варвара, на която е кръстен манастирът, а редом с нея е дъщеря й Косара и другите монахини.
Войниците коленичат и молят за благословия в дългия им път и в неизвестната им участ. Тогава жените свалят монашеските си облекла, а под тях са с воински доспехи, с препасани мечове и обрамени лъкове. Агата се обръща към тях с думите:
- Вие сте воини на Самуила, а не на ромейския император. Като негова съпруга и царица ви заклевам да ме последвате за съхраняване на българската държава!
Иваница я пита къде ще ги води, а тя му отговаря:
- Следвайте ме, Бог и Света Варвара са ми показали пътя!
Всички целуват игуменския сребърен кръст и Агата ги повежда на запад. Достигат до областта Торо, където по времето на Самуил са се заселили българи и са основали селища и манастири. Тя се намира в албанските планини.
Като узнава за измяната на Иваница, Василий II изпраща 10-хиляден отряд, на когото е заповядано да го залови жив и да го отведе при него, като са заканва, че ще го ослепи, ще му отреже ушите, носа и езика. Той не знае, че зад всичко това стои Агата.
В Дура тя основава столица на българско царство и се обявява за негова царица. Още през следващата година обаче се разболява от тежка болест. Усещайки кончината си, провъзгласява за своя наследничка Косара. Точно тогава ги нападат ромейските войски, подсилени с 15 хил. албанци, защото Василий II е платил на старейшините със злато и им е обещал да плячкосат новата столица, манастирите и да отведат хората в робство.
Косара също се готви за битка. Единственият път до Дура преминава през тесен планински проход. Тя разполага войниците на Иваница от двете му страни, а е изпратила въоръжените с коси и вили селяни да срещнат византийците и албанците в началото на прохода.
Като мислят, че това е българската войска, византийската конница и пехота смело се втурват да я унищожат. Селяните отстъпват бавно, докато ромеите и албанците не влизат в теснините на прохода. Тогава те се изпокриват в горите, а от височините се посипва лавина от камъни, дървета и пръст. Повечето от ромеите и албанците са премазани. Останалите са засипани до колене, до кръст, до гърди, безпомощно размахват мечовете си.
Бойците на Иваница ги поразяват със стрели и копия. Като по чудо се спасяват около 2000 ромеи и албанци, а българите не дават нито една жертва. Взимат като военен трофей хиляди мечове, копия, стрели, щитове, ризници, шлемове. С тях въоръжават млади селски мъже и ги обучават за битки.
На следващата година Василий II организира нов поход, този път от запад. Кораби стоварват 30-хилядна войска на Адриатика и тя тръгва да накаже непокорните българи. По пътя на войниците им прави впечатление, че реките, покрай които се движат, са почти пресъхнали. Не знаят, че по нареждане на Косара те са преградени с бентове, в които е събрана много вода. Когато ромеите стигат близо до тях, ги разрушават и водата направо помита неприятеля...
След този втори неуспех Василий II решава да преустанови опитите си за покоряване на Дурска България, както той я нарича. Нещо повече, изпраща послание до царица Агата за сключване на мирен договор. На смъртния си одър тя пише отговор, че това е възможно само ако се запази независимостта на българските епархии от времето на Самуиловото царство.
Императорът се съгласява с това условие. До неговата кончина през 1025 г. Охридската, Битолската, Средецката, Скопската епархия се управляват от български епископи. Новата България просъществува до 1056 г., когато умира царица Косара. И до днес обаче там има села, в които се говори на български, а населението живее с традициите и обичаите на своите прадеди. Може би е по-справедливо да се каже - на прабабите им, защото последната независима територия от Първото българско царство се е управлявала от жени.


Олга (Елена) - Велика княгиня на Киевска Рус, реформаторка и просветителка

Великата княгиня Олга...


През 902 г. княз Олег идва в Преслав да търси съпруга от знатен род за своя брат Игор, който е владетел на Киевска Рус. Цар Симеон го посреща радушно и му представя младите български аристократки. Олег най-харесва племенницата му Елена, дъщеря на ослепения му по-голям брат Владимир (Расате), който преди него е бил на престола. Освен съгласието на Симеон, Олег иска и бащината благословия. Той я дава, защото това е добро бъдеще за дъщеря му.
Раздялата между двамата е трогателна. Откакто е ослепен по заповед на баща му Борис, Елена е останала единствения смисъл на живота му и негова опора, защото тя изцяло поема грижата за злочестия си баща.

... и нейният паметник днес в Киев (фигурите вдясно от нея - на Кирил и Методий)


Още по пътя й дават ново име - Олга, и така я представят на Игор. Той е заслепен от нейния чар. Женят се и тя става Велика княгиня на Киевска Рус. Започва да го убеждава да приеме православната вяра, но той не е подготвен за такъв ход. Това означава да бъде покръстен и народът на Киевска Рус, но той се прекланя пред славянски божества. Поради това Олга се задоволява на този етап да построи параклис, в който извършва богослужения и молитви.
Захваща се с държавни дела. Съветва Игор да реорганизира войската си по образец на  създаденото от чичо й Симеон българско войнство. Той се вслушва в нейните думи и през 929 г. русите нанасят голямо поражение на хазарите, които непрекъснато правят набези в тяхната територия. В чест на победата е издигнат паметник, на върха на който са поставени статуи на Игор и Олга в бойни доспехи.
През 945 г. по време на лов заговорници убиват Игор и Олег, и се отправят към двореца с цел да ликвидират Олга и нейния син Светослав. Княгинята събира верни на нея хора, прави засада на заговорниците и ги пленява. За измяната си те са наказани със смърт чрез посичане. След това поема изцяло властта. Връща се отново към идеята си да покръсти в православна вяра руския народ. За целта започва да строи черкви - "Св. Николай" и "Св. София" в Киев и "Благовещение на Пресветата Богородица" във Витебск, в които служат повикани от България свещеници. Води всеки ден в параклиса сина си Светослав, но той остава чужд на нейните поучения. Много хора обаче откликват на божието слово и се покръстват. Семето е посято и Олга е убедена, че то ще даде желаните плодове.
През 957 г. предприема пътешествие. Посещава Преслав и се среща с цар Петър - син на Симеон и неин първи братовчед. След това стига до Константинопол и там се среща с император Багрянородни. Целта на пътешествието й е да се установят търговски, транспортни и културни връзки между трите държави. След завръщането си предоставя властта на сина си Светослав, но при условие, че ще изпълнява нейните съвети.
Двамата замислят да обединят Българското царство и Киевското княжество. Постигнато е споразумение с цар Петър. Неговите велможи обаче се възпротивяват. Тогава Светослав нахлува в България, пленява ги и заедно със семействата им ги повежда към родината си, където има намерение да ги разсели. Когато стигат до Дръстър, получава съобщение от Олга, че татари нападат страната им. За да не губи време, Светослав заповядва велможите да бъдат убити, а семействата им да се освободят.
Пристига навреме. Татарите са обсадили Киев, но Олга се защитава успешно. Чрез тайни пратеници двамата се уговарят за съвместна акция. Светослав ще ги нападне в тил, а когато татарите се обърнат към него, Олга с отряда си ще ги удари откъм крепостта. Планът е осъществен с блестящ успех. Двамата нанасят такова голямо поражение на татарите, че те в продължение на 25 г. със страх заобикалят територията на Киевска Рус!
Олга и Светослав се връщат към осъществяване на идеята за обединение на Царство България и Руското княжество. На остров в Дунав започва изграждането на град Малък Преславец, който да бъде административен център на новата държава.
Великата княгиня Олга умира през 969 г., а Светослав - през 974 г. На престола се възкачва синът му Владимир, кръстен на българския си дядо. Него Олга е успяла да възпита в православна вяра и го е покръстила. Той приема делото на баба си като свое. През 988 г. покръства русите и създава черква "Св. Борис" на името на своя прадядо, който е покръстил българите. Олга е канонизирана за светица през 1011 г. По повод 900-годишнината от това събитие през 1911 г. в Киев й е издигнат паметник, който е разрушен през 1923 г. Възстановен е през 1996 г.


Императрица Мариот (Мария) начело на Латинската империя и с грандиозен план за обединяване на Европа

 

Императрица Мариот (Мария)

Наследникът на Калоян - Борил, няма славата и успехите на своя предшественик. Не му върви и в битките с латинците, които продължават да са в Константинопол. Той не е воин като Калоян и не предвожда войската. Тя е поверена на явно некадърни военачалници, защото през 1211 и 1212 г. губят битки в Тракия и Загоре, в резултат на което латинците завземат територията между Тунджа и Родопите. Борил иска да сключи мир с тях.
В Търново пристигат пратеници на император Анри. По време на преговорите в двореца виждат Мария, надарена с изключителна красота и обаяние. Говори на гръцки и латински. В няколкото разговора с пратениците ги впечатлява с познанията си в различни области. Един от тях, който е и художник, я нарисува и отнася портрета й в Константинопол. Показва го на император Анри, който е очарован от хубостта й. Разпитва за подробности и научава, че е дъщеря на царя. Всъщност тя е осиновена от него, защото е дете на Калоян.
Анри решава, че тя трябва да стане негова съпруга. Провожда специално пратеничество в Търново до Борил и чрез него иска ръката на Мария. В замяна на това ще му върне завладените български територии.
Когато съобщават на Мария, тя се съгласява. Не се чувства добре в двореца, където е в обкръжението на пастрока си и болярите, които са изменили на баща й. Император Анри изпраща кавалкада от конни рицари, която да я съпровожда по пътя й от Търново до Константинопол. Заедно с Мария тръгва и български конен отряд.
Анри я посреща в Одрин и заедно влизат в столицата. Венчават се в катедралата "Св. София", а службата се води от патриарха. След това в двореца се провежда церемония по коронясването. На главата на Мария е поставена короната на византийските императрици. Младоженците се усамотяват на Принцовите острови в Мраморно море да изживеят медения си месец.
През това време граф Де Монгприе организира заговор срещу императора. При Анри идва негов доверен човек и му казва, че войниците на графа са превзели двореца и водят преговори с началника на крепостната стража да премине на негова страна.
Анри смята, че това е дребен инцидент, но Мария е на друго мнение. Настоява веднага да тръгнат към столицата. На главната порта ги спират стражите, на които е наредено да не пускат никого. Заповедта е от техния началник. Мария иска да я заведат при него и когато го вижда, без всякакви обяснения взима меча му и го пробожда с него. След това се качва на кон и отива при българския отряд, който я е съпроводил и е определен като нейна лична стража. Води го в двореца, където арестуват заговорниците.
Изпраща да доведат Анри и на другия ден изправят на съд заговорниците. Граф Де Монгприе е родственик на Анри и той има намерение да го помилва, но Мария е непреклонна. Тя налага своята присъда - всички да бъдат хвърлени от крепостните стени в морето. Анри е смаян, казва, че тя е като майка му, която винаги е действала с желязна ръка. Казвала се е Мариот и вече така ще нарича съпругата си.
С това име тя остава и в историята - като императрица Мариот. Тази красива, нежна, очарователна жена се оказва голяма държавничка. Под неин контрол попадат армията, църквата и другите институции. Тя взима решенията по най-важните въпроси.
След смъртта на Анри се обявява за регентка на малолетния си син и управлява от негово име Латинската империя. Съставя грандиозен план за образуването на голяма империя, която да обхваща Балканския полуостров и бившите владения на Византия в Мала Азия. Затова предлага династически бракове на българския цар, никейския император, сръбския крал и влашкия войвода. Нейният замисъл е да се създаде федерална империя, нещо невиждано и нечувано дотогава!
Идеята е всеки народ да запази своята самостоятелност, но без граници помежду им. При външна заплаха за някоя от тях, останалите ще й се притичат на помощ. За съжаление замисълът не се осъществява. Но възниква въпросът - не е ли това първата идея за обединена Европа, която се осъществява едва днес, след повече от 7 века?


Кера Тамара (Мара), първата жена султан, иска да създаде държава, в която християни и мюсюлмани да бъдат равни

Кера Тамара в сцена от едноименния български филм


Княгиня Мара е дъщеря на цар Иван Александър. Израства в търновския дворец, но още 15-16-годишна се научава да язди и с часове препуска в околностите. Когато пришпорва коня си в галоп, отредените да я придружават и пазят стражници изостават, а често дори я губят от поглед. Оплакват се на царя, но Мара е любимото му дете и той изпълнява всичките й желания.
Нейният жребец е от тракийска порода и струва 60 златни монети, подарен е от баща й за рождения й ден.
Когато Иван Александър умира през 1371 г., тя е на 17 г. Брат й Иван Шишман е станал цар в Търново, а по-големият му брат от друга майка - Иван Страцимир, във Видин. Между двамата братя се води съперничество кой да придобие повече територия от царството на баща им. Особено ожесточен е спорът за Средецка област, която се управлява от деспот Константин Драгаш. Той клони повече към Видинското царство, затова Иван Шишман му предлага да му стане зет, като се ожени за неговата сестра Мара.
Венчавката се извършва от патриарха и Мара отива да живее в Средец. През това време турците вече са завзели повечето от българските земи южно от Стара планина. На няколко пъти стражниците на Иван Шишман отблъскват нападенията на старопланинските проходи, но те стават все по-чести и настойчиви. За да отклони вниманието им от тях, Иван Шишман изпраща 4 хил. конници на Константин Драгаш и му нарежда заедно с неговите браници да нападне турците от запад.
Битката става при днешен Ихтиман. Българският отряд среща 20-хиляден неприятел и въпреки че е съставен само от 7 хил. бойци, смело се впуска в боя. Силите обаче са изключително неравни и повечето от българите погиват. Сред убитите е и Константин Драгаш. Овдовялата Мара се връща в Търново.
Иван Шишман иска мир с турците, като им признава всички завладени територии на юг от Стара планина. Султан Мурад I обаче иска в договора да се включи задължението на Иван Шишман да му помага срещу все още незавладените византийски провинции и в подготвяната от него война със Сърбия. Шишман се съгласява. При подписването на договора Мурад изведнъж поставя и друго условие. Узнал е за красотата на княгиня Мара и иска тя да му стане жена.
Този път Шишман категорично възразява, не може да даде сестра си на друговерец. Преговорите са прекъснати, мирен договор няма. Шишман праща хора до брат си Страцимир и сръбския крал Душан с предложение да се обединят срещу нашественика. Те по принцип са съгласни, но всеки иска да е водач и поради това не се споразумяват.
Княгиня Мара узнава за искането на султана и казва на брат си, че е съгласна да стане жена на Мурад. Султанът я отвежда в Одрин, който е станал столица на турците. В името на аллах той я признава за негова жена и султанка с името Кера Тамара. Това става през 1375 г.
Времето е динамично, турците са тръгнали да завладяват Европа, Цариград е обсаден. Мурад е станал зет на Иван Шишман, сключил е с него договор за ненападение и повежда войската си срещу Сърбия. През 1389 г. е убит в шатрата си от промъкнал се в нея сърбин.
През тези 14 г. Мурад и Кера Тамара почти не са се срещали. Той воюва, а тя царува в Одрин. За първи път Мурад въвежда титлата султан и така Кера Тамара е първата султанка. В отсъствието на Мурад всичко е под нейно подчинение. Наследява го синът му Баязид, който превзема Търновското и Видинското царство, и Сърбия. Тръгва към Унгария, но му пращат вест, че Тимур (Тамерлан) е нападнал малоазиатските владения. Връща се с цялата си войска. Само за един ден спира в Одрин и се среща с Кера Тамара. На изпроводяк тя му прави заклинание с кръст, което вещае гибел. В битката при Анкара през 1402 г. е пленен и убит...
Кера Тамара се провъзгласява за падишах. Във  завладените от турците територии има намерение да създаде държава, в която християни и мюсюлмани да са напълно равноправни. Не успява да реализира идеята си. Умира през 1411 г. За нея са запазени песни и предания както в българския, така и в турския фолклор. В нашия я възхваляват като княгиня Мара, която е запазила своята вяра и народност, а в турския - като Кера Тамара - жената султан.

 

ГЕРБ гласуваха срещу безплатни ваксини

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Радев не мисли да отлага парламентарния вот

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 232

Властта компенсира бизнеса с едва до 20% от оборота

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 232

С 40 строители на щат "Автомагистрали" прави "Хемус"

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 232

Отхвърлиха президентското вето за промените в Закона за ДДС

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 232

Българинът ще похарчи по Коледа 25% от доходите си

автор:Дума

visibility 188

Ваксината на Moderna дава имунитет поне за три месеца

автор:Дума

visibility 22

Еврокомисар ни подкрепи в спора със СР Македония

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 232

Италия забранява литургиите по Рождество

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 232

НАТО подсилва черноморския си фланг

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 232

Христо Цеков: Животът е съдбовна загадка

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 122

/ брой: 232

Човекът Кръстопът

visibility 114

/ брой: 232

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 232

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 697

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ